Надя Надим! Много е вероятно да сте чували за историята на това момиче (вече жена), а много е вероятно и тя да сте я пропуснали.

Историята ѝ може да се опиша изключително кратко – талибаните убиват баща ѝ в Афганистан, тя бяга към Европа и вместо в Обединеното кралство се озовава в Дания. Сега тя има над 200 мача за националния тим на скандинавската държава, говори 11 езика и учи за хирург!

Всъщност зад тези няколко изречения стои доста дълъг и изпълнен с перипетии живот. Надя Надим е родена в град Херат, Афганистан на 2 януари 1988 година. Тя е една от петте дъщери на генерал от Афганистанската национална армия. Баща ѝ екзекутиран от талибаните, което кара майка ѝ да организира бягството си към Европа. Шестте жени първо преминават границата към Пакистан по суша, а след това плащат на контрабандист, за да им помогне. С фалшиви паспорти те летят за Италия, а след това с камион тръгват към Обединеното кралство. Да, ама се озовават в Дания. Така попадат в Сандохлм – входният пункт на всички, които търсят убежище в държавата на Хамлет.

Всъщност Сандхолм не е това, което се очаква, когато чуете думите „лагер за бежанци“. Бивш военен щаб, центърът има внушителна сграда, заобиколена с панелни домове и много открито пространство и зелени полета. Там Надим прекарва първите си седмици, търсейки убежище.

След Сандхолм Надим и семейството са прехвърлени в друг център за бежанци в покрайнините на Олборг. Та тям за първи път вижда други момичета да играят футбол в клуб, точно до центъра за бежанци.

„Знаех какво е футбол, защото баща ми бе запален по играта. Аз играех футбол у дома“, казва Надим. След като талибаните поемат властта през 1996 година жените трябва да стоят по домовете си и не могат да спортуват. Надим обаче играеше в двора със сестрите си и баща си.

„Видях как момичетата играят и си казах „О, трябва да пробвам“. Така се влюбих в играта“, казва още Надим.

Надим е на 11 години, живее в център за бежанци, но се чувства повече от добре. „Нямаше война, а аз имах безопасно място за спане и можех да бъда просто дете. Беше невероятно, че всичко бе толкова нормално и можех да се забавлявам. Чувствах, че играта ми носи изключителна радост и исках да бъда част от това“, допълва още Надим.

Тя започва да играе за Б52 Олборг, а талантът ѝ е очевиден. През 2008 година получава датско гражданство, но все още няма право да играе за Дания, тъй като правилото гласи, че трябва да живее в дадена държава най-малко 5 години преди да може да играе за нея. Всъщност тя живее в Дания от 2000 година, но може да кандидатства за гражданство през 2006 – когато навършва 18 години. Датската футболна федерация обаче прави специално искане до ФИФА и то е изпълнено – Надим получава право да играе за Дания и се превръща в първия футболист роден в друга държава, който играе за националния отбор както при жените, така и при мъжете.

„Имам късмет, че получих втори шанс. В Афганистан вероятно нямаше да оцелеем“, казва Надим.

След звездната кариера в Дания тя заминава за САЩ, където играе за Портланд Торнс, с който печели тилтата. Връща се в Европа, подписва с Манчестър Сити, а последно вече е част от ПСЖ.

През 2017 година женският национален отбор по футбол на Дания става европейски вицешампион, а Надим е обявена за личност на годината в Дания. През 2018 година излиза и книгата ѝ „Моята история“.

Надим е не само професионален футболист. Тя също завършва обучението си, за да стане хирург в Орхуския университет. Носи медицинската литература със себе си навсякъде, където отиде дори и по време на сезона.

„Винаги съм смятала, че играя футбол за себе си, обичам да играя играта, но искам да направя по-голямо нещо в живота си. Имам способността да помагам и на други хора и мисля, че съм в състояние да бъда лекар. Така мога да помогна на повече хора, отколкото като футболист“ философски заключва тя.

Друга малка подробност от живота на Надя Надим е, че говори 11 езика... Вдъхновяващо нали?

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS