Трансферният прозорец в Европа приключи. Феновете, отборите и треньорските щабове на тимовете вече ще могат да се радват на новите си попълнения, които пък ще трябва да носят, както успехи на терена за своите работодатели, така и пари на ръководствата, които са инвестирали в тях.
И тук идва големият проблем на модерния футбол - парите. Играта, която е боготворена от милиарди по целия свят, се опорочи заради финансовия интерес на собственици и консорциуми, които държат топотборите на Стария континент. През последните години се наблюдава тенденцията клубовете да вадят все повече и повече пари за играчи. Те от своя страна се отблагодаряват за космическите си заплати с възвръщане на инвестицията чрез продажба на фланелки, имиджови права и други подобни. В това няма нищо лошо, все пак всеки, който развива бизнес иска да бъде на печалба и фирмата му да се развива. Това е свободната икономика.
Заради голямото пръскане на пари обаче, вече бившият президент на УЕФА Мишел Платини реши да въведе Финансов феърплей, който да ограничава сумите, които клубовете дават за играчи. Идеята бе всеки да може да вади толкова средства, колкото изкарва, като така да ограничи огромните инвестиции от страна на олигарси и големи компании, които отиват за футболисти.
Идеята в най-чистата си форма е много сполучлива, тъй като по този начин, до някаква степен, щеше да се намали гигатнтската разлика между бедни и богати отбори и по-скромните тимове имаха шанс и те да се докоснат и "сборят" с големите. Тя обаче мутира в нещо много грозно, направо отвратително. Оказа се, че въобще не работи. Дори напротив - трансферният пазар се изврати още повече. И всичко това заради "вратичка" в закона. Тя се казва "Отдаване под наем с опция за закупуване" и вече всички отбори я използват, за да могат да се вместят във финансовата си рамка.
Най-пресен пример за това е Пари Сен Жермен. През последните години парижани са изключително активни на трансферния пазар в желанието си да спечелят "пустата" Шампионска лига. Арабските собственици на французите всячеки се опитват да вземат най-добрите играчи в света, като, може би, именно те откриха пробива в системата. През лятото на 2017 година ПСЖ взе Неймар за 222 милиона евро, плюс още няколко футболисти, които плати на момента. Клубът обаче искаше и детето-чудо на френския футбол Килиан Мбапе. Тъй като вече бяха изчерпали парите, които им се полагат, те измислиха "схемата" - взимаме го за 2 години под наем, а после вадим 180 млн. Така на практика той вече е техен, но го плащат след два сезона, когато няма да имат проблеми с финансовия феърплей и не ги грози изваждане от евротурнирите. Така бе взет снощи и Мауро Икарди - на същата "схема".
След като ПСЖ "отвори" очите на другите за вратичката в закона сега всички отбори я експлоатират. И благородната идея на Платини отиде в болкука. Защото всеки отбор прави селекцията си с играчи под наем, които ще плати когато има пари. Тези "виртуални" пари остават някъде в пространството, а разликата между големите и по-скромните отбори става все по-осезаема.
Затова е крайно време на този порочен кръг да бъде сложен край. Отдаването под наем трябва да бъде регламентирано. Дали с таван на сумата, която да бъде включена в опцията за закупуване, дали по друг начин, но трябва да стане. Това обаче е работа на мъдрите глави, които ръководят световния футбол. Защото ако през 2006 година Байерн взе Франк Рибери, тогава считан за един от големите таланти в света, срещу 25 милиона евро кеш, сега подобни таланти се взимат по следния начин - дай ми го, пък ще ти оправя парите, когато имам. Явно обаче никой не се замисля за морала във футбола, за феърплея и бъдещето на играта. Основната цел са парите, а тяхното преследване никога не е довело до нищо добро. Но вече като че ли няма какво да се направи. Затова и няма да е странно, ако продължаваме да ставаме свидетели на още по-груби схеми от типа "Пиши ми го на пирона". Като в кръчмата.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
