Нападателят на Бенфика Дарвин Нуньес е считан за един от най-големите таланти в Уругвай. Той получава първата си повиквателна за националния отбор още през 2019 година, когато е едва на 20 години, но мачът, с който насочи погледите към себе си е победата на Бенфика срещу Барселона в груповата фаза на Шампионска лига с 3:0, когато той се разписа на два пъти, откривайки резултата и реализирайки третото попадение във вратата на каталунците.
Дарвин Габриел Нуньес Рибейро е роден на 24 юни 1999 в уругвайския град Артигас в семейството на Силвия Рибейро и Бибоано Нуньес. Той има и по-голям брат на име Жуниор, който е големият му герой в детството. Семейството често няма какво да сложи на масата си. Майка им Силвия събира отпадъци, а баща им Бибиано е строител, но често заплатата му се забавя и семейството разчита едиснтвено на скромните доходи на Силвия Рибейро.
„Да, много пъти съм си лягал с празен стомах, но тази, която си е лягала много по-често гладна е майка ми. Тя винаги се е грижела с брат ми да ядем първи. Майка ми доста пъти дори не сядаше на масата да яде, никога няма да забравя откъде съм тръгнал“, разказва веднъж в интервю талантливият нападател.
Тази съдба споделят почти всички хора в Артигас. Градът е в един от най-бедните региони в Уругвай и там хората се стремят да избутат до следващия ден, а заради преливане на река Куарем много семейства губят домовете си, включително и това на Дарвин.
Като всяко дете Дарвин посещава училище. Ако родителите на повечето деца могат да си позволят поне да им купят някакъв снакс, то при Нуньес и това е непосилно, но бъдещият футболист има късмет поне със съучениците си, които всеки ден споделят храната си с него. Всеки ден, след като учебните часове приключат, той незабавно отива да тренира футбол.
Страстта към играта идва от по-големия му брат Жуниор, който го учи да играе. Доста често той прави грешки, но след всяка грешка следва голям напредък. Неведнъж дори си е мислил да се откаже от футбола, но решава, че ще се бори с всички сили, за да успее и да измъкне семейството си от бедността. За съжаление, неговият брат приключва рано с футбола по неизвестни семейни причини.
„Ако продължа да работя, аз ще успея да подобря стандарта на живот на семейството си и да се отблагодаря на родителите ми, които правеха всичко за мен, когато дори нямах чифт футболни обувки“, казва Нуньес в юношеските си години.
Още в най-ранна детска възраст той преминава в местната школа „Ла Лус“. Първият му треньор в академията освен че го учи на футбол, помага на семейството му, когато има нужда. За съжаление малко след това той си отива от този свят, а след това Дарвин посвещава всеки гол на него.
„Аз бях на едва шест годинки, когато той ме вкара във футбола. Той даде работа на майка ми и винаги се е грижел за семейството ми. Посочвам към небето и му казвам: „Винаги ще те нося в сърцето си“, казва Дарвин за първия си треньор.
Много бързо младокът се превръща в най-добрия футболист в академията. Той е в пъти по-добър от съотборниците си, когато става въпрос за техника. Дарвин усеща, че трябва да се пробва в по-добра академия. Той преминава във футболната школа на общината „Сан Мигел де Артигас“. Животът на Дарвин се променя в един съдбоносен ден през 2013 година, когато се забелязан от уругвайската футболна легенда и скаут Хосе Пердомо. Той гледа млади таланти из цялата страна, но Дарвин му прави по-специално впечатление.
С разрешението на родителите на Нуньес, Пердомо завежда младият талант в уругвайската столица Монтевидео, където Дарвин заиграва в школата на гранда Пенярол. Семейството на Дарвин е щастливо, че той е достигнал до тази изключителна академия. „Лос ауринегрос“ вярват, че головата машина Нуньес има страхотно бъдеще и е дошло времето за професионален договор.
Тогава обаче настъпва един изключително неприятен момент. Едва 16-годишен Дарвин получава изключително тежка травма в коляното и след като претърпява операция не играе футбол в продължение на година и половина и отново мисли да се откаже, но въпреки това продължава да се бори.
„Спомням си, че цялото ми коляно беше бинтовано. Болката почти ме уби“, казва Нуньес.
Малко след като се възстановява, Дарвин се завръща в първия отбор на Пенярол под ръководството на Фернандо Куручет. Треньорът е посъветван да даде шанс на Нуньес. Той дебютира срещу Клуб Атлетико Ривър Плейт Уругвай, но в този мач болките в коляното се завръщат и Дарвин е принуден да напусне игра. Тогава той излиза през сълзи и започва да си мисли, че няма как да стигне далеч във футбола. Доста от неговите съотборници и треньори смятат същото.
Той претърпява нова операция, но след като се възстановява неговата кариера най-сетне наистина започва. Възстановен, Дарвин започва да прави това, което прави най-добре и то по най-добрия начин – да играе футбол. Той започва да вкарва важни голове за Пенярол и още в първия си сезон помага на тима да спечели няколко трофея.
Добрите му игри му спечелват повиквателна за националния отбор на Уругвай до 20 години през 2019. Той помага на страната си да завърши на четвърто място на Пан Американските Игри и на трето на младежкото първенство на Южна Америка.
Той е забелязан от испански скаути по време на двубоя срещу Бостън Ривър, спечелен с 4:0, когато той отбелязва хеттрик, а на 29 август 2019 официално е представен като футболист на втородивизионния испански Алмерия с договор за пет години. Скоро след това той изпълнява обещанието си към родителите си и им купува нова и хубава къща в Артигас.
Преди началото на пандемията от COVID-19, Дарвин вече е в списъка с трансферни цели на редица европейски клубове. В крайна сметка португалският Бенфика е този, който успява да го привлече за рекордната за клуба сума от 24 милиона евро на 4 септември 2020.
Много бързо той съумява да се превърне в ключов играч за „орлите“, превръщайки се в редовен голмайстор или асистент за попаденията на лисабонския гранд.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS