Този месец се оказа рекорден за трансферите на английски полузащитници. Елиът Андерсън стана най-скъпият английски футболист в историята, след като подписа с Манчестър Сити за 116 милиона паунда. Рекордът му обаче не се задържа дълго - Морган Роджърс се присъедини към Челси за 117 милиона паунда.
Тези две сделки не трябва да се разглеждат като отделни събития, а като взаимосвързани. Трансферът на Андерсън от Нотингам Форест оформи цялата динамика на този трансферен прозорец. Продавайки Роджърс, Астън Вила успя да посочи цената на Андерсън като оправдание защо техният играч трябва да бъде продаден за още по-висока сума.
Ефектът "Елиът Андерсън" на пазара
„Сделката за Елиът Андерсън направо отвори пазара“, коментира Бен Литълмор, координатор за пазарните стойности във Висшата лига за уебсайта Transfermarkt. „Той е страхотен играч, но не струваше 116 милиона паунда спрямо пазара преди това лято. Оттогава редица топ клубове изпитват трудности да финализират сделки. Почти всеки клуб вече се позовава на трансфера на Андерсън при собствените си оценки.“
Трансферът на Андерсън капсулира премията, която клубовете от Висшата лига плащат за талант. Омар Чаудури, главен разузнавателен директор на Twenty First Group, отбелязва, че отборите в Англия плащат средно с 20 до 30 процента повече в сравнение с клубове от други лиги за играчи със сходно ниво на качество.
Защо цените в Англия са толкова високи?
Този модел се дължи на два основни фактора. Първо, продавачите знаят, че клубовете от Висшата лига разполагат с повече пари и съответно определят по-високи цени. Второ, клубовете са наясно с огромните финансови разлики, свързани с класирането за Шампионската лига и изпадането. Тези разлики са по-големи, отколкото в другите големи първенства, защото Висшата лига е по-богата. Резултатът, според Чаудури, е, че „има стимул да се харчи повече, за да се увеличат, поне на теория, шансовете да бъдеш от правилната страна на разделителната линия“.
Трансферите на Андерсън и Роджърс илюстрират и друга важна тенденция: акцентът върху играчи, които вече са запознати с Висшата лига. През 2025 г. Ливърпул похарчи 100 млн. паунда за Флориан Вирц, Тотнъм Хотспър – 51.8 млн. за Шави Симонс, а Арсенал – 55 млн. за Виктор Гьокереш. Всички тези трансфери показаха рисковете, свързани с надеждата, че играчи от чужбина бързо ще успеят да пренесат формата си във Висшата лига.
Тъй като стандартът на лигата се повиши спрямо конкурентните първенства и стана по-физически изискващ, клубовете започнаха да дават приоритет на разходите за играчи, които вече познават изискванията на английския футбол. Според данни на Twenty First Group, от 2020 г. насам делът на трансферните разходи за играчи, които вече са във Висшата лига, е нараснал от 14% до над 41% до момента през това лято.
Правила, такси и допълнителни разходи
Правилата на Висшата лига за съставите на отборите също правят играчите от Англия по-привлекателни.
От 2012 г. всички отбори са ограничени до 17 играчи, които не са „местни кадри“ (home-grown).
Това добавя премия към стойността на футболистите, преминали през английските академии.
Трансферните такси се увеличават и заради допълнителни разходи, които клубовете правят при привличането на нови играчи. От 2012 г. клубовете от Висшата лига трябва да плащат трансферна такса от 4%, като парите отиват за финансиране на пенсионната схема на професионалните футболисти.
По-големият разход обаче е за агентите, които получават комисиона от купуващия клуб от името на играча, отделно от комисионата, която печелят от последващи преговори за договор. Агентите са спечелили колосалните 460 милиона паунда от клубовете във Висшата лига между февруари 2025 г. и 2026 г., като само Челси е платил 65.1 милиона. За играчи под 23 години има и допълнителен разход. Механизмът за солидарност на ФИФА преразпределя 5% от международна трансферна такса към клубовете, тренирали играча в юношеските му години, което допълнително повишава исканията на продаващите клубове.
Новите финансови регулации и бъдещето на харчовете
Правилата за финансова устойчивост също оформиха пазара тази година. От това лято старите правила за печалба и устойчивост (PSR) на Висшата лига бяха заменени с нов набор от правила за съотношение на разходите за състава и устойчивост. Преди това загубите на клубовете бяха ограничени до 105 милиона паунда за тригодишен период. Сега разходите на клубовете за заплати и трансфери са ограничени до 85% от приходите, свързани с футбол, и нетната печалба.
„Според предишните правила на PSR, местните играчи, завършилите академия и по-младите футболисти бяха стратегически по-ценни заради счетоводното им третиране, а не само по футболни причини“, казва Роб Уилсън от University Campus of Football Business.
Според новите правила това счетоводно предимство е намалено: решенията за привличане на играчи ще се ръководят повече от спортната стойност, отколкото от финансовия инженеринг, въпреки че по-младите играчи ще останат привлекателни заради дългосрочната си стойност при препродажба.
Миналото лято отборите от Висшата лига похарчиха 3.4 милиарда паунда; пет седмици преди края на трансферния прозорец те вече са похарчили 1.4 милиарда. Тъй като Висшата лига става все по-безмилостна, а финансовите награди от участие в европейските турнири или просто от оцеляването в елита се увеличават, клубовете харчат все по-голям дял от приходите си за трансфери.
Между 2018 г. и 2021 г. клубовете са харчили средно 33% от приходите си за трансфери, според проучване на Киърън Магуайър от Университета в Ливърпул. В периода 2022-2025 г. този дял нараства до средно 48%. Тазгодишното харчене не отразява само факта, че клубовете имат повече пари. Отборите от Висшата лига също така харчат парите, с които разполагат, по-агресивно от всякога.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
