Легендата на Левски Стефан Абаджиев даде специално интервю за dsport и Дарик радио. Той говори за престоя си с Левски, преминаването в Западна Германия и защо вече не ходи на стадионите.
„Само хубави спомени имам. При нас се казваше така: „В България има 7 милиона и 8 милиона са левскари“. Духът на Левски е жив още. В момента не може да се каже, че има футбол, защото е много подчинен на новите партии. Винаги съм бил далеч от политиката. Всички играчи по моето време бяха членове БКП. Ако не си член, нямаш никакви шансове. Аз бях единственият, който не беше член. Имах един покровител, който тогава беше по-голям и от Тодор Живков. Когато излизах в чужбина, ми задраскваха името и трябваше да ходя при него и отново ми го вкарваха. Имах динамика, за която казваха, че съм 15 години преди моето време“, започна Абаджиев.
„Играехме от сутрин до вечер, забравяхме да ходим на училище. Видял ме е човек от ръководството, като ме видял, веднага искал да ме вземе в Левски. Пита дали искаме да гледаме мач. Казахме, че имаме дупка, каза, че ще ни вкара и няма да влизаме през дупката. Жалко, че не мога да си спомня името му. Така започна ръководенето от него за моето развитие. Той тогава ме вкара в първия отбор и каза, че трябва да мина тези 4 генерации. На 14-годишна възраст ме взеха в Левски. Имахме късмета, че на всяка позиция имахме един силен играч. Кукуша, Патрата, Соколов. Бяхме в това отношение много хуманни. Помагахме си за всичко. Така се развивахме много добре като отбор. Имах късмет, че ме вкараха в Левски. Минах цялата генерация. За моите качества ми помагаха много и да вървя още по-напред“, продължи Теко.
„Преди да отида в Западна Германия българският национален отбор игра срещу Западна Германия, който беше световен първенец. Не загубиха нито един мач на Световното, единствената им загуба беше от България. Победихме ги с 2:1. Питаха какво е положението с мен, защото имат нужда от мен. Казах, че съм заплануван да ме пратят 3 години с СССР и след това да поема националния отбор на България. Казах, че ще бъда по-полезен за българския национален отбор, ако отида в Германия. Така се разбрахме с тях“, разказа Абаджиев.
„Гледах дербито по телевизията. Веднъж ходих на стадиона. По време на мача изживях едно чувство на развитие на младото поколение. Младото момченце на 4-5 години беше с шалчето и псуваше. Така излязох от стадиона и повече не ходих по мачовете, защото нямаха повече основи да се развиват“, завърши Стефан Абаджиев.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
