През 90-те години на XX век италианската Серия А е водещото първенство в Европа и света. На Ботуша играят много от най-добрите футболисти на планетата към онзи момент, а отборите от Италия се представят силно и в евротернирите. За справка, в 10-те финала на Шампионска лига през 90-те години, 7 пъти в спора за трофей влиза италиански отбор.

По това време в Серия А е Златната ера за т.нар „десетки“. Офанзивните футболисти, които умеят не просто да завършват атаките, но и да ги изграждат било то с поглед върху играта и разпределяне на топката, или с перфектен дрибъл, с който разсичат противниковата защита. По това време в Серия А играчи като Алесандро Дел Пиеро, Зинедин Зидан, Джика Хаджи и Роберто Баджо.

Всички те обаче остават зад един портегалец, който се превърна в символ на красивия и атрактивен футбол не само в Италия, но и по целия свят. Става въпрос за Мануел Руи Коща.  

Роденият през 1972 г. футболист става символ на атакуващото присъствие с известната с катеначото си Серия А. Плеймейкърът прави неща, за които повечето футболисти могат само да си мечтаят, като комбинира в себе си брилянтна техника, визия и умение да завършва атаките с апломб, присъщ на най-добрите реализатори в историята. 

Руи Коща успява да помогне на съотборниците си да блеснат, а противниковите защитници могат само да се опитват да го спрат по пътя му към противниковата врата.  

Футболистът е продукт на известната младежка академия на Бенфика, в която постъпва на едва 9-годишна възраст. Той е част от златното поколение играчи на Португалия, което печели Световното първенство за младежи през 1991 г. под ръководството на Карлош Кейрош. Руи е сред звездите на турнира, като отбелязва победния гол в полуфинала с Австралия и реализира решителната дузпа в триумфа с дузпи срещу Бразилия във финала. И все пак, дори на тази крехка възраст, играта му далеч не се ограничава само с голове.

„Руи е майстор в изкуството да води топката, да я покрива вещо“, казва веднъж Кейрош. „Той е плеймейкър, който може да реши даден мач, маркирайки ритъма му с топката в краката си и погледа си върху играта“.

През следващите няколко години Руи Коща се очертава като основен футболист за Бенфика, създавайки първото от многото ключови атакуващи партньорства със сънародника си Жоао Пинто, като през 93-та година печели Купата на Португалия, а сезон по-късно вдига и титлата на страната с „орлите“.

През лятото на 1994 г. клубът изпада в тежко финансово състояние и е на ръба на фалит, затова се нуждае от средства, за да се спаси. Поради тази причина и Бенфика се решава да се раздели с някои от звездите си, сред които е и Руи Коща.

Фаворити за подписа му са Барселона и Фиорентина, но въпреки възможността да работи с Йохан Кройф, португалецът избира да отиде във Флоренция. Решението му е взето въз основа на лоялност към Бенфика, тъй като „Ла Виола“ предлага повече пари на „орлите“, отколкото катаунците.

(„Руи не отиде в Барса от любов към Бенфика“, каза по-късно Мануел Барбоса, португалският бизнесмен, който посредничи в сделката.)

Така Коща подписва с Фиорентина за 6 милиона евро, като на „Артемио Франки“ той открива отбор, който търси именно човек като него – да може да контролира темпото на играта и движението на топката по терена. Начело на тима към онзи момент е Клаудио Раниери, а в атака „виолетовите“ разполагат с головия хищник Габриел Батистута.

Играта на Руи Коща, която включва страхотен дрибъл, поглед над играта и контрол над топката му печели прякора „Принца на Флоренция“. Попаденията идват след това, като веднъж самият футболист разкрива: „Създаването на голове ме изпълва повече от това да ги вкарвам“.

С виолетовия екип Коща създава атомно нападение с Батистута, като португалецът създава положения, а аржентинецът ги завършва. Разбирателството между двамата е фантастично, като някои хора казват, че Руи и Габриел се разбират телепатично. Въпреки че Батигол е завършен нападател, в лицето на Руи Коща той има човек, способен да му достави подаване от всяка позиция, независимо дали то ще дойде след пресечено подаване, центриране или чрез разсичане на защитната линия на противника. 

„От всички нападатели, с които играх, той имаше най-доброто умение да вкарва голове“, казва Руи Коща за своя партньор в атаката на Фиорентина и допълва: „Той може да вкара гол отвсякъде. Свободни удари, с глава, дузпи, извън наказателното поле, с гръб, рамо и пета, той отбелязва голове по толкова много различни начини“.

До края на първия сезон на Руи Коста в клуба Батигол вкарва 26 гола и така печели наградата „Capocannoniere“ за голмайстор на шампионата. Що се отнася до Коща, той вкарва 9 гола през първата си кампания на Ботуша, като с играта си печели прякора „il Maestro“ (пр.бг. „Маестрото“).

Руи Коща използва модела на игра на легендата на френския футбол Мишел Платини, като носителят на три „Златни топки“ споделя за Коща: „Това беше начинът, по който играеше, интелигентността, с която се позиционира на терена. Начинът, по който той диктува играта, и нека не забравяме тези елегантни дрибъли и мълниеносно вземане на решения“.

Връхната точка в кариерата на португалеца на „Артемио Франки“ идва през 1996 г., когато Фиорентина печели Купата на Италия – първото голямо отличие за тима от над 20 години.

Въпреки че Батистута обира лаврите заради 8-те си гола по пътя към трофея, Руи Коща е движещата сила на „Виола“, дърпайки конците на отбора в средата на терена. Точно това се случва на полуфинала срещу Интер, спечелен с 3:1. Батистута вкарва хеттрик, но Коща е, човекът, който помага на Фиорентина да овладее и да контролира средата на терена, а двете асистенции на офанзивния халф са само черешката на тортата.

Във Флоренция отборът минава на парад с купата пред 40 000 екзалтирани фенове и дава надежди, че ще сложи началото на нова ера на успехи за „виолетовите“. Това обаче не се случва. Въпреки че Руи Коща печели още една Купа на Италия с тима през 2001 г., клубът така и не успява да спечели най-бленуваното – шампионския тррофей.    

Отборът изглежда близо до Скудетото през сезон 1998/1999 г., но в края на кампанията Батистута получава контузия, а правещия най-добрия си сезон в Италия Коща сякаш губи вдъхновение. Резултатът е трагичен – тимът печели само 2 от последните си 11 мача и остава на 3-о място.

В началото на новото хилядолетие Фиорентина навлиза в тежка криза и дори спечелването на Купата на Италия не помага за нейното смекчаване. Руи Коща отказва многобройни оферти от лоялност към клуба. Историята от времето му в Бенфика обаче се повтаря и той трябва да напусне, за да може клубът му да вземе трансферна сума от него и да покрие дълговете си.

Така през лятото на 2001 г. той се присъединява към Милан за 43 милиона евро, като през сълзи обявява за сделката на пресконференция. Дебютът за „росонерите“ е далеч от мечтан – Руи си чупи китката, като това е една от многото травми, помрачили първия му сезон в Милано. Приятелското му отношение към играчите и феновете на Фиорентина по време на един мач между двата отбора пък не се харесва на привържениците на „Дявола“.

Те дори го призовават да спре с „виолетовите сълзи“ и да говори на терена. Това нахъсва футболиста да дава всичко от себе си и да си върне нивото от Фиорентина.

„Искам да бъда считан за най-добрия халф в Италия и за най-добрия халф в света“, заявява той в интервю и остава верен на думата си, като е ключова фигура в състава, спечелил Шампионската лига през 2003 г. Неговият миг на гениалност идва в групите, когато собственоръчно унищожава Депортиво Ла Коруня на „Риасор“, асистирайки за всики голове при успеха на Милан с 4:0 (тогава с хеттрик се отличава Филипо Индзаги).

Следва спечелването на още една Купа на Италия, като след това Барселона проявява огромен интерес към португалеца, но той предпочита да остане в Италия. Верността му е възнаградена и през 2004 г. той помага на тима от „Сан Сиро“ да спечели титлата на Италия, като дори вкарва гол в последния кръг при успеха над Бреша.

Носталгията обаче наляга Руи Коща и през 2006 г. той отказва договор със заплата от 4,6 милиона евро на сезон, за да се завърне в родния си Бенфика и да завърши кариерата си там, където тя започва. Днес пък той е и президент на клуба.

Когато става въпрос за националния отбор, Коща не пести сили и през цялата си кариера е една от основните фигури в състава на „мореплавателите“. На Евро 2000 идва нов миг на гениалност от техничния халф, когато в групите той прави три асистенции за грандиозния обрат от 0:2 до 3:2 срещу Англия.

Коща е важна част от състава на Португалия, стигнал до финала на домашното Европейско през 2004 г., загубен изненадващо от Гърция с 0:1. По пътя към двубоя за трофея футболистът вкарва 2 гола, като след Европейското слага край на кариерата си в националния, за който има 94 мача и 26 гола.

Макар да не успява да спечели кой знае колко трофеи по време на кариерата си, Мигел Руи Коща е едно явление в европейския и световен футбол. Той е един от малкото хора, при които се преплитат упоритата работа и самоотвержена игра заедно с природния талант и усет към топката. Именно затова и с играта си, която е наслада за окото, Коща става една от най-добрите десетки в историята на Серия А, като с изпълненията си на терена надминава виртуози като Алесандро Дел Пиеро и дори Зинедин Зидан, които творят по италианските терени по същото време.  

Той рапираше като Еминем, а сега стана национален герой и вкарва повече голове от Меси

Как фенове спасиха клуба си от изчезване като го купиха

На сантиметри от смъртта и на минути от Ливърпул

Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS