Българският национал Мартин Георгиев, който през изминалия сезон вдигна титлата на Гърция с АЕК Атина, даде ексклузивно интервю за Dsport и Дарик, в което сподели подробности за престоя си в гръцката столица.
Много благодаря за поканата. Мисля, че думите са излишни, така че съм много добре в лятната почивка, особено след такива приятни емоции като шампионска титла. За мен е изключително удоволствие
- Завърши сезона като шампион. Първата ти шампионска титла в кариерата. Все пак твоята кариера е доста в начален етап, да го кажем така – само на 20 години си. Разкажи малко повече за самия трансфер. Как се случиха нещата, как научи за интереса на АЕК Атина, бързо ли се разбрахте? Какво си помисли в първия момент, когато разбра, че има интерес към теб и че може да напуснеш любимата ти Славия?
- Нещата с трансфера по оста Славия – АЕК се случиха изключително бързо. С господин Стефанов, разбирателството е изключително лесно, той ми спомена за интерес от клуба АЕК.
Трябваше ми малко време да го обсъдя с моите близки, да прегледам нещата и да събера малко повече информация. След това, когато разбрах повече за клуба, за историята му, за привържениците и за отбора като цяло, вече беше изключително лесно и преговорите минаха много бързо.
Както казах, нямахме никакви проблеми и мисля, че в рамките на седмица, най-много две, нямам точния спомен, нещата се случиха.
- Какви бяха първите ти впечатления, когато отиде в АЕК? Какво ти направи впечатление от базата и от условията в клуба?
- Още със стъпването ми на гръцка земя видях изключителен професионализъм. Още от летището, от начина, по който бях посрещнат от хората, които работят в клуба, се почувствах у дома.
Вече с минаването на медицинските прегледи, с подписването на договора и с първите дни, може би първата седмица от тренировъчния процес, разбрах, че това е моето място и че това е нещо, което съм искал.
Тук има хора, които ще помогнат за моето кариерно и професионално развитие, а аз съответно искам да дам максимално много за клуба и да пишем нова история заедно.
- А как преминава адаптацията ти? Има доста играчи, които говорят сръбски, хърватски – езици, които не са толкова далеч от нашия. Лука Йович, Домагой Вида и още много футболисти с голям опит. Те как те приеха? Помагат ли ти в адаптацията?
Адаптацията е период, който винаги се коментира, когато смениш обстановката. Смятам, че тук клубът като цяло, не само съотборниците ми, но и персоналът, и треньорският щаб, направиха всичко изключително лесно.
Хубавото тук в АЕК е, че имаме хора от 17 или 18 различни националности и се говорят много езици – както нашите балкански, които са много близки, така и по-разпространени като английския и испанския. От тази гледна точка не съм имал абсолютно никакви проблеми.
С футболисти като Лука и Домагой мисля, че е истинско удоволствие да играеш. Имаш много какво да научиш само от съприкосновението с тях на тренировка, да не говорим вече когато сме рамо до рамо и на терена в различни двубои.
- Самият треньорски щаб също е сърбоговорящ. Марко Николич е старши треньор, а в щаба му, доколкото знам, има хора, които са работили и в България. Това също помага ли ти в адаптацията?
Разбира се. Когато мога да кажа някоя друга дума на български и когато мога да говоря на собствения си език, е една идея по-лесно. Но мисля, че работата с тези хора е изключително удоволствие.
- А кое беше най-голямото ти предизвикателство, след като замина за Гърция? Нещо по-интересно – езикът, разстоянията, имаше ли по-голямо предизвикателство?
- За езика не мога да кажа, защото гръцкият е език, който аз искам да науча. Смятам, че това е форма на уважение към културата и традициите на самата държава.
Разстоянията – да, определено има по-далечни гостувания. Но организацията в клуба е на изключително високо ниво и нямаме никакви проблеми с пътуванията. Това е една тема, която често обсъждаме в българския футбол. Има дълги пътувания, уморен си след мачове, но тук гледат да намерят максимално добър начин да преминаваш през тях, за да бъдеш много по-свеж за предстоящите срещи.
- В този ред на мисли успя ли да научиш някакви основни думи на гръцки?
Успях. Има някои, които не са за пред камера, има и такива, които могат да се кажат пред камера. Мисля, че базовите реплики ги знам, но със сигурност имам още доста какво да уча от гръцкия език.
- Какво най-много ти харесва в живота в Атина? Да, пак е столица, но е доста по-различна от София.
Едното нещо, което много ми харесва, е кухнята. Това няма да е изненада за никого – кухнята е наистина невероятна и храната е много вкусна.
Хората също са много отворени, слънчеви, позитивни и ведри, което ми помага в ежедневието в Атина. Така че мисля, че това са основните неща извън футбола.
- Да се върнем на футбола тогава. Как преминава един твой ден на тренировъчната база? По-различно ли е от България? Тук знаем, че в повечето клубове футболистите отиват сутрин на тренировка, приключват и след това се прибират по домовете си.
Тук наистина има голяма разлика. Това е едно от нещата, които съм коментирал с мои приятели. Говорим за футбола като професия, защото това все пак е професия за нас, които го практикуваме.
Да бъдеш отдаден и да прекарваш почти целия ден на тренировъчната база е много важно. Един мой ден преминава така – аз съм на базата от 9 часа сутринта и оставам до около 16:00 часа, което е почти като нормален работен ден.
Да тренирам, да се храня по най-правилния начин, да се възстановявам – това са неща, които са от изключителна важност за мен като спортист.
Мисля, че клубът осигурява всички условия за това, за да можем да се чувстваме максимално добре, когато дойде време за мачовете.
Цялата работа на тренировъчната база през седмицата, всеки един ден, е насочена към това да ни подготви максимално добре за следващия мач, за следващия двубой, в който ще излезем пред феновете. И в крайна сметка трябва да постигаме резултати. Така че всичко е много свързано.
- След като станахте шампиони, ще играете плейоф за влизане в основната фаза на Шампионската лига. Мислил ли си вече, имаш ли някои мечтани съперници, които да ви се паднат, ако успеете да влезете?
- Стъпка по стъпка. Първо има плейоф, да видим кой ще бъде противникът. Това вече звучи малко клиширано, но е абсолютната истина. Стъпка по стъпка – първо подготовката, след това да видим жребия.
Дай Боже да имаме силите да се преборим и да успеем да влезем в основната фаза на Шампионската лига. А там вече смятам, че има доста отбори, които бих си пожелал, но мисля, че друг път ще ги спомена. Нека първо свършим необходимата работа от наша гледна точка.
- Като мине плейофът, победите и влезете, пак ще те питам.
- С удоволствие.
- Едно интересно нещо в Гърция е, че не само АЕК, а и доста от другите отбори притежават много голяма фенска маса. Какво мислиш за феновете? Как би ги описал? Защото имахте един гостуващ мач, в който гостуващите фенове бяха около 20 000 на стадиона. Какво е да излизаш пред една такава огромна публика, която не спира да пее и да подкрепя през целия мач? Доколкото помня, ти дебютира в дербито с Панатинайкос?
- Точно така. Това е едно изключително удоволствие. Публиката е наистина електризираща, както бях споменал и пред ваши гръцки колеги. Но наред с всички тези приятни емоции, това носи и много отговорност.
Защото ти си задължен да покажеш най-доброто от себе си пред тези верни хора, които пропътуват наистина големи разстояния. Има гостувания, които са доста предизвикателни по отношение на това, което спомена. Това е гостуване на около 500 км от Атина и да видиш стадион с 23 000 души, от които 22 000 ви подкрепят, ти дава огромна енергия за това обстоятелство.
Не само защото АЕК е клуб, който има изключително голяма история. Клубът има привърженици в цяла Гърция – не само от Атина и града, които ни подкрепят, но и на различни гостувания, които са доста далеч от Атина.
Усещаме много силна подкрепа от местните привърженици, които чакат с нетърпение точно тази дата, когато АЕК ще гостува там, за да могат да се насладят на отбора и на футболистите. Ние се опитваме да ги зарадваме с победа и мисля, че тази година успяхме да го направим, а и със спечелената шампионска титла. Всички са много щастливи от този факт.
- Ще ни разкажеш ли малко повече за емоциите около шампионската титла? Станахте, да кажем, леко драматично шампиони. Да, водехте в класирането, но в мача, в който можехте да си осигурите титлата, ви поведоха и изравнихте, а в края падна победният гол на Жоао Марио. Тогава целият стадион избухна и всички футболисти, цялата пейка започна да скача, освен старши треньора Марко Николич, който остана напълно с каменно изражение. Разкажи ни малко за емоциите в този момент.
- Да ви кажа честно, този мач беше изключително важен, защото имахме една добре извоювана преднина, която трябваше да защитим. Радваме се, че в крайна сметка успяхме да я задържим.
Специално за развитието на мача, понеже в последните кръгове се играе по едно и също време, разбира се, сме информирани какво се случва и на другите терени, което е абсолютно нормално в днешно време. Резултатът тръгна негативно за нас – отборът на Панатинайкос ни поведе. Доколкото бяхме в течение на другия мач, също се случи негативно развитие за нас, защото отборът на Олимпиакос също поведе, което означаваше, че се доближава на три точки до нас при два оставащи мача до края, така че със сигурност нямаше да е лесно.
За наше щастие много бързо успяхме да реагираме и да отбележим изравнителен гол. Разбрахме, че в другия мач има изравняване. Така че отново отидохме на равни позиции и нещата станаха такива, каквито бяха и преди началото на срещата.
Вече при гола на Жоел Марио мисля, че това беше момент, в който времето спря. Виждаше се екстаз не само в публиката, но и при нас – долу на скамейката и на терена. Все пак това донесе в последния момент нещо, което може би беше и в сферата на фантастиката. Но за нас беше изключително приятно.
- Сега обаче ще те прехвърля на Световното първенство, което предстои след няколко дни. Имаш ли любим отбор, който ще подкрепяш на Световното първенство? Знаем, че си български национал. За съжаление ние няма да участваме, така че има ли отбор, който ще подкрепяш там?
Бих казал, че съм доста пристрастен. Бих казал Испания със сигурност – това е отборът, на който ще симпатизирам. И в моите очи те са и фаворит.
- Точно това беше вторият ми въпрос – ти ме изпревари кой е фаворит за Световното първенство? А кои са любимите ти футболисти?
Тук мисля, че няма съмнение – ще кажа Педри. Това е футболист, който когато седнеш да гледаш футбол, го гледаш с наслада. Според мен това е олицетворение на думата футбол.
- А има ли защитник, който ти прави впечатление – не само от Испания, а от всички национални отбори? Кой би следил по-конкретно на Световното първенство?
Бих казал, че съм отново пристрастен. От това, че сме живели заедно и сме били рамо до рамо в даден момент – това ще е Пау Кубарси. Не мисля, че има друг, на когото бих симпатизирал. Така че той е човекът, на когото в защитния вал бих стискал палци.
- Добре, тогава те връщам малко назад във времето и те питам: кой защитник е бил твой идол като дете? Защото със сигурност не е бил Пау Кубарси – вие сте на една възраст, дори той е по-малък от теб.
Бих казал Карлес Пуйол. Винаги, като малък, съм го гледал с възхищение, така че той е човекът, който ми е бил идол.
- Като победите в плейофите за влизане в новата фаза на Шампионската лига пак ще те питам срещу кого искате да играете.
- Да стигнем дотам с удоволствие. Това вече е най-лесната част.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
