На 33 години Дрис Мертенс вече е със статут на легенда в един от най-великите италиански клубове – Наполи. Белгиецът дели първото място с Марек Хамшик във вечната ранглиста по голове на клуба от Неапол и ако не бе коронавирусът най-вероятно вече щеше да е самостоятелно на върха.
Нападателят обаче е един от онези футболисти, които не успяват да демонстрират таланта си от най-ранна възраст. Напротив, Мертенс трябва да се бори много, за да си пробие път към големия футбол. В първа дивизия на футболно първенство играе за първи път едва на 22 години. Преди това прекарва три години във втородивизионния нидерландски Апелдоорн. Три години, които се оказват основата на всичко, постигнато след това. За онова време си спомниха двама от най-близките му хора тогава. Единият е Юлиус Виле, който спокойно може да се хвали, че самият Дрис Мертенс му е правил специални сандвичи.
Сандвичите на белгиеца са специалитетът в общежитието в центъра на Апелдоорн. „Дрис винаги приготвяше сандвичи с пържено пиле и картофки. Само че аз не исках даже да ги пробвам. За мен трябваше винаги да прави нещо друго“, споделя той пред Goal.
И така – сандвичите на Мертенс за цялата група от момчета на възраст между 18 и 21 години, играещи за местния отбор и мечтаещи за голяма кариера във футбола.
Мертенс живее в общежитието заедно с още четирима свои сънародници, сред които и Насер Шадли, който по настоящем играе в Андерлехт и е колега на Мертенс в националния отбор.
„Тези общежития бяха вторият сборен пункт за целия отбор след тренировъчния комплекс. Там всички се чувстваха поканени“, спомня си Виле. „Играехме карти или на плейстейшън, слушахме музика или просто си говорихме. Когато ставаше късно, много играчи пренощуваха на матраци на земята.“
По-възрастен от своето тяло
И докато обстановката е приятна, за Мертенс проблемите са свързани с неговото тяло. Той отива в Апелдорн през лятото на 2006-а, на 19 години. Във време, в което на 19 някои от големите таланти вече са титуляри в европейските грандове, Мертенс е ужасно далеч от нещо подобно. Той е играл в школата на Андерлехт, но на 16 е изхвърлен от нея – прекалено е малък, прекалено слаб физически. Получава шанс в Гент, само че две години по-късно чува същата присъда – прекалено нисък, прекалено слаб физически. „На 18 години имах тялото на 15-годишен“, споделя самият той по-късно в кариерата си.
Първоначално отива под наем в третодивизионния белгийски Ендрахт Алст, след което отива в Апелдорн – мястото, на което момчето става мъж и което дава начало на кариерата му.
Началото в Апелдорн
Още в първия си сезон Мертенс си извоюва титулярно място – талантът му е видим за всички, липсва му обаче ефективност – завършва с два гола и нито една асистенция. Отборът също страда. Завършва на последно място в първенството, но за щастие по това време няма изпадащи и все пак остава във втора дивизия.
Впечатлен още тогава е Кун Гаритсен, който играе срещу Мертенс с екипа на Фортуна Ситард. „Той беше невероятно малък, но в същото време най-бързият играч, когото бях виждал. Първото му докосване беше невероятно. Чувстваш, че той знае точно какво иска да направи с топката преди изобщо да я е получил. Най-много ме впечатли смяната на посоката. Докато аз се чувствах като слон в единоборствата, той отдавна ме беше подминал.“
Капитан на 21
В следващите сезони чувствата на Гаритсен се засилват, но поне не в официални мачове, а в тренировки, защото през лятото на 2007-а се присъединява към Апелдорн. Точно както Виле, който идва от школата на Твенте. А първият им контакт в Апелдорн е точно Мертенс.
„Той винаги идваше директно при новите попълнения, интегрираше ги и ги канеше към отборните дейности. Още в тази млада възраст той виждаше като свое задължение да държи отбора заедно“, споделя Виле. „Дрис се смееше много и помогна решително не само да се чувстваме съотборници, а и приятели.“
Мертенс е важен за отбора и заради способностите си да говори чужди езици. Като човек родом от Фландрия той говори нидерландски и френски. „Дрис беше преводач и връзката между нидерландците и френскоговорящите белгийци в отбора“, спомня си Гаритсен. А всичко това води дотам, че в началото на третия си сезон, само на 21 години, Мертенс е обявен за капитан на отбора.
Скокът към елита
В този момент Мертенс е лидер на отбора не само с характера и познанията си по чужди езици, а и с представянето на терена. След по-слабия първи сезон във втория той записва общо 21 асистенции и голове. Тялото му постепенно става по-бързо, добива и мускулна маса, която помага много. „В началото при много единоборства завършваше на земята, но с времето ставаше все по-слабите и по-слабителн. Когато научи как да използва тялото си, вече не можеше да бъде спрян“, категоричен е Виле.
В третия си сезон Мертенс доказва повишеното ниво и така закономерно получава шанса за първи път да се докаже в елита. Утрехт плаща около 600 хиляди евро за 22-годишния футболист.
Голямата кариера – никаква изненада за Мертенс
„Самият той беше абсолютно убеден, че ще има голяма кариера“, спомня си Виле. „И ние всички знаехме това. Никой от нас не бе изненадан.“
Мертенс набързо впечатлява и в Утрехт и така стига до дебют за белгийския национален отбор. Никой не е и изненадан, когато след още две години заиграва за гранда ПСВ Айндховен, откъдето пък през 2013-а пое към Неапол.
Точно през тази 2013-а неговият Апелдорн празнуваше своя 100-годишен юбилей. Клубът обаче изпадна в несъстоятелност и оттогава играе само в аматьорските лиги. В същото време пък Мертенс се превърна в легенда на Наполи и най-вероятно съвсем скоро – в едноличен рекордьор по голове за клуба.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
