Старите пушки още ги бива

27 Авг | 14:36

След изиграването на мачовете от 7-мия кръг в родното първенство прави впечатление представянето на ветераните. Снощният мач между Ботев Враца и Етър затвърди за сетен път клишето, че във футбола няма млади и стари, а такива, които могат и други, които не могат.

7 кръга, 7 гола... Това е статистиката на Даниел Младенов, който снощи се показа освен като стрелец и като голям мъж. Нападателят на Етър загуби баща си часове преди мача, но въпреки това излезе на терена и вкара. На този етап 32-годишният Младенов играе сам в атаката на „болярите“. Отборът има 8 гола, а той е вкарал 7 от тях. Къде са другите?

Етър щеше да спечели във Враца, но не бяха питали Валери Домовчийски дали може. Домо избухна с два гола след почивката и вече има три от началото на сезона. Роденият през 1986 година футболист направи отличен ход с отиването си в Ботев. Под ръководството на Сашо Ангелов играта му тръгна и кара втора младост с капитанската лента на ръката. Миналия сезон Домовчийски вкара 8 пъти, а тази кампания е твърде вероятно да надмине въпросната кота. Във Враца чакат и друго старо куче, което да стряска младите котета в родното първенство. Става дума за култовия Валери Божинов, който все още прави пазарлъци с турски клуб.

Какво да кажем за друг изящен стрелец – Мартин Камбуров. Ако можеше да играе само срещу Левски, той щеше да има още по-внушителна статистика. Роден преди 38 години и половина Мартин Камбуров вече има 4 гола от началото на първенството, а както върви ще е чудо, ако не стигне двуцифрената бройка. Това е стандарт, който таранът на Берое спазва от години и явно не смята да сваля летвата.

В Стара Загора имат още двама, който отдавна са минали 30-ка, но без тях Томаш не излиза на терена. Говорим за Иван Бандаловски /набор 86/ и Душан Перниш, който е роден през 1984 година.

Как ли щеше да изглежда Левски без Живко Миланов? Ами със сигурност нямаше да бъде на първото място. Ветеранът е най-подходящият капитан на „Герена“ от години насам. Лидер, боец и достатъчно полезен и в двете фази на играта. Играч със 7 шампионски титли /3 в България и 4 в Кипър/, състезател, който носи ценности тачени през годините на стадион „Георги Аспарухов“.

Мнозина на „Армията“ /без Люпко Петрович/ вероятно се чудят, защо Николай Бодуров е във фризера. Спомнете си „червената“ защита през миналия сезон и направете съпоставка със сегашната ситуация. Статистиката не лъже, а отборът на сръбския треньор рядко вижда „мрежата суха“ зад гърба на Черниаускас. Как ли щеше да бъде, ако Бодура действаше в центъра на отбраната?

Лудогорец от години се води застаряващ отбор, но все още топката си я подават най-добре Марселиньо, Вандерсон и Дяков, а Кешару е по-прецизен от Швиерчок. Изброените отдавна са се качили на „третия етаж“ и въпреки отстъплението в Разград ще се кръстят в тях за мача на годината срещу Марибор. Ролята на Марселиньо е пословична. Бразилецът спокойно може да попита бившия си вече треньор: Къде си ти, къде съм аз?

Локомотив Пловдив направи фурор на старта. Повече от прилично представяне в Европа и добро начало на първенството. На „Лаута“ над всички е Митко Илиев, а завръщането на Георги Илиев беше прието радушно от феновете, макар че статутът му е на резерва.

Черно море започна супер, но след контузията на Исмаил Иса има леко отстъпление. Нападателят заби 3 гола за 6 мача и ако не беше контузен вероятно щеше отново да намери място в националния отбор. Иса вече е на 30 и има зад гърба си сериозен доза мачове, а и голове в родния елит.

Царско село надигна глава след неудачния старт и вече прави впечатление. 7 мача от 7 възможни за Веселин Минев като титуляр. Близнакът му Йордан със сигурност щеше да е със сходна статистика, ако не се беше контузил.

За финала оставяме Георги Петков. На 43 години вратарят на Славия сякаш беше останал извън прожекторите, но както винаги успя да се появи с гръм и трясък. В началото на сезона лекуваше травма. За „белите“ пазиха Георги Георгиев и Стергиакис. След червения картон на младия грък, Жоро Вековния раздвижи „старите кокали“. Докато се преобличаше показа пресата на корема, която със сигурност му е коствала доста труд, излезе и заключи вратата. След това шефовете на Лудогорец отключиха треньорската стая и пратиха Стойчо Стоев да си ходи... Няма спор, че Петков е уволнил доста народ по време на своята кариера. Нищо лично, просто бизнес...