В рамките на няколко часа Златан Ибрахимович и Карим Бензема трогнаха футболния свят. Единият каза „стоп“, а другият си тръгна от Реал Мадрид, за да продължи своята мисия в арабския свят.
Двама нападатели, които грееха със своя светлина, въпреки че играеха във времето на Меси и Роналдо.
Голямата прилика е, че и двамата имат труден старт. От семейства на емигранти, те успяват да надминат всички прогнози и очаквания. Вкараха толкова много голове, но никога не бяха чисти консуматори. Бройката на красивите им попадения също е огромна. Тези хора обожаваха да реализират със задна ножица, петичка, воле или пък с глава. Умееха всичко в предни позиции. Невъзможни за опазване, ако са в най-доброто си състояние.
Златан игра за много отбори и винаги ги правеше шампиони. Малмьо, Аякс, Ювентус, Интер, Милан, ПСЖ и Манчестър Юнайтед са мечта за мнозина, а той успя да блести на всичките тези места. Даже му остана време да покаже своята свещена класа и на американците.
Карим реши да демонстрира играта на арабския свят, а преди това бе верен на два тима – Лион и Реал. Още във Франция личеше, че расте голям играч. Хем „деветка“, хем „десетка“. Перес се влюби в него и си го докара на „Бернабеу“, а там за 14 години, Бензема стана част от 25 големи отличия.
Златан не спечели Шампионската лига и Златната топка. Карим ги има и двете, а „ушатата“ я взе цели пет пъти. Въпреки това, шведът беше ярък индивидуалист, а французинът колективен играч. Златната топка обаче е въпрос и на шанс, точен период и подходящо нареждане на звездите. На Карим му се отвори шанс, на шведа – никога.
Егото на Ибра бе ненадминато и то в спорт пълен с надувки. Златан създаде модел за подражание, който никой не успя да имитира. Мнозина се опитаха през годините, но останаха бледи копия на оригинала. Златан просто не играеше роля, а винаги беше себе си. Балкански субект, който бе решил да натрие носовете на всички по трасето.
Карим умееше да „свири втора цигулка“. Роналдо блестеше на фланга, а Бензема отваряше пространства за другите. Това обаче не беше липса на отговорност или по-слаб характер. Просто така беше по-добре за отбора. Когато Кристиано си тръгна от „Бернабеу“, французинът показа на целия свят, че е изумителен талант, който може абсолютно всичко в играта. Чиста класа.
Изключителните професионалисти ставаха все по-добри с годините. Зад тези славни истории седят много труд и лишения. Пролятата пот обаче си струваше. Достави удоволствие както на тях, така и на нас зрителите.
Имаха своя различен път и на национално ниво. Швеция беше Златан и десет други. Карим не успя да блесне в една страхотна френска генерация. Остана чуждо тяло в националния отбор и това сигурно е голямата „болка“ в кариерата му. И двамата не спечелиха по нещо, което заслужаваха, но заслужаваха всичко, което завоюваха. Последната дума е много подходяща. Те воюваха за всичко. Нищо не дойде даром, нищо не беше „втория начин“. Моуриньо нарече Карим „котенце“, а Гуардиола опита да унищожи Златан в Барселона. И двамата гениални треньори не успяха да спънат таланта, който бе комбиниран с изключителен характер.
Златан е прав, че за журналистите ще има по-малко работа, защото няма да следим неговите изяви. Но остави вратата отворена. Представяте ли си Ибрахимович на треньорската скамейка? Аз не мога, но нали той се определи за Господ, значи всичко е възможно!
Беше истинска привилегия да гледаме Бензема и Златан. Две момчета, които пораснаха пред погледите на целия свят. Минаха по своя път и оставиха радост за всички ценители на великия футбол. Бяха различни, но много големи!
Ибра беше прав, като виното е – от арогантно дете се превърна във велик футболист
Карим Бензема се сбогува с Реал Мадрид с гол (ВИДЕО)
Златан Ибрахимович: Време е да се сбогуваме с футбола (ВИДЕО)
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
