Стойчо Младенов: ЦСКА е единственият отбор, който може да пребори Лудогорец

| БГ футбол, ЦСКА

Стойчо Младенов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През 2019 година той бе избран за треньор №1 в две държави – България и Казахстан. Със своя отбор Кайсар спечели купата в бившата съветска република, което е най-големият успех в историята на „пустинните вълци“ от Кизилорда. Младенов и в момента обира овации в Казахстан. В странния сезон по време на пандемия Кайсар е втори в класирането по време на паузата за националните отбори. Тя позволи на Екзекутора на Ливърпул да се прибере за четири дни в България и да даде специално интервю за „Код Спорт“.

Здравейте, г-н Младенов! Завърнахте се за съвсем кратко в България – как успяхте да пробиете ембаргото на пандемията?

- Направихме тестове, показахме ги, където е необходимо, така преминахме през всички граници и се прибрахме успешно.

Как се живее в чужда страна, както във вашия случай – Казахстан, а повече от три месеца дори не можехте да си вършите работата? Разбира се, почнахте в последните няколко седмици…

- За всички е трудно, защото тази година специално се сблъскахме с нещо, с което не сме се сблъсквали в цялата ни спортно-техническа кариера като футболисти и като треньори. Наложи се няколко пъти да правим подготовки за кратко време. Придобиваме и обогатяваме опита си в тази насока, защото спирането на шампионата ни принуди да отменим тренировки за дълго време, а след това отново подготовка да правим, пак прекъснахме, пак подготовка… Мисля, че до този момент се справяме успешно. Това е един опит, който ще ни бъде полезен за в бъдеще.

Как се играе на празни трибуни?

- Необичайно е. Подкрепата на феновете е изключително важна, този 12-и състезател липсва, но както за единия, така е и за другия отбор. Започваме да свикваме с тази тишина, която е по стадионите.

Миналия сезон вашият Кайсар спечели купата на Казахстан, а сега сте втори в класирането в този необичаен сезон. Колко голям е гладът на „пустинните вълци“, както наричат отбора ви?

- Аз лично много се радвам за това, което нашите футболисти показват и за постоянството им. В историята си клубът е имал своите проблеми в това естество – непостоянството. В тези няколко години, в които успешно водим Кайсар, при нас има постоянство и стабилност, както в резултатите, така и в управлението на клуба. Както в спортно-техническата част, така и във финансовата, защото едното без другото е немислимо.

И все пак в момента сте втори, но докъде можете да стигнете накрая?

- Във футбола всичко е възможно, но аз си знам нашите възможности. Стремим се във всеки един мач подходът да бъде на 100% от наша страна, от страна на футболистите. Особено от тактическата дисциплина, която в последно време отборът показва, съм изключително доволен. Мога да прибавя и тактическа зрялост. Стремим се да продължаваме това постоянство, а докъде това нещо ще ни отведе тепърва ще разберем.

Доскоро бяхте четирима-петима български старши треньори в Казахстан, сега сте само вие. Не ни ли харесват вече в тази държава?

- Не, напротив. Всички, които преминаха, оставиха своя положителен отпечатък. В това отношение най-много Мъри Стоилов с резултатите, които постигна. Благодарение на неговите резултати се отвориха вратите за българските специалисти. Всички ние, които след него отидохме, доказваме качеството на българската школа и дай боже така да продължава.

Четири сезона сте вече в Кайсар, преди това бяхте за малко в Атирау. С какво ви спечелиха казахстанците?

- Амбицията, с която следват поставените задачи. Казахстанският футбол всяка една година се развива положително. Потвърждавам и натъртвам това нещо – положително във всяка една сфера. Хората много добре оценяват възможностите си и поставят определените задачи спрямо условията, с които разполагат. Имам предвид база, финансова стабилност, спортно-технически потенциал. Обмислят много трезво и следват своите цели обединени - състезатели, треньори и ръководство в едно цяло.

Колко време още се виждате в тази държава на работа?

- Един Господ знае. Аз си върша моята работа във всеки един клуб, в който попадам. Отдавам се на 100%, защитавам целите и авторитета на всеки един клуб с всички средства. Просто така съм създаден и така следвам своя треньорски път.

- Казахстан, Гърция, Португалия, Египет и Саудитска Арабия – това са вашите чуждестранни дестинации като треньор. Къде се чувствахте най-добре и къде отношението към вас беше най-добро?

- Навсякъде съм оставял добри впечатления. Продължаваме да бъдем добри приятели с хората, с които сме работили като ръководство и състезатели. Но най съм впечатлен от Египет, от египетския народ, от начина им на поведение и отношение. Там сме били най-обгрижвани, най-подкрепяни. След това бих поставил Казахстан, защото това е може би най-добрият ръководител, с който съм работил във всички държави. Това е уважаваният от мен Кошарбаев! Предостави ми всички възможности, от които всеки един треньор има нужда в своята професия. Даде ми пълен спортно-технически картбланш да управлявам и да ръководя футболен клуб Кайсар. Един човек с висока интелектуалност. Човек, който всячески ми даде възможност и свобода да работя в Кайсар. Ако днес Кайсар е на това ниво, на което е, то е благодарение на него!

Избираха ви за треньор №1 в Казахстан, в Египет, спечелихте купата на Персийския залив в Саудитска Арабия. Кое от тези отличия най-много цените?

- Всички еднакво ги ценя, защото знам с какъв труд, с каква последователност сме работили и сме се стремели на всяка цена да успеем. Надявам се така и да продължаваме. Разчитам изключително много на екипа, който съм създал. Много ми се иска да прибавя още двама човека към този екип. Специалисти, които съм избрал, проверил съм и които могат да обогатят нашата треньорска дейност и работа не само като физически дадености, но и като по-голяма тактическа зрялост и развитие. Така че ми се иска още двама човека да прибавя. Избрал съм ги, но няма да назова техните имена. Надявам се следващите отбори, в които работя, да ми позволят да събера този екип.

Липсва ли ви българският футбол?

- В определени моменти, да. През повечето време, честно казано, не ми липсва, защото съм отдаден изцяло на работата в Казахстан. Следвам си пътя, целите и задачите, които ми се поставят. Да, много пъти изпитвам носталгия към България, защото това е моята родина. Във всеки свободен момент, в който ми се отдаде възможност, гледаме по телевизията някой мач от България. Именно тогава настъпва тази носталгия – отново да сме си тук при семействата, защото от това да работиш в България и да си бъдеш у дома след работното време, по-хубаво няма!

Сега сме в седмицата на евротурнирите, вие също очаквахте жребий за първото участие на Кайсар в Лига Европа и се падна кипърският АПОЕЛ – какви са шансовете ви?

- Шансовете са в това, че е един мач. В един двубой всичко може да се случи. Ще се подготвим добре за този мач. Мисля, че в едно направление отстъпваме и това е опитът. Те имат огромен опит в участията си в евротурнирите, докато ние го нямаме. За първи път ще участваме в евротурнирите. Това е напрежение, което вече е работа за мен и за моя екип да успокоим състезателите, да им вдъхнем увереност и самочувствие, за да може да се проведе мачът от тактическа гледна точка на голяма висота. Характерът, който показват нашите футболисти е похвално, но опитът е изключително важен в евротурнирите, защото от един мач трябва да извлечем максимума, а това значи да продължим напред.

Вие сте последният треньор, който направи ЦСКА шампион през 2008 г. Тогава Левски взе вашето място заради отнетия лиценз и отпадна от БАТЕ Борисов. Първоначално в България мислехме, че това е голям късмет за „сините“. Щеше ли вашият ЦСКА с онзи отбор, който имахте, да победи БАТЕ?

- Чак толкова години ли минаха оттогава? Това не е нормално и не е обичайно за клуб като ЦСКА толкова години да бъде без титла. Има нещо сбъркано в клуба, за да не може да се пребори за една титла. Да, знам, че причината е Лудогорец, но ЦСКА е единственият клуб, който може да се пребори с Лудогорец и да спре тази хегемония.

И все пак щеше ли ЦСКА да бие БАТЕ през 2008 г.?

- 100%! Убеден съм, както тогава, така и сега, че ще успее!

Изми ли времето яда ви, че не ви позволиха да се пробвате да атакувате Шампионска лига?

- Това е дълга тема за разговор и за обяснение, защото тогава де факто се намесиха много силни хора в държавата, за да отнемат тази възможност на ЦСКА да участва в Шампионска лига, защото този поток от средства, които влязоха в Левски, щяха да влязат в ЦСКА.

Имате ли поглед върху сегашния отбор на БАТЕ? Миналата година той отпадна от Астана в плейофа за Лига Европа…

- Това е единственият мач, който гледах. Мисля, че е напълно във възможностите на ЦСКА да победи и да продължи напред.

Когато през 2006 г. Жозе Моуриньо дойде в България като треньор на Челси за мач с Левски, каза много ласкави думи за вас. Сега Специалния ще гостува на Локомотив Пловдив с Тотнъм. Мислите ли, че е възможно чудо в този мач? Какви са вашите лични спомени от съвместната ви работа с Моуриньо, която е била наистина много отдавна?

- Работа не мога да кажа, ние не сме работили съвместно. Да, бяхме в един клуб. Мога да кажа, че най-силното в Моуриньо като човешки качества е това, че той ни най-малко не се е променил. Никаква промяна в него! Този добър и отзивчив човек, който беше тогава, когато бях във Виктория Сетубал, където се запознахме, до ден-днешен той не се е променил. Човещината у него е очевидна, непроменена във всичкото това време, независимо от големия възход и това, че стана най-добрият треньор в света в дълго време от своята кариера, но не позволи да се промени като човек. А като треньор всички знаем, че е един от най-добрите в света.

Има ли някакъв шанс Локомотив срещу него?

- Във футбола всичко е възможно, но точно в този момент Локомотив нямат шанс.

Следите ли българското първенство? ЦСКА е на първо място в класирането – ще успее ли да го задържи?

- Ще повторя, че ЦСКА е единственият клуб в България, който може да пребори хегемонията на Лудогорец. Всичко е въпрос на политика, на последователност, на подбор, на възможности… А ЦСКА всичко това го има в изобилие!

Кога ще спре тази хегемония - тази година, след две-три или пък повече?

- Мисля, че тази година Лудогорец е най-уязвим. Там има една подмяна на поколения, опитват се да вкарат свежа кръв в състава, да го освежат. Мисля, че сега е най-удобният момент, а не когато бяха най-обиграни и на върха на вълната. Въпреки всичко, ние тогава имахме нашите шансове, но много фактори ни попречиха и ни отдалечиха от тази възможност. Но сега е най-удачната година от времето, в което Лудогорец е в елита.

Казахте, че гледате някои мачове от България. Със сигурност сред тях е имало и на ЦСКА – какво мислите за сегашния състав?

- Не мога да говоря, далече съм от всичко това, не съм в кухнята на клуба, за да мога да коментирам детайлно. На мен като фен ми се иска ЦСКА да побеждава, макар и грозно, защото победите дават увереност, една инерция на отбора. След победите най-добре се развиват и показват своите качества определените футболисти, а и отборът като цяло.

В края на 2014 г. ЦСКА изглеждаше най-близо до промяна на статуквото – защо в началото на следващата отборът просто се срина и накрая се стигна до фалит?

- От спортно-техническа част има много фактори, които попречиха ЦСКА да триумфира в тази година. В много години в определени моменти тогава, когато най-много имахме нужда от хората, които са над нас, имам предвид собственици и ръководители, са процедирали неправилно и нечестно спрямо ЦСКА. Само това мога да кажа.

Твърди се, че едва ли не вашите скъпи трансфери в ЦСКА на футболисти с високи заплати са довели до фалита. Бихте ли казали колко големи бяха трансферите и какви заплати горе-долу взимаха в отбора?

- Мога да направя едно сравнение. Аз съм подписвал документ за конфиденциалност, не знам кога изтича и затова не искам да влизам в подробности, но ще ви кажа минималната и максималната заплата по мое време, когато бях в ЦСКА и ще цитирам едно-две имена. Примерно Тони Силва, когато подписахме договор с него, му дадохме минималната заплата в клуба, а тя беше 1500 евро. След това вече при подновяването на договора колко и как са се договорили не знам, а и не ме е интересувало. Но аз му определих първата заплата. Максималната беше 7500 евро и шест човека я получаваха. Примерно Вальо Илиев, Бадема са получавали максимална заплата. Така че всеки може да си направи сравнение доколко сме затруднили клуба със заплатите.

Сега на мястото на ЦСКА изглежда стигна Левски. Вие предложихте Наско Сираков за президент на БФС, но той се озова в неговия роден клуб. Ще успее ли да спаси Левски от фалит?

- Когато ЦСКА изпадна в тази ситуация, много некоректно и нечестно левскарите се присмиваха и се подиграваха на ЦСКА. Но виждате, че същото се случи и при тях. На никого не го пожелавам. Дано Наско Сираков се справи! Но ако се мери с еднакъв аршин, Левски нямат шанс да се спасят! Само държавата може да спаси Левски! Това е, което аз виждам с моите обикновени очи на един треньор. Аз не съм финансист, за да знам какви задължения имат Левски и за какъв срок трябва да ги покрият, но ми прави впечатление, че Левски има много богати фенове. Всеки месец се събират по 1,5 млн., значи имат много богати привърженици и бързо се справят с някои неща. Но основно както при нас, така и при тях, държавата има голямо значение. Как в ЦСКА, когато не се плащаха заплати и се трупаха дългове, не се проверяваше, не се наказваше, не се следяха? Оставяха се нарушения след нарушения да се правят от страна на собствениците на нашия клуб и така ЦСКА да затъва от година на година и в един момент да фалират клуба. А сега при Левски ситуацията е малко по-различна, да не кажа много, много по-различна. Не искам да злословя, но мисля, че аршинът трябва да бъде еднакъв към всички клубове.

Преди 20 години би било най-краткият виц, ако някой бе казал, че ЦСКА и Левски ще фалират – кой е виновен това да стане реалност? Хайде, при Левски още не се е случило…

- Тези, които правиха компромиси – държавата и Футболният съюз. Когато една фирма закъснее с един ден за заплати, определена държавна комисия санкционира собствениците с глоби и следи този процес. А в ЦСКА се позволи всичко това не с месеци, а с години да се натрупват задължения към държавата, футболисти, треньори, неспазване на договорните условия. Всичко това от кого се позволи? От Футболния съюз и от държавата.

Да завършим с националния отбор - през октомври предстои бараж с Унгария и евентуално после още един мач, който може да ни класира на европейско първенство. Имаме ли някакъв шанс според вас или дъното вече сме го стигнали и копаем още по- надолу?

- Винаги има шанс. В този момент на пандемия, мисля че възможностите почти са изравнени. По-важно е как ще се подготвят определените футболисти. Говорим и за физическите възможности на отбора като сила, бързина и скорост. Изключително важен е и игровият ритъм във всеки един отбор. На какво ниво са, за да може да се проведе определен мач и да се доведе до положителен край. Така че възможностите в това отношение са доста изравнени. Ние си имаме своите шансове.
 

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още