Утре вечер Левски се завръща на територията на истинския футбол. Почти 16 години по-късно „сините“ отново са част от елита, който играе в основната фаза на турнир под егидата на УЕФА.
Периодът е огромен и не бива да се допуска отново такова безобразие. Последният мач на Левски от калибъра на това, което ще видим в четвъртък на стадион „Васил Левски“, датира от 16.12.2010 година. Нека влезем в машината на времето и се върнем почти 16 години назад.
Стадион „Георги Аспарухов“, София. Температура на въздуха от минус 15 градуса. Тук е моментът да вметнем лафа „едно време какви зими имаше“. Скромно количество фенове по трибуните. Най-много пет хиляди. Преди да стане толкова нетърпимо студено, вали солидно количество сняг. Теренът е сравнително почистен, а мачът откровено казано е без голямо значение. Спортинг е постигнал целта си и излиза предимно с резервни футболисти. Левски няма шанс да продължи, но изпраща много прилично представяне, което можеше да е страхотно, ако не беше един автогол на Иво Иванов срещу Лил.
Стандартите са различни. Годината е 2010 и преди по-малко от пет Левски е играл четвъртфинал в Европа с треньор Мъри Стоилов и директор Наско Сираков, а сезон по-късно беше първият в Шампионската лига. Тогава имаше групи, а сега говорим за основна фаза. Турнирите бяха два, а вече са три.
„Сините“, които са водени от Ясен Петров в онази мразовита вечер, печелят престижен успех с 1:0. Звездата Гара Дембеле пробива по лявото крило и сервира топката на Даниел Младенов, който бележи в мрежата на Тиаго Ферейра.
Левски отпада, но с две победи, едно реми и три загуби. Проваля се само в първия мач срещу Спортинг Лисабон, който е загубен с 0:5 и това води до голяма истерия. Президентът Тодор Батков атакува открито капитана Георги Петков, а тази история ще има продължение с горчив вкус за феновете.
Нека прегледаме с какъв състав излизат столичани в последния си мач на това равнище. Божидар Митрев пази на вратата, а пред него действат Дъстли Мюлдер, Йордан Милиев, Иво Иванов, Калин Щърков, Владимир Гаджев, Сержиньо Грийн, Дарко Тасевски, Жоаозиньо, Дани Младенов и Гара Дембеле. Като резерви влизат Мариян Огнянов, Александър Киров и Лъчо Балтанов.
Сензационното име е това на Щърков, който изиграва едва два мача за Левски, но един от тях е при победата над „лъвовете“ от Лисабон.
16 години е много време… Само ще отбележим, че Тасевски и Митрев са треньори в сегашния Левски. Спортният директор Георги Иванов е президент на БФС. Ясен Петров работи доста години в Китай, водеше националния отбор, а наскоро изпадна с Добруджа и напусна Спартак Варна след 0:6 от…Левски. Синът на Дъстли Мюлдер наскоро подписа договор със Септември, а Сержиньо Грийн отдавна няма плитки на главата си.
Времето не изтрива някой спомени. Коментаторското място на Дарик радио беше в Сектор А. Не този сега, а онзи преди, който имаше козирка. Бях на 28 години и си спомням как от студиото ни включи колегата Пламен Иванов, който ни попита как се издържа на този студ? Вальо Грънчаров каза, че се чувстваме като на плажа…
Денят беше изключително вълнуващ. Имах уговорка за интервю със спортния директор на гостите Кощиня, който бе спечелил Шампионската лига като играч на Моуриньо в Порто. Разговаряхме в хотела на португалците, популярен през годините като Японския. Покрай мача завързах страхотни контакти с колеги от авторитетни медии като „А Бола“, „Рекорд“ и „О Жого“. Отлични професионалисти и прекрасни хора, които и до ден днешен помнят онзи леден мач.
Къде е бил Хулио Веласкес по време на този мач? Макар и да не е навършил 30 години испанецът вече е бил професионален треньор и работи в Поли Ехидо. Тогава са първите му месеци като наставник на професионален тим.
Ами спортният директор Георги Костадинов? Той е бил на 20 години и правил първите си стъпки като футболист на Черноморец Поморие в Б група. Няколко месеца по-рано играе сензационен финал за Купата на България срещу Берое на стадиона в Ловеч. Отбелязваме тези работи, за да акцентираме върху дългото отсъствие на „сините“.
16 години Левски беше във фризера. Така и не успя да играе на това равнище, което трябва да бъде обичайната среда за клуба. Хулио Веласкес е прав като казва, че публиката е ниво Шампионска лига, а клубът все още изостава. Голямата цел пред столичани е трайно присъствие в основната фаза на европейските турнири. Потенциалът е огромен и въпреки всички безумия, които бяха извършени през годините, Левски отново е тук и ще може да си свери часовника с истинския футбол.
През тези дълги сезони се случиха много неща, нюансите са най-различни, но е факт, че Левски отново е тук - оцелял, спасен и мечтаещ. Мечтите са поне с едно наум, защото видяхме и изживяхме много през тези тъмни времена. Въпреки всичко, левскарите не се отказаха, не тръгнаха по другия път, а си носеха кръста. Търпяха, страдаха, падаха, изправяха се и ето, че отново Левски е там, където трябва да бъде. Европа е истинската сцена, която се полага на този отбор и на вярната му публика.
Левскари, утре е празник, защото отборът, който не изоставихте, сяда на масата при големите. Няма да е лесно, но със сигурност ще бъде интересно. Шалчето на врата, тениската на Левски, усмихнете се и се насладете на момента. 16 години са прекалено много време и мнозина не успяха да дочакат този момент, а заслужаваха… Левски срещу Залцбург е мач с печат истински европейски двубой.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
