Трансферът на Пламен Андреев във Фейенорд е най-значимата българска сделка през изминалия прозорец. Мнозина смятат, че тя е номер едно от дълго време насам и вероятно са прави.
Истинска рядкост е българско момче да извърви този път - от Левски към клуб в Западна Европа. Разбира се, имало е и други сходни примери, но тук категорично липсва елементът на „схема“.
Влизането му в първия отбор си беше изненада. В онези времена от школата на „сините“ изпъкваше една година по-големият Иван Андонов. Той бе привлечен от Фиорентина през януари 2021-ва. Това отваря вратата Пламен да получи предложение за професионален договор от родния си тим.
Месец по-късно Левски изпраща един лош сезон, но това е малкият проблем. Бъдещето на клуба е поставено на карта. Столичани играят последен мач за сезона и гостуват на Черно море. Тимът пътува с чартър в деня на двубоя, а превозвачът е привърженик на тима и поема голяма част от разходите. Десет минути преди края на срещата Живко Миланов прави две смени. В игра влизат Валери Божинов и Пламен Андреев, а от терена излизат Марин Петков и Ники Михайлов. Младият вратар дебютира. Резултатът е 1:1 и минути по-късно гостите печелят с гол на Божинов. Победа само за престиж, но целият отбор си прави снимка пред пълния сектор с фенове на Левски. В онзи момент именно привържениците са спасителната сила, която оставя колоса над водата.
Сигурен съм, че никой не е очаквал, че година по-късно Андреев и Михайлов ще вдигнат заедно Купата на България след онази сладка победа над „червените“.
Не знам как, но Станимир Стоилов видя нещо специално в момчето от Люлин. Пацо пазеше за Купата, а Ники в шампионата. Левски елиминира Лудогорец след два драматични двубоя, които бяха бойното кръщение за юношата. Ходът с капитанската лента вероятно е без аналог и сигурно е смесица между лудост и чиста гениалност.
Първият голям момент за Пацо бе на реванша срещу „зелените“. В края на първата част Кирил Десподов излезе сам срещу младия вратар, но последният спаси. Левски оцеля, а после взе и трофея пред над 40 000 зрители. Финалът беше доста по-лек от спортна гледна точка, но със сигурност е калил психиката на невръстния вратар. Тази среща беше трудна дори за гледане. Залогът „ние или те“ беше ярко изразен.
Тогава Пламен Андреев стана вратар, но трябваше още, за да стане мъж. С времето дойдоха и грешките. „Меденият месец“ свърши. Пиковата точка бе една кошмарна издънка срещу Германия за младежкия национален тим. По-емоционалните казаха, че с него е свършено, но не беше така. Най-близките му подадоха ръка. Някои, като съквартиранта му в Левски Патрик-Габриел Галчев, го направиха публично. Тук се усети и менторството на Ники Михайлов, който беше минал по много по-трънлива пътека по време на своята буйна младост.
Животът понякога си прави откровени майтапи с хората. Михайлов беше съсипан от своите след гафа с Вердер в Шампионската лига. На неговото място тогава влезе Божидар Митрев, който пък бе треньор на Андреев в голям период от кариерата му на „Герена“. Пътят на тримата се съчета по някаква странна случайност.
Ники направи най-добрата част от своята кариера в Нидерландия, а сега по същото трасе потегля и момчето, което практически го „пенсионира“. Вчера в ефира на Дарик радио бившият капитан на „сините“ каза много по темата „Пламен Андреев във Фейенорд“. Вратарите са особена порода хора.
В този ред на мисли трябва да припомним една много трогателна случка. Андреев сътвори кошмарни грешки в едно дерби с ЦСКА. Тогава Густаво Бусато го утешаваше след края на срещата. Имам чувството, че от онзи ден бразилецът стана по-добър вратар, показвайки какъв човек е на първо място.
При Николай Костов софиянецът мина под друг тип учение. Случваше се треньорът да го критикува публично. В тази кампания обаче Андреев се показа на европейската сцена и блесна срещу Беер Шева и Айнтрахт. Налаганият стил на игра помогна на младока да напредне в действията с крака, а това е важен елемент за сериозните клубове. Вратарят го призна при пристигането си в София след подписа в Ротердам.
Последният сезон бе много значим за неговото развитие. Андреев бе натоварен с огромна отговорност, която му помогна да възмъжее.
Стартът на настоящия също не мина без препятствия. Левски привлече Матей Маркович и дори му даде титулярната роля. Вратът на хърватина се схвана, а птичето отново кацна върху рамото на неговия конкурент. Андреев изигра няколко добри срещи, за да си тръгне с високо вдигната глава от стадион „Георги Аспарухов“. Едно достойно и честно момче постигна някои от своите мечти. Пристигаше на стадиона с метрото и автобуса от Люлин. Усмихваше се, поздравяваше, тренираше, не се набиваше на очи. Пламен не се отчайваше в трудните моменти. Беше смирен, когато всичко му се получаваше като в приказка.
Харизматичен младеж, който надмина очакванията. Андреев отива подготвен психически и физически в Ротердам. Левски го формира и създаде като играч. Дано Пламен бъде пламъкът за много други момчета, които искат да постигнат своята мечта. Стъпка по стъпка. Първо да бъдеш горд левскар на терена, но и извън него. След това да работиш здраво и никога да не се пречупваш. Пътят е дълъг. От изкуственото игрище /дано ги забранят най-после/ до място в един от известните европейски тимове.
Такива, които предпочитат да гледат в тъмни краски, ще кажат, че прекаляваме с вниманието към третия вратар на Фейенорд. Така е, той започва като трета опция в Нидерландия, но досегашният му път дава големи шансове да успее. Андреев тръгна от онзи Левски, в който нямаше пари за заплати. Зад отбора седеше само гол ентусиазъм и любовта на феновете. Чувството, което спаси клуба. И докато се спасяваха „сините“, създадоха вратар за Нидерландия. След няколко дни неговата история ще продължи там. Изпращаме го с психика, физика и лъчезарна усмивка. Там трябва да добие още, за да стане голям футболист.
Готов съм да се обзаложа, че това момче няма да носи екипа на друг български клуб!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
