Ситуацията на „Стамфорд Бридж“ става все по-токсична

19 Мар | 09:14

Лиъм Росиниър / Getty Images

Ситуацията за Лиъм Росиниър и Челси излиза извън контрол с плашеща скорост. Мениджърът на „сините“ вече води свирепа битка за запазване на поста си, добавяйки собствени грешки към старите проблеми, които преследваха и неговия предшественик Енцо Мареска.

Атмосферата на „Стамфорд Бридж“ е откровено токсична. Част от феновете напуснаха трибуните още на полувремето във вторник по време на поредното поражение в голям мач – катастрофалното 0:3 от ПСЖ. Този резултат оформи най-тежката домакинска загуба на клуба в историята на европейския футбол.

Не е изненада, че Енцо Фернандес – едно от лицата на настоящия режим в Челси – не бърза да се обвърже дългосрочно с „проекта“, особено докато Реал Мадрид кръжи наоколо.

Собственици, стратегии и сянката на уволнението

Разбира се, вината далеч не е само на Росиниър. Голяма част от дългосрочните проблеми на Челси се коренят в собствениците, спортните директори и тяхната стратегия както на терена, така и извън него. Феновете на „сините“ все по-често скандират името на Роман Абрамович с безполезна, но обяснима носталгия.

Въпреки това, силният човек в клуба Бехдад Егбали, неговите съинвеститори и футболни помощници няма да си тръгнат. Затова именно Росиниър ще плати цената, ако той и отборът не успеят да спасят сезона. При подобен сценарий Челси ще търси своя пети постоянен старши треньор за по-малко от четири години.

Почти сигурно ръководството вече обмисля този ход. Да уволнят Росиниър сега би било огромно отстъпление за шефовете на „сините“ след всички първоначални критики към назначаването му и тяхната увереност, че знаят най-добре. Но провал в класирането за Шампионска лига догодина би бил твърде тежък удар върху финансите и статуса на клуба, за да бъде пренебрегнат.

Наследството на Мареска и обещаващото начало на Росиниър

Енцо Мареска никога не е бил любимец на трибуната „Шед Енд“. Стилът му на игра и тактиката бяха критикувани, а защитата му на непростимото дисциплинарно досие на отбора предизвикваше подигравки. Смените му, особено тези на Коул Палмър, бяха освирквани, а отборът неведнъж бе изпращан с освирквания.

Въпреки това, Мареска влезе в сезона с кредит на доверие, след като спечели два трофея и върна Челси в Шампионска лига. А когато италианецът започна да влиза в конфликти с шефовете си, феновете най-накрая започнаха да скандират името му и да го подкрепят в словесната му война.

Така Росиниър, със само година и половина опит в елита, пристигна в клуба в неизгодна позиция. Появата на стари интервюта, в които той ръси мъдрости в стил „Дейвид Брент“, само подхрани карикатурния образ на човек, който не е за тази работа.

Но първоначалните знаци бяха обещаващи. Умореният и разкъсван от контузии отбор, който изпрати кошмарен декември под ръководството на Мареска, изглеждаше съживен. Челси спечели първите си четири мача във Висшата лига при Росиниър и победи Наполи, воден от бившия мениджър на „сините“ Антонио Конте, за да се класира директно за осминафиналите в Шампионската лига.

Тактически провали и срив в дисциплината

Първият сериозен удар дойде след поредица от лоши решения на Росиниър. В първия полуфинален мач за Карабао Къп срещу Арсенал, мениджърът реши, че е точният момент отборът да започне да изнася топката от защитата – въпреки че „артилеристите“ са майстори на агресивната висока преса.

Съвсем очаквано, Роберт Санчес, който никога не е изглеждал комфортно с топка в крака при Мареска, бе нервен от самото начало. Грешките на Санчес, които доведоха до два гола за Арсенал при загубата с 2:3, не бяха просто резултат от загубена топка, а симптом на неговия дискомфорт. В реванша на „Емирейтс“ Челси се затвори през първото полувреме. Ако бяха стигнали до продължения и победа, това щеше да изглежда като гениален ход. Но не успяха.

Резултатите и представянето в първенството също тръгнаха надолу. Точно както при Мареска, „сините“ не успяваха да задържат преднината си, губейки точки след късни голове срещу Лийдс и Бърнли. Дисциплината отново се срина с поредни червени картони при домакинското равенство с Бърнли и загубата от Арсенал. Този последен резултат означаваше три загуби от три мача срещу бъдещите шампиони на Висшата лига за Росиниър.

Катастрофата срещу ПСЖ и оправданията

Няма нищо срамно в това да загубиш от Арсенал или да бъдеш победен два пъти от ПСЖ. Но Росиниър загуби всичките си пет мача срещу отборите, с които Челси иска да се бори за най-големите отличия. Начинът, по който треньорът и отборът се простреляха в крака срещу парижани, бе наистина тревожен.

За първия мач в Париж Росиниър взе смелото решение да остави Санчес на пейката и да пусне Филип Йоргенсен. Датчанинът логично сбърка при изнасянето на топката, подарявайки на ПСЖ гола за 3:2, което отключи катастрофални 15 минути. Зловещо за Росиниър, скоро се появиха първите слухове, че началниците му поставят под въпрос решенията му, включително смените преди срива.

Във вторник мениджърът даде дебют в Шампионската лига на Мамаду Сар – обикновено централен защитник – като десен бек срещу намиращия се във феноменална форма Хвича Кварацхелия. Грешка на Сар подари на грузинеца откриващия гол, който уби интригата в сблъсъка, а младият сенегалски национал бе сменен на полувремето.

След мача Росиниър се оправда с умората от спечелването на Световното клубно първенство миналия юли. Както казваше и Мареска, това е безпрецедентна територия за клуб, който се опитва да се състезава във Висшата лига, домашните купи и Европа при подобни обстоятелства. Коул Палмър, Кайседо, Фернандес и Жоао Педро играят с контузии, като последните трима не спират да записват минути. Не е изненада, че те изнемогват в най-важната част от сезона.

Но ПСЖ също игра на финала на Световното клубно първенство през юли и намира по-висока предавка точно в точния момент. Отборът на Луис Енрике е много млад. Показателно е, че невероятни таланти като Брадли Баркола, Дезире Дуе и Жоао Невеш имат до себе си по-опитни звезди като Маркиньос, Усман Дембеле и Ашраф Хакими.

Мрачно бъдеще и битката за оцеляване

Шампионската лига вече е мираж. За да спаси работата си, Росиниър със сигурност ще трябва като абсолютен минимум да осигури място в Топ 5, което би трябвало да гарантира завръщане в турнира.

Трудно е да се намерят позитиви. Особено след като Трево Чалоба, най-постоянният и здрав защитник на Челси през сезона, бе изнесен на носилка късно във вторник вечер. С капитана на клуба Рийс Джеймс, който отново е извън игра заради контузия на подколянното сухожилие, нещата изглеждат мрачни преди тежкото съботно гостуване на физически мощния Евъртън на Дейвид Мойс.

В последния мач от Висшата лига отборът на Росиниър не успя да приложи правилно новия стил на преса и Нюкасъл отбеляза единствения гол като резултат от това. Скандалното събиране в централния кръг, с гостуващо участие на съдията Пол Тиърни, превърна Челси за смях. Още повече, когато Росиниър заговори за това, че играчите му просто искали да „уважават топката“.

Единственото спасение за него и „сините“ може да се окаже формата на Ливърпул и Астън Вила. Ако Челси успее да се събере и да запише няколко добри резултата, изглежда вероятно един или двамата им съперници за Топ 5 да завършат под тях.