Зимният сън в българския футбол приключи. Вече сме в режим подготовки, контроли, селекция и всякакъв вид промени преди да дойдат официалните срещи.
Футболните хора опитват да направят отборите си по-добри или поне така се надяват привържениците. Едни продават, а други купуват. Има клубове със сериозен бюджет и други, които опитват нещо с повече хитрост и разчитайки на късмета.
Треньорските рокади са често срещано явление. Позицията е ветровита, но и напълно задължителна. Друга ключова роля е съвсем дефицитна, а на моменти даже прилича на екзотика са нашите отбори.
Не говорим за психолог или диетолог, а за спортен директор. Замислете се колко малко отбори имат човек на този пост? Съвсем нерадостна е статистиката, когато говорим за служители, които наистина упражняват въпросната функция, която е меко казано стратегическа. Не става дума просто за табелка на вратата на кабинета, а наистина спортен директор.
Лудогорец, който доминира и диктува модата, залага на Георги Караманджуков. Опитен човек, но някак си не се вписва в ролята на типичния представител. Няма да се опираме на слухове и разкази от страна на конкурентите, но в иначе добре структурирания клуб спортният директор не е баш спортен директор.
„Зелените“ направиха няколко впечатляващи изходящи сделки, но какво е влиянието на човекът с тази титла може само да гадаем.
В Разград имат оформено скаутско звено, един куп анализатори и треньори, но едва ли Караманджуков определя самостоятелно селекционната политика, а и избора на нов треньор. И все пак щом толкова дълго време е такъв, значи шефовете са доволни.
Левски е от клубовете, които нямат спортен директор дори и на хартия. „Сините“ няколко пъти са коментирали темата. Наско Сираков смята, че при неговото присъствие и наличието на Даниел Боримиров и Христо Йовов от подобна фигура нужда няма.
Казва се, че въпросът опира и до финансови възможности. В интерес на истината не смятам, че е редно тим от ранга на „сините“ да няма ясен спортен директор, който да определя визията и спортния път на отбора. Разбира се, че е плюс, ако над него, или около него има личности, които могат да бъдат полезни със своя опит и познания. Левски обаче няма спортен директор на пълен работен ден.
Столичани направиха силни сделки на водещи футболисти, но в този момент далеч по-значим е процесът на привличане.
На „Българска армия“ работят много здраво и с „широки пръсти“, за да обновят структурата на клуба или поне така се говори. След ерата „Гриша Ганчев“ промени се случват, а спортен директор е Филип Филипов. На този етап неговият рейтинг изглежда занижен. При предишната власт той беше и „градинар“. Разбира се това е чисто документална хватка, защото му бе наложено сериозно наказание от БФС. След това се издигна до изпълнителен директор, но последва ново разместване.
Филипов върши дейности, които са присъщи на спортния директор, но все още е трудно да кажем, че се е наложил като такъв. Онзи Александър Томаш призна, че хората пътуват и гледат футболисти, а заради това вкъщи ги гледат с накриво.
„Червените“ направиха интерес удар с трансфера на Християн Петров. Ако Филипов има заслуга, той заслужава червена точка в своя актив.
Ботев Пловдив е отборът с може би най-изявен спортен директор в лицето на Артур Платек. „Канарчетата“ правят сериозни неща, но проблемите около собственика Антон Зингаревич едва ли ще оставят нещата непокътнати.
Полякът Платек е на този пост за първи път в своята кариера, но носи със себе си ценен опит, който е натрупал в друга футболна действителност. Бил е спортен координатор на Горник Забже, а най-любопитното му работно място е скаутската позиция в Борусия Дортмунд, където работи цели шест години. Има и скромен треньорски опит, който може да тълкуваме като някаква добавена стойност.
Локомотив Пловдив наскоро назначи човек на позицията. Става дума за Сергей Алейников. Бившият футболист на Ювентус е нестандартно решение, което тепърва може да оценим. Футболната му кариера е безспорна, но работата му след това изисква много дълбоки познания на руския футбол, за да видите кратките му треньорски опити.
Черно море е типичен клуб, който се управлява еднолично, когато говорим за спортната част. Треньорът Илиан Илиев си е и спортен директор. Той решава всички футболни въпроси, а треньорски казус на „Тича“ не съществува. Илиев е със статут на недосегаем. Роля, която си е заслужил.
Сходно е положението на Загорчич в Славия, но не съвсем. „Белите“ в момента са Венци Стефанов и Заги, които обаче често го играят сърдити. Даже не го играят ами май наистина си се цупят един на друг. Правят го напълно открито и често комуникират чрез и през медиите.
Ивайло Котев е техническият директор на Локомотив София. Сходна работа, но не е определен като спортен и е добре да се съобразим с тази разлика. Най-просто казано единият върши оперативни дейности, а другият изцяло спортни.
ЦСКА 1948 е клуб, в който се извъртяха страшно много директори. Някои от тях си бяха „червени табелки“. Именуваха ги спортни, оперативни и какви ли още не. Директор до директора, но в крайна сметка там най-активен е финансовият благодетел, който според мен е запален по професията спортен директор. В интерес на обективността говори се, че човекът внедрява доста полезни иновации, което не бива да се подценява.
Ивайло Петков е българският спортен директор с най-изчистена роля. Заема тази позиция от бая време. Реално от 2016 година практикува с малки прекъсвания. Първо в Дунав, после в Левски, а от няколко сезона работи в Арда. Клубът от Кърджали изглежда добре подреден и то предимно с български футболисти.
Септември София е отбор, който функционира по свои правила. Липсва фенска база. Има добра академия и благородната роля да произвежда футболисти в столицата при конкуренцията на грандовете. От години с позиция е Кристиян Добрев, който преди време беше директор и в любимия си Локомотив София.
Спартак Варна е клуб, който мина през един куп препятствия в последните месеци след завръщането си в елитната дивизия. След серия рокади и бъркотии технически директор е Панайот Кискинов. Признавам си, че не ми говори много като име, но грешката може да е моя...
Берое Стара Загора е различна бира. Тимът е управляван от футболен агент, който преди време представляваше Жорди Кайседо. Всички приеха тази политика за лоша, но постепенно „заралии“ съумяха да сформират корав отбор от чужденци. Даже Берое започна да налага и продава сносни играчи. За спортен директор бе обявен испанецът Пако Сарагоса, но ми се струва, че работи дистанционно. Нещо като онлайн обучението по време на COVID-19.
В Крумовград ролята е за бившия футболист Костадин Ничев. Този тим сам по себе си е странен. Играе мачовете си без публика, защото не се състезава в своя град и така вече втори сезон...
Ботев Враца и Хебър са в дъното на класирането и не си позволяват лукса да имат спортен директор. Може и някой да се води по документи, но да не изпадаме в подробности.
Всъщност какво трябва да върши спортният директор? Да определя трансферната политика. Да бъде връзката между треньорския щаб и отбора с висшето ръководство. Той трябва да следи ситуацията с играчите, които имат изтичащи контракти. Да бъде междинната станция между различните звена. Да следва философията на клуба, ако той има такава. Да сформира и работи със скаутското звено, ако има такова. Най-важното е да разбира от футбол и футболисти.
Какъв може да бъде спортният директор у нас? В България обикновено трябва да е бивш футболист. Още по-добре е да е носил екипа на съответния клуб, за да „знае за какво става дума“. Да му се чува думата сред общността и да се кара на съдиите, когато е необходимо. Не е лошо да мъмри треньора пред медиите или чрез тях, ако се налага... Разбира се може и да подкрепя щаба, ако отборът е в криза и има желание.
В България често се явява и друго явление, което е доказано опасно. Човекът, който дава парите започва да разбира от футбол. Без да иска и постепенно заема позицията „спортен директор“, а в дадени моменти дори поема треньорската роля. Естествено е, че не води тренировките, но му се иска да определя състава, а понякога и смените по време на мача. Тук е необходимо истинският спортен директор да парира тази беда, защото понякога нещата излизат от контрол.
Професията спортен директор е много важна, но е ясно, че няма достатъчно подготвени кадри. Интересното е, че училище за тази работа в България няма. Специалността „спортен мениджмънт“ е далеч от въпросната функция.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
