Носителят на Златната топка за 1994 година и легенда на българския футбол Христо Стоичков даде интервю пред испанското издание "Relevo". В него той говори за изминалите години като футболист на Барселона, като сподели някои интересни случки от времената си при каталунците, включително и реакцията на Йохан Кройф след връчената на българина "Златна топка", която и до ден днешен озадачава Стоичков.
Камата за Боби Михайлов: Още носи перука, от години не говоря с него
На въпрос „Кое се е променило повече за последните 33 години: България или Барселона?“, Камата отговори: „Вярвам, че България се промени към по-добро, трябва да сме реалисти. Преди бяхме комунистическа държава, затворена страна, в която не можехме да пътуваме свободно, нито да излизаме да играем, където си поискаме. И благодаря на Бог, че Барселона ми даде тази възможност.“
„Да, разбира се, че Барса промени живота ми. Бързо реших да отида в Барса. По това време играех в ЦСКА и имаше много предложения към мен. Панатинайкос дойде с много пари, за да ме вземе. Но по това време имахме толкова затворена държава, че не ни позволяваха да напускаме. Трябваше да навършим 28 години, за да отидем да играем в Малта, Кипър, Швеция... или други страни, с които България имаше добри отношения“, сподели още Стоичков.
„Бързо научих за историята на Барса: за Ласло Кубала, за Луис Суарес също... И то от самия Луис Суарес. От друга страна, тогава в отбора бяха играчи като старши треньора Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Алан Симонсен, Гари Линекер... Когато се появи възможност и знаеш какви са целите ти, е лесно да избереш. Първото голямо попълнение на тогавашния президент Хосеп Луис Нуньес беше Хосе Рамон Алесанко. След това дойде вратарят Андони Субисарета. А след като се установи за дълго време като президент, дойдоха и още звезди като Чики Бегиристайн, Хосе Мари Бакеро, Хулио Салинас, Михаел Лаудруп, Роналд Куман... И аз си казах „Уау“! Това беше мечта за мен, да бъда в клуб, в който са играли или играят тези играчи. Подписах договора практически една година преди да пристигна в Барселона, но трябваше да изчакам, защото имаше вече трима чужденци. Изчаках бразилеца Алоизио да си тръгне“, се върна Стоичков за първите си моменти, в които е разбрал за интереса на Барселона към него.
„Несъмнено Кройф ми повлия много като човек. Но като играч неизмеримо повече. Причината за това е, че първо имах привилегията треньорът да ме харесва. И когато един треньор те харесва, това означава, че имаш нещо различно. Не знам, би трябвало да е видял нещо в мен, което да го е впечатлило. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен беше нещо ново в сравнение с ЦСКА“, призна Камата.
„Да, при загуба в ЦСКА наистина ни хвърляха в тъмницата. И Кройф ме „хвърляше“ също, но по друг, свой си начин. Той се опитваше да се възползва по всякакъв начин от всеки играч. Много пъти на тренировка той ни биеше, крещеше ни безжалостно, след това говореше пред медиите „Този играч вече не струва, по-добре е да си тръгне“. Такива неща са се случвали дори и след като съм вкарал два гола, но съм играл зле. Но, разбира се, накрая, когато седнеш пред него и той започне да ти обяснява нещата, разбираш, че е бил прав“, се върна още в спомените си Стоичков.
Той се върна и до нощта, в която му бе връчен приза „Златна топка“ за най-добър футболист за 1994 година. „В момента, в който се върнахме от Париж, след като получих "Златната топка", видях Йохан щастлив, със сълзи на очите. Това наистина ме накара да осъзная какво беше Йохан Кройф за мен: баща и учител. На следващия ден, когато се завърнахме на тренировки, той дори не ме поздрави. Той дори не ме прегърна в съблекалнята. Нищо подобно. Но след заниманието ми се обади и ми каза: „Христо, аз си свърших работата, сега си е изцяло твой проблемът как и колко още ще останеш на върха.“
Стоичков говори и по по-съвременни теми – например за това кой отбор на Пеп Гуардиола е най-силен в кариерата му. „Най-добрият състав на Пеп очевидно е този от 2009, когато Барса спечели шест титли в един сезон. Атаката им беше невероятна. Дори и да си техен противник и да си кажеш „Днес излизаме и им вкарваме 3 гола“, те ти вкарват 4. Цялостно играта им бе наслада за окото.“
„Най-лошият ми ден не само като футболист на Барселона, но и изцяло в кариерата ми, е при загубата в Шампионска лига през 1994 с 0:4 от Милан. Това беше краят на Дрийм тийма. След двубоя дори не бях ядосан“, заяви легедната на българския национален отбор.
Той даде мнението си и за моментното състояние на „блаугранас“, които се намират в едно от най-тежките си финансови състояния в историята. „Икономически съм притеснен за отбора, да. Много е трудно в момента. Клубът имаше дълг от 2 милиарда. Сега той се повиши с още 1.2 милиарда заради реновирането на стадиона. И всяка година този дълг расте.“
„От друга страна пък игрово Барса ми харесва много. Харесвам работата, която Шави върши. Той е млад треньор, познава отбора, познава школата, има млади играчи, които използва умно. Харесвам много Гави, Педри, Алехандро Балде. Шави работи с футболисти, които имат опит, както и с млади играчи, които ще се развиват все по-бързо. Възхитен съм. Първо имах това чувство за Педри и Гави, а сега и за Балде. Това момче има много какво да покаже“, завърши по темата Стоичков.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
