В неделя, 3 септември, Турция за пръв път стана европейския шампион по волейбол, след като надделя драматично с 3:2 гейма във финала на Евроволей 2023 за жени над световния първенец Сърбия.

Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове

В белгийската столица Брюксел възпитаничките на италианския специалист Джовани Сантарели затвърдиха превъзходството в женския волейбол през 2023 г., след като в средата на месец юли триумфираха в петото издание на Волейболната Лига на нациите.

По този начин само в рамките на няколко месеца туркините донесоха на страната си два трофея, които женският турски волейбол никога не бе печелил.

Затова и радостта в турския тим е огромна, тъй като в основната си част той е съставен от млади състезателки, които влязоха в състава в последните няколко години и са гладни за успехи.

Един момент от празненствата на турските волейболистки при спечелването на Европейското и Лигата на нациите направи интересно впечатление. Тимът има свой неофициален химн, който изпълни след двата си триумфа.

Това е песен на турския изпълнител Абдурахим Акча или по-известен като Eypio, която носи името „Naim“.

Припевът на тази песен туркините изпълняват с огромна емоция, което личи от видеата, публикувани в социалните мрежи след триумфите през юли и септември 2023 г.

Тон за песен на тима дава посрещачката Ханде Баладън, която също така играе ролята на оператор, който снима изпълнението на отбора.

Заедно те пеят песен, която е направена за турския биографичен филм: „Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу“, разказващ историята на българския и турски шампион Наим Сюлейманоглу.

Щангистът, който е роден в село Птичар, област Кърджали, през 1967 г. с името Наим Сюлейманов, е 3-кратен олимпийски и 7-кратен световен шампион във вдигането на тежести, като в кариерата си, която продължава от 1982 до 2000 г., подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Сюлейманов започва да тренира вдигане на тежести още на 10-годишна възраст в Кърджали, като през 1979 г. отива в спортното училище в Пловдив. Младият щангист започва да трупа победи и рекорди в началото на 80-те години. През 82-ра става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, а на следващата година за пръв път подобрява световен рекорд при мъжете. През 1984 г. той не участва на Олимпийските игри в Лос Анджелис, тъй като те са бойкотирани от държавите от Източния блок, в това число и от България.

Въпреки това, той става европейски шампион в испанския град Витория, а печели и турнира „Дружба-1984“ във Варна. Заради ниския си ръст от 151 см. щангистът получава прякора си „Джобния Херкулес“. 

Наим продължава да трупа титли под българския флаг, но едно събитие преобръща кариерата му и го кара да поеме в друга посока. Това е Възродителният процес у нас през 1984-1985 г., когато са променени имената на българските турци. Така Наим Сюлейманов става Наум Шаламанов, с което спортистът не може да се примири.

Затова през 1986 г. той бяга от българската делегация по вдигане на тежести по време на Световната купа в Мелбърн. С помощта на турци той успява да се укрие в Австралия и оттам да напусне страната в посока Лондон, където го чака личният самолет на тогавашния премиер Тургут Йозал и го прибира в Турция. Там щангистът е преименуван на Наим Сюлейманоглу и започва да се състезава под турски флаг. Неговите състезателни права обаче са спрени за една година заради вето, наложено му от Народна република България.

Наим обаче участва на Игрите в Сеул през 1988 г., след като турската федерация плаща на българската страна компенсация на стойност 1 250 000 долара.

В Южна Корея Сюлейманоглу грабва първия си златен олимпийски медал, като на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. и в Атланта през 1996 г. той отново става олимпийски шампион, като през 1998 г. Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век.

За България Наим печели 2 световни титли за мъже и 1 за юноши, става 3 пъти европейски шампион и 3 пъти печели Световната купа, което се случва за много кратък период. Докато се състезава под българския флаг, той 3 пъти става щангист № 1 в света.

Преди да прекрати кариерата си след Олимпийските игри в Сидни през 2000 г., където прави три неуспешни опита в изхвърлянето, Наим Сюлейманоглу печели 3 златни олимпийски медала, 5 световни и 4 европейски титли за Турция.

Сюлейманоглу умира на 18 ноември 2017 г. едва на 50-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив, като е погребан в Истанбул. В Момчилград, където той прекарва детските си години, е издигнат негов монумент, на който са изписани успехите му във вдигането на тежести, както и: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“.

Вдъхновени от бляскавата кариера на Сюлейманоглу, в Турция правят биографичен филм за него, който излиза на екран през ноември 2019 г.

Най-емоционалната песен във филма е именно „Naim“ на Eypio, която звучи след всеки спечелен трофей на женския национален отбор по волейбол на страната.

Туркините показват огромното си уважение към спортната легенда, чийто път започва от България, но поради политическия режим и полемичните решения, взети от него, продължава и завършва в Турция, където Наим Сюлейманоглу е поставен на пиедестал.

Затова и няма никакво съмнение, че ако завоюват квота за Олимпийските игри в Париж през 2024 на олимпийската квалификация в Япония, където са в група с България, турските волейболистки отново ще пеят с цяло гърло песента в чест на легендарния щангист.

Туркините обърнаха Сърбия в драматичен финал и за пръв път са европейски шампион по волейбол

България с подмладен състав за олимпийската квалификация в Япония

Двамата сина на Владо Николов в състава на България за олимпийската квалификация

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS