Бронзовият медалист в паралелния гигантски слалом в сноуборда - Тервел Замфиров, се завърна на българска земя с медала, който спечели от Олимпийските игри в Милано-Кортина д'Ампецо.
“Много по-щастлив, отколкото на италианска. Много съм щастлив за шанса, който имах и за страхотните емоции, които ми донесохте още от кацането, благодаря ви”, започна Замфиров, който донесе първи медал за България от Зимни Олимпийски игри от 20 години насам.
“Случи ми се нещо много хубаво, какъв да бъда освен позитивен”, допълни щастливият сноубордист.
Що се отнася до подкрепата от държавата, Тервел заяви: “Да, смея да твърдя, че ние сме в най-добре функциониращата федерация в българския спорт, имам опит с много такива. Единствената, в която не съм бил, е тази по художествена гимнастика, ще ме прощават момичетата, ако не съм ги уважил”.
“С много дисциплина и старание”, отговори той на въпрос как съчетава спорта с ученето.
“Нашият спорт позволява голямо спортно дълголетие, ако Господ ми дава здраве и нещата вървят по план. Има състезатели в Световната купа, които са на 45-годишна възраст. Надявам се да стигна до там, това са още 5 Олимпиади”, обясни Тервел Замфиров.
“Не съм мислил в тази посока, все още ми е рано”, каза той за евентуално поставяне на рекорд по участия на Зимни Олимпийски игри.
Той коментира и планирането сноубордът да бъде премахнат от програмата на следващите Зимни Олимпийски игри: “Положението изглежда доста оптимистично, мисля, че направихме едно страхотно състезание, показахме истинското лице на нашия спорт в един слънчев ден. Смятам, че съдбата бе на наша страна. Ще се вземе предвид страхотното представяне на спорта, конкурентността на спорта, неговата вариабилност от страна на нациите, 20 нации участваха в елиминациите, 5 нации имаха представители на подиума и смятам, че сноубордът ще остане олимпийски спорт”.
“Тук по-скоро генетиката имаше роля, защото ръцете ми са по-дълги. Мислех си, че съм загубил и ще си тръгна с четвъртото място, защото мисълта да съм трети, а после да си тръгна без медал е твърде деструктивна, така че просто убеждавах се, че съм четвърти, а когато станах трети, радостта бе огромна”, разкри Замфиров за това, какво си е мислил по време на фотофиниша в спора за бронзовия медал.
“Това е много амбициозно, ако ми бъде подарена такава емоция, ще бъде много щастлив, но нека засега се ограничим със сноуборда. Оттук насетне следва кратка почивка, един изпит по микробиология, седмица в университета и още четири старта до края на сезона, подготовка в Банско”, коментира Замфиров възможността да участва и в друг спорт.
Младокът е сигурен, че ще бъде посрещнат добре в университета: “Със сигурност ще бъдат щастливи моите колеги и преподаватели. Те викат за мен, изпратиха ми поздравителни адреси, бяха много щастливи и вярвам, че ще се радват много”.
“Изключително съм щастлив, че имах възможността да го направя. Това е огромна гордост както за мен, така и за цяла България. Чувствам се благословен, че имах възможността да прекъсна това очакване. Надявам се да ни върви по вода и да ни върви на кадем за още по-добри резултати на Олимпийските игри”, изрази надежда сноубордистът ни.
Той каза и за какво мечтае: “Оттук насетне съм доста по-спокоен, защото това, което още от дете съм искал да постигна - медали от Световно първенство и Олимпийски игри, имам късмета на възраст от 20 години да съм направил. Оттук насетне за мен всичко е бонус. Ще преследвам всяко състезание, ще се боря за победата. Апетитът идва с яденето”.
Тервел разкри и какво си е казал със сестра си - Малена Замфирова, след спечелването на медала: “Беше много развълнувана, че почти не разбрах какво ми каза”.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
