През изминалата кампания имаше два господаря - Манчестър Сити и Ливърпул. Добре смазаните машини нямаха конкуренция и точката аванс от късната зима в крайна сметка доведе до титла за отбора от град Манчестър. Непромененият отбор на Тотнъм отново показа сила, но липсата на дълга скамейка отново не достигна за успех. Челси и Манчестър Юнайтед изтърпяват промени във всеки аспект, а Арсенал продължава да танцува по оста на непостоянството.
Колко се промениха водещите тимове във Висшата лига и какво можем да очакваме?
Манчестър Сити и Ливърпул се очертаха като истински хегемони в Европа, не само в Англия. С отлична сработеност и класа в своите редици, "гражданите" и "мърсисайдци" изглеждат недосегаеми. Липсата на големи входящи трансфери подсказва, че Пеп Гуардиола и Юрген Клоп са доволни от наличното, но това крие и своите рискове. Реал Мадрид с почти еднакъв състав издържа 3 години на върха, а "небесносините" и "червените" внасят усещането, че в един етап от сезона могат да бъдат разкрити, ако не се появи още креативност и стабилност в отделните линии. За изпадане от четворката изглежда смехотворно, но пък прибавянето на нов конкурент за титлата е опция.
След 517 дни Тотнъм най-после закупи футболист. Запалянковците на "шпорите" бяха забравили какво е да пристигне нов играч и да се питат добър ли е? Маурисио Почетино е баща в съблекалнята и всичко изглежда като патриархат, където всички изпълняват своите роли. Липсата на трофей разклати в известна степен мисленето на водещите футболисти като Кристиан Ериксен и Хари Кейн, но обстановката задържа и двамата при лондончани. Въпросът е може ли Тотнъм да направи още по-голяма крачка в своето развитие и Маурисио Почетино най-после да вдигне трофей с шпорите.
Най-уязвим от "властните" в първенството изглежда Челси. Без водещия си играч Еден Азар и млад мениджър като Франк Лампард, лондончани имат експериментално лице. Време е като че ли нови имена да излезат на голямата сцена като Кристиан Пулишич, Мейсън Маунт и възходящата тенденция на Рубен Лофтъс-Чийк и Калъм Хъдсън-Одой да продължи. Младоците са заобиколени от ветерани като Сезар Азпиликуета, Уилиян, Педро и прочие, но ситуацията наподобява поредица от вагони без локомотив. В ролята на машиниста ще трябва да влезе любимецът на милиони "сини" фенове Лампард, но този път като наставник. Трансферното ембарго със сигурност добавя още несигурност в ръководството на Челси, но монетата има 2 страни и много успехи са се получили благодарение на непознатото и късмета.
Арсенал посегна към съкровищницата и подобри рекордния си трансфер. В атака "артилеристите" изглеждат като ферари, в халфовата линия на мощен мерцедес, но в защита са като трабант. Вечните проблеми в дефанзивния вал се обаждаха и през последната кампания и на моменти, точно тези неточности дърпаха Унай Емери към по-добра серия от победи. На финала на Лига Европа също си проличаха огромните дупки в отбранителната линия на състава. Опасенията, че не се привлече стойностен и опитен защитник, са напълно основателни и Арсенал отново изглежда разколебан към вдигането на купи.
В ситуация на умерен риск се намират Манчестър Юнайтед. Млад треньор като Оле Гунар Солскяер и без големи имена към момента, но със сигнали за подпис с имена като Хари Магуайър, Паоло Дибала и Бруно Фернандес, "червените дяволи" ще бъдат с нов облик. Аферата на норвежеца с отбора стартира сравнително успешно, именно заради внедряването на по-младо и горещо мислене в съблекалнята. Младост, оплътнена с прекаран полусезон на Солскяер начело, феновете на Манчестър Юнайтед имат своите доводи да мечтаят за престижни резултати през новата кампания и едва ли отново ще се притесняват дали няма да бъдат изместени от топ 6.
Сподели
