Казват, че половинвековният юбилей е най-значим и основен в човешкия живот. В този ред на мисли днес е важен ден за „сините“, защото легендарният Димитър Иванков става на 50!
Митко беше толкова характер и ясно изразен по време на своята кариера, че не можеше да остави безразлични свои и чужди.
Типичен представител на футбола от 90-те. Юношата на Левски застана на вратата изневиделица и не мръдна от там до трансфера си в Турция.
Абсолютен лидер, който никога не пускаше аванта на терена, в съблекалнята или на улицата. Безстрашен вратар, който пазеше във времена, в които не беше толкова важно как играят на този пост с крака. Ключовото беше как се справят с ръце, а той като бонус умееше да бие дузпи. Без значение дали бяха важни или не, Митко Иванков първи тичаше към бялата точка, а после празнуваше в агитката, защото пропуските бяха истинска рядкост.
Сухата статистика показва - 275 мача и 24 гола с екипа на Левски. Иванков обаче винаги е бил много повече от числата. Той беше модел на поведение. Наперен, арогантен, но и човек, който ще си сложи главата в бутонките на съперника. Луд, по-луд, Митко Иванков.
Често си позволяваме репликата „любимец на публиката“. Иванков беше и е точно такъв. Любимец с голямо „Л“. Неоспорим.
Постоянно гордо обявяваме някой за юноша на клуба. Рожба, която знае за какво става дума. Митко беше класически представител на това понятие. Роден в София, израснал в клуба и дебютирал ненадейно, но не дал задна в нито един момент.
Иванков никога не беше резерва. Захапа и не пусна, въпреки че около него винаги имаше силна конкуренция. Митко бе титуляр с голямо „Т“.
Най-силното му качество обаче е, че е левскар с огромно „Л“. Вратарят с легендарния номер 27 не предаде Левски в нито един момент. НИКОГА!
Любопитно е, че при негов гол отборът никога не е губил мач. Има само две ремита срещу Брьондби и Локомотив София, но те бяха с цената на успех.
След края на състезателната си кариера имаше един кратък период като треньор на вратарите. От онзи епизод помня един мач с Лудогорец, който по някаква причина се игра на Националния стадион. Козмин Моци, който в момента постоянно ни обяснява, че хегемонът пак ще бъде шампион, вкара от дузпа и направи „ушички“ пред сектор Б. Иванков влезе на терена с вид на ултрас и румънецът „подви опашка“. Такъв си беше Иванков, предполагам, че такъв си е останал.
Всеки си има своя любимец сред футболистите, а той беше моят. Като ученик го подкрепях от трибуните, а после изпитвах истински респект, когато имах привилегията да отразявам изявите му.
Уважението продължава да го има, защото човекът има специфична аура. Иванков е капитан с главно „К“. Той беше напълно естествен лидер.
По неговото време Левски диктуваше модата и често печелеше титли, купи и дерби срещите. Отборът стъпваше нахакано. Не винаги беше по-добър, но винаги излизаше уверен в успеха. Това е нормално, когато отпред те изведе човек, който знае за какво иде реч. Левскар, софиянец, момче от агитката и естествено футболист с качества!
Препоръчвам на сегашните играчи да намерят архивни кадри. Ще им подействат още по-мотивиращо.
Честит юбилей, Мите! Желая ти здраве и много щастие! Нека Левски те радва! Пожелавам ти през месец май да бъдеш на трибуните с характерно вързания шал на врата, а долу играчите да направят това, което ти умееше много добре. Нека вдигат отличия!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
