Сухият режим е едно от най-значимите събития в американската история. В началото на XX век в Щатите е пълно с имигранти. Тези бедни, търсещи просперитет хора много често се провалят в начинанието си и поради тази причина избират да се обърнат към чашката. Своеволията им стигат такива висоти, че се налага правителството да въведе Сухия режим с 18-тата поправка на Конституцията. Според новия закон консумацията на алкохол на територията на страната е забранена. Това обаче има обратен ефект. Хората, и най-вече имигрантите, намират начини да се снабдяват сами с високоградусови напитки. Как ли? Варят си ги сами. В Америка има термин за такъв тип алкохол - "Moonshine". Наименованието означава "лунна светлина" и е буквален превод на начина, по който се приготвя алкохолът. Тъй като е забранен за консумация и производство тези процеси се извършват само посред нощ, когато никой не гледа - на лунна светлина.
Замислих се за Сухия режим покрай последните мачове от Първа лига и турнира за Купата на България. То, май и ние сме на сух режим тук. Само че откъм футбол. Най-популярният спорт в света у нас сякаш е жертва на провеждането на държавна политика. Качеството на играта е ниско, направо плачевно. Това не са футболисти. Това, на езика на театъра, са "самодейци" - хора, които си нямат ни най-малко понятие какво правят, но го правят ей така, за удоволствие. Същото до голяма степен важи и за ръководителите на клубовете, на футболния съюз, на съдиите, на дисциплинарната комисия и на всички други "отговорни фактори" за развитието на спорта. Не случайно, в дебелите книги пише за Сухия режим: "На практика консумацията на алкохол в САЩ не намалява, а дори се увеличава. Само че става в по-лоши условия, консумира се по-нискокачествен алкохол и на много по-високи цени".
Та, надявам се, разбирате за какво иде реч. Същото е и в българския футбол. С годините той започва да се прави в по-лоши условия, качеството всеки ден покорява нови дъна, а цените скачат. Никой обаче не обръща внимание на тези неща. Или не иска. Защо да се прави? Все пак ние си варим moonshine-чето, или ако искате му викайте първак, поркаме си и ни е все тая. Важното е да гледаме нещо по телевизията, да попсуваме, а пък първачето ще се погрижи за отрудената ни душичка - ще я стопли, дет' се вика. Затова и няма смисъл да се бяга от установеното статукво. Това, което виждаме в момента е едно грозно извращение на приказката "И вълкът сит, и агнето цяло". Хората са доволни, футболистите, агентите им, собствениците на клубовете също. Утопия.
"Футболът е за феновете". Това е любима реплика на играчи, шефове, съдии, ръководители. Както и моя. Слушам я повече от 20 години. Сега съм почти на 36, а смея да твърдя, че ходя по стадионите откакто съм бил на 12-13. За този период тя така и не се изпразни от съдържание. Нищо, че по стадионите ходят все по-малко и по-малко хора. Онзи ден гледах Царско село и Ботев Пловдив. На трибуните на стадион "Славия" имаше точно един асансьор хора. Мачът бе на обяд в работен ден. Та, за кои точно фенове се прави футболът у нас? Кой работещ човек може да си позволи да отиде на мач в средата на седмицата в 13:30 на обяд? Журналистите, полицаите, делегатите, съдиите, футболистите, треньорите. Това са. А, да - и една шепа пенсионери, които така или иначе обичат играта, спомнят си с умиление времената на Гунди, Котков, Якимов, Пенев, Зума, Чико и други величия, и просто са там, за да видят къде, аджеба, сбъркахме.
Фенове по стадионите вече просто няма. Няма и да има, докато сме принудени да гледаме това жалко подобие на футбол, докато трябва да преглъщаме тоя долен moonshine, от който на следващият ден боли глава и нищо не си спомняш. А пък си платил една шапка пари за него. Защо? За да се облагодетелстват други. А тях, тях не ги интересува какво се случва. Важното е да превъртим едни пари, да направим няколко далаверки и край. Ден да мине, друг да дойде. И така си живеем в омагьосания кръг. Защото, докато държавната политика да се държи футболът, и спортът като цяло у нас, на сух режим, да не се намесва прокуратурата при очевидни нарушения, да няма вкарани в затвора за уредени мачове, за нагласени побоища, за продажба на дрога по трибуните и всичко, свързано с този алъш-вериш, ние ще си седим у дома. И ще си поркаме първачето.
Пък след последния съдийски сигнал излизаме навън и си викаме: "Тия направо ни е**ха мамата". Ама пък си ни е готино. Пияния и Господ го пази. Наздраве!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
