Преди 6 години се отказа от тениса, сега ще играе във Финалите на АТР

Невероятното пътешествие на Филип Полашек в тениса

Емил Евтимов Емил Евтимов

В неделя в лондонската зала "О2 Арена" стартират Финалите на АТР - елитният турнир, който слага край на сезона в мъжкия тенис и в който се срещнат осемте най-добри през изминалата година.

Големите трима Федерер, Надал и Джокович ще кръстосат шпаги с младите звезди Тийм, Зверев, Циципас, Медведев и Беретини.

Шоуто със сигурност е гарантирано, но под светлините на прожекторите ще попаднат и осемте най-добрите двойки през сезона. А именно там ще открием и една вдъхновяваща история за силата на духа, за обичта към играта и едно красиво завръщане. Или всъщност - за една нова кариера, напълно различна от предишната.

Добре дошли в света на Филип Полашек, човекът, за когото участието в Лондон все още изглежда като сън, за който словакът дори не е мечтал.

Полашек няма да е единственият дебютант в Лондон. Но ако преди 6 години тийнейджърите тогава Медведев, Циципас и Беретини са мечтаели един ден да бъдат на Финалите, то по това време Полашек знае само едно - че професионалната му кариера е приключила.

През 2013 Полашек е на 28 години и взима тежкото решение да приключи с тениса. На сингъл рекордното му класиране е №555, но силата му е в двойките, където по това време е един от доста добрите играчи - с 11 АТР титли, още 13 загубени финала и достигнат четвъртфинал на US Open година по-рано.

Но болката е непреодолима и го кара да каже край.

"Имах неврологичен проблем на гърба. И проблеми с междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Кракът ми подскачаше след мачовете. Отивах в съблекалнята и просто не можех да контролираш нервите в левия ми крак. Ако физически не го държах с ръцете си, понякога можеше да подскача до 15 минути. Да кажа, че беше зле е подценяване. Знаех, че кариерата ми е приключила. Но и без да играя тенис, болката не си отиваше."

Именно последното е най-притеснителното и води до най-тежкия период за Полашек. Не стига, че вече не играе любимият спорт на професионално ниво, но се оказва, че не може да играе и на по-ниско ниво заради болката.

Словакът веднага става треньор на австралийски тенисист, който играе на ниско професионално ниво. След 9-10 месеца обаче осъзнава, че болката продължава да е същата. Затова се установява в малък тенис клуб в град Пиастани в родината си, където е главен треньор. И тук обаче му е трудно да играе с малко по-големите тийнейджъри. Затова се занимава единствено с най-малките, до 14-годишна възраст.

2-3 години след отказването си от тениса Полашек вече е сигурен, че никога повече няма да може да практикува какъвто и да е спорт на по-високо ниво. Задоволява се единствено с кратки ски преходи в словашките планини заедно с приятелката си. През ноември 2017 Филип става и баща, което съвсем го отдалечава от големия спорт. По това време вече две години и половина единственият досег до корта е свързан с тренировките с дечица.

Болка няма, но Полашек предполага, че тя би се завърнала във всеки един момент, ако опита да играе на малко по-високо ниво.

Късметът му се обръща, когато като аматьор дава няколко урока на човек, близък до президента на германски тенис клуб. Оттам идва покана да поиграе за клуба в клубния шампионат на Германия. По това време го канят да поиграе и в клубния шампионат на Словакия.

Няколко поредни дни с мачове минават без болка. И тогава обаче Полашек не се замисля за завръщане на голямата сцена. Просто се радва, че отново може да играе на малко по-високо ниво без болежки.

Една случайна, но ключова случайност

Решителна за завръщането му в професионалния тенис се оказва една страхотна случайност - фактът, че приятелката на легендата при двойките Майк Брайън е сънародничка на Полашек.

Една вечер "пенсионираният тенисист" получава покана да играе с Брайън на следващия ден. До последно Полашек смята, че това по-скоро е шега. Пред него обаче наистина се появява многократният шампион от Големия шлем, който заедно със своя брат Боб държи повечето рекорди при тандемите.

А след няколко общи тренировки в рамките на седмица Майк казва на Полашек, че продължава да е на много високо ниво и го мотивира да се пробва отново в професионалния тенис.

И Филип решава да го направи! Взима си едномесечен отпуск от тенис клуба, в който е треньор и се впуска в турнири от Фючърс и Чалънджър сериите в близост до Словакия. Те преминават изненадващо добре, а най-важното е, че няма и следа от предишните проблеми.

След малко над месец Полашек вече е взел решение - да се завърне в професионалния тенис. А през септември 2018, четири месеца след рестарта на кариерата, е отново в топ 200 на световната ранглиста при двойките.

За да се стигне до невероятната 2019. Полашек спечели 6 от първите 11 Чалънджър турнира, в които участваше. Умора - да, но болка - не. И логично следващата стъпка бе завръщане на турнирите от АТР ниво.

То също нямаше как да бъде по-добро. Първият турнир бе от категория АТР 250 на трева в Анталия. А партньорът едва ли можеше да е по-подходящ - 34-годишният хърватин Иван Додиг, който по това време си търсеше нов постоянен партньор. Додиг бе достигал до топ 30 на сингъл, а на двойки имаше титла от Големия шлем - Ролан Гарос 2015 с Марсело Мело, както и четири трофея от Мастърс сериите!

И все пак, да постигнеш добър резултат в първия си турнир като двойка не е лесна задача. Само че Полашек и Додиг направиха именно това, достигайки до финала в турския курорт. Последва Уимбълдън и...полуфинал на свещената трева! За сравнение - в първата част от кариерата си Полашек имаше 23 участия на турнири от Големия шлем и само един четвъртфинал.

В четвъртия турнир на тандема пък дойде и най-големият успех - Мастърс титла в Синсинати след успехи над едни от най-добрите двойки в света - последователно бяха победени братя Брайън, Лукаш Кубот/Марсело Мело, Джейми Мъри/Нийл Скъпски и №1 в света Хуан Себастиан Кабал/Роберт Фара.

Това съвсем неочаквано вкара Полашек и Додиг в битката за място на Финалите на АТР като една от осемте най-добри двойки през 2019-а. И добрите резултати продължиха с втора титла - от турнира от категория АТР 500.

След полуфиналите в Базел и на Мастърса в Париж пък неочакваната награда бе факт. Двамата са №9 сред двойките за сезона, но влизат сред осемте в Лондон заради преждевременният край на сезона на братя Брайън.

Така година и половина, след като изобщо нямаше място в ранглистата и шест години, след като прекрати своята кариера, Филип Полашек е десети в света сред играчите на двойки, изкарва отлични средства от любимата си игра и се наслаждава на своя втори живот на корта - живот без болка, в който в най-пълна степен осъзнава какъв щастливец е да има този втори шанс.

"Единственото еднакво е името ми", споделя той, когато го питат за рестарта на кариерата си.

Полашек смята, че сега е много по-добър тенисист. "Загубих свободата, която играчите имат, когато си на 23 и мислиш, че си най-добрият в света и играеш без да мислиш. Сега понякога мисля прекалено много. Но преди играех прекалено бързо, а сега виждам играта много по-ясно, тъй като играя и тренирам. Все още подобрявам техниката си и това ми помага. Удрят много по-добре от основната линия, отколкото преди. Виждам и чувствам топката много по-добре отколкото преди. Но за мен, това не е завръщане. Това е нова кариера. Аз изградих себе си от нулата."

Така на 34 години Полашек ще дебютира на най-елитния турнир в тениса. И няма намерение да спира, докато удоволствието е на лице и болката е само далечен спомен.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още