Един от помощниците на Джанлоренцо Бленджини в националния отбор по волейбол - Франческо Кадеду, сподели пред клубния сайт на ВК Нефтохимик 2010, че посрещането на световните вицешампиони в София е било разтърсващо.
"Значението на този медал се крие не толкова в цвета му, колкото в начина, по който беше преследван. Започнахме миналата година с новите идеи на Кико (бел. ред. – националния селекционер Бленджини), които винаги са малко революционни, понякога дори чисто технически. Момчетата взеха всичко, което можеха от него, като с таланта и с желанието си да носят българския флаг с чест направиха останалото. Това означава много за българския волейбол, както и за мен. Ще се опитам да внеса някои от тези идеи, споделени с щаба на националния отбор, във ВК Нефтохимик 2010, за да ни помогнат да растем и да се усъвършенстваме", заяви 51-годишният специалист, който е треньор на бургаския отбор.
– Ясно е, че Джанлоренцо Бленджини ви вярва и уважава способностите ви дотолкова, че ви избра за своя дясна ръка. Как започнахте да работите заедно в националния отбор на България и какво успяхте да постигнете двамата по пътя си към второто място на Световното първенство?
– С Кико работим добре, много, но винаги с голямо уважение и онази усмивка, която често липсва в щаба с течение на месеците. Андрей Жеков също беше с нас и той беше ключов за развитието на някои играчи, а също и за изучаването на противниковите отбори.
– Каква беше вашата конкретна роля по време на мачове, тренировки и в съблекалнята?
– Да кажем, че всички работим върху нещо конкретно, но често обсъждаме всеки детайл. По време на турнири се фокусирам малко повече върху противниковия отбор, но всички имаме последната дума заедно. Защото и тримата наистина се наслаждаваме да гледаме как играят другите отбори.
– Бяхте едно "каменно лице" по време на мачовете в Манила, както се видя по телевизията. Какви бяха чувствата ви, особено по време на драматичния четвъртфинал срещу Съединените щати?
– Често ми казват това, но всъщност съм спокоен, защото знам колко подготвени са отборите ми да играят тези мачове. Понякога с Дея и Нефтохомик не бях толкова спокоен, но се надявам с този нов отбор на ВК Нефтохимик 2010 сега да мога да вляза във всеки мач, знаейки, че всички са подготвени. Както срещу САЩ с националния отбор – дори когато изоставахме с 0:2 гейма, знаех, че можем да спечелим. Просто трябваше да продължим да играем така, сякаш всяка топка е последната ни.
– Как беше за вас и Бленджини да се изправите срещу Италия на финала на Световното първенство?
– Мога да отговоря за себе си и бих казал, че е трудно до края на националния химн. След това нищо не се променя, както срещу всеки друг национален отбор.
– Вашите впечатления от посрещането в София?
– Беше разтърсващо – не мога да го кажа по друг начин.
– Как бяхте посрещнат от клуба след завръщането ви в Бургас?
– Чувствах се, сякаш съм се прибрал у дома. Моят щаб ме замени чудесно, клубът ме поздрави и предаде поздрави на Бленджини и целия щаб. Аз обаче казах на всички, че приказките за миналото, дори и то да е скорошно, не ни помагат да се съсредоточим върху настоящето и бъдещето. Защото този сезон ще бъде труден.
– През цялото време, докато бяхте във Филипините, поддържахте връзка с Нефтохимик. Как се справихте със ситуацията на два фронта?
– Първо, с помощника ми Айкут Айдън планирахме всичко през месеците, когато нямахме мачове с националния отбор. Срещахме се често и с неговия опит с други италианци беше лесно да не губим време за ненужни неща. След това гледах видеоклипове от тренировки и приятелски мачове и често говорих какво да се прави повече и какво да се прави по-добре – също и със спортния директор Иван Станев, който се завърна като треньор и помагаше на Аби.
– Как ви се стори отборът след завръщането ви?
– Отборът и Аби работиха добре, както и клубът, който ни подкрепя. Ще намеря начини да се отплатя.
– Какви нови неща видяхте във волейбола в Манила и ще внесете ли нещо в работата във ВК Нефтохимик 2010?
– Вече започнахме да променяме някои неща, доста преди световното първенство, и ще направим още. Но това не е същият отбор като миналия сезон, а и ситуациите в едно национално първенство и самото национално първенство често са много различни.
– Какво бихте казали на феновете на волейбола в България, които ви посрещнаха като национален герой, заедно с всички останали членове на българския отбор, разбира се?
– Ще кажа само, че трябва да се гордеят с тези момчета и че тази нация, която обичам, може да бъде велика, не само в спорта. Тя просто трябва да бъде сплотена, както бяха всички членове на националния отбор във Филипините.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
