В понеделник, 8 януари, в следобедните часове стана ясно, че футболът е загубил една от най-големите си легенди – Франц Бекенбауер. Митичният футболист неслучайно бе получил императорската титла „Кайзер“, която защитаваше през цялата си кариера.
Кариера изпълнена с триумфи. 2 пъти носител на „Златната топка“, 4 пъти Футболист №1 на Германия, европейски и световен шампион с Бундестима, 3-кратен носител на Купата на европейските шампиони с Байерн Мюнхен, 5 пъти шампион на Германия и 4 пъти носител на Купата на страната, носител на Купата на носителите на купи, печелил Интерконтиненталната купа и 3 пъти шампион на Съединените щати.
Не е случайно, че секцията с артикули и медали на Франц Бекенбауер в Музея на германския футбол в Дортмунд е най-впечатляващата сред всички секции на именити играчи, носили фланелката на Германия.
Освен като футболист, Франц Бекенбауер е великан и като треньор и ръководител, което не се случва никак често в света на футбола. Извън терена, той е печелил още редица трофеи като треньор и президент, като сред тях е и Световната купа, до която извежда Германия като наставник през 1990-а година.
Франц Антон Бекенбауер е роден няколко месеца след края на Втората световна война – на 11 септември 1945 г., в квартал Гизинг, намиращ се в югоизточната част на Мюнхен. Както и на останалите деца, израстващи сред отломките на Втората световна война, така и детството на Франц е тежко и белязано от лишения.
Заедно със семейството си той живее в две стаи, само в едната от които е имало печка, до която през студените месеци да се стопли семейство Бекенбауер.
Заради недостига на храна, Франц и останалите деца в неговия квартал са играли на игра, при която ако по улицата минава по-богат човек, ядящ някаква храна, децата се надпреварват кое първо ще каже думата „Butz“, като победителят от играта е имал право да ходи след човека и да вземе остатъците от храната, ако той ги изхвърли.
Още от малък Франц Бекенбауер е изкушен от футбола и затова започва да тренира в един от местните отбори – SC 1906 от квартал Обергизинг. Талантът на момчето изпъква сред останалите и по това време най-добрите младежи са отивали да тренират в най-големия местен отбор – Мюнхен 1860, на който като дете е симпатизирал дори самият Бекенбауер.
Същото се е очаквало да стори и Франц Бекенбауер, ако не е бил един шамар, който впоследствие се оказва, че е променил историята както на футбола в Мюнхен, така и на този в Германия като цяло.
През 1958 г. Бекенбауер и SC 1906 участват на младежки турнир в едно от предградията на Мюнхен – Нойбиберг. В един етап от турнира тимът на бъдещия Кайзер се изправя срещу младежката формация на местния гранд по това време – Мюнхен 1860. Както Бекенбауер, така и неговите съотборници са очаквали съвсем скоро той да стане част от „лъвовете“.
По време на мача обаче се случва събитието, накарало Бекенбауер да промени решението си. В един момент от мача той е фаулиран от Герхард Кьониг, който обикновено играе като вратар, но в този мач е пуснат да играе като защитник. След като Кьониг фаулира грубо футболиста на SC 1906, Бекенбауер се изнервя и започва да сипе обиди срещу своя съперник. Кьониг също не дава задна, а вместо това изчаква докато реферът отмести поглед от тях и удря един здрав шамар на Франц Бекенбауер.
Бъдещият носител на две „Златни топки“ не избухва в отговор, а вместо това реакцията му е все едно нищо не се е случило, като доиграва мача, който тимът му печели с 2:1. Вътрешно обаче той взема решение – няма да облече синия екип на Мюнхен 1860. Преди мача Бекенбауер и още петима негови съотборници са гласени да преминат при „лъвовете“, но заради шамара на Кьониг те отказват да го сторят.
Вместо това, на следващата 1959 г. Франц Бекенбауер отива в академията на по-малкият и неуспешен по това време мюнхенски клуб – Байерн. През 1964 г. той се присъединява към мъжкия отбор на Байерн и останалото е история, изпъстрена от успехи, трофеи и хубав футбол.
В същото време Герхард Кьониг така и не постига успехите като вратар, които му предричат. Вместо това, той се жени на 22-годишна възраст и със съпругата си отварят ресторант.
През лятото на 1974 г., докато Франц Бекенбауер и легендарният отбор на Германия побеждават Нидерландия на Йохан Кройф и стават световни шампиони за пръв път от 20 години, Кьониг готви в ресторанта си и гледа мача по телевизията.
По-късно Герхард Кьониг си спомня за момента с плесницата, която удря на Кайзера: „Срещу SC 1906 изненадващо помагах като защитник. Бекенбауер беше моят опонент. В един момент от мача го фаулих доста грубо и той хвърли няколко неприятни обиди към мен. Изчаках, докато реферът се обърна и му отвърнах с един шамар. Бекенбауер затова беше бесен. Вече бях забравил сцената след мача и бях раздразнен от минималното ни поражение с 1:2. Скоро след това разбрах, че той няма да премине при нас, а във ФК Байерн. И едва много години по-късно аз научих причината за това“.
Дали ако бе преминал в Мюнхен 1860, а не в Байерн Мюнхен, Франц Бекенбауер щеше да достигне върховете и успехите, които постигна в кариерата си, това няма как човек да каже. Едно обаче е сигурно, а то е, че именно Бекенбауер е в основата на първите значими успехи на Байерн Мюнхен и той е една от основните причини баварците да се утвърдят сред европейските грандове както с играта си на терена, така и с работата си като ръководител на баварския колос.
Футболният свят се сбогува с Кайзера
Защо Франц Бекенбауер бе наричан Кайзер?
Стоичков се преклони пред Бекенбауер
Матеус за Бекенбауер: Шокът е дълбок, ще липсва на всички!
Вацке за Бекенбауер: Най-великият германски играч
Купата на Германия може да бъде прекръстена на Бекенбауер купа
Защо в Саудитска Арабия освиркаха минутата мълчание в памет на Бекенбауер?
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
