Световният шампион в паралелния слалом при мъжете в сноуборда - Тервел Замфиров, говори специално пред Дарик радио и dsport след най-успешния сезон в кариерата си, в който спечели и световни титли при юношите и студентите.

Замфиров разкри с какво се занимава след края на сезона, как ще протече подготовката за следващата олимпийска година, колко важно е да има силен отбор и какво означава за него да може да се състезава заедно със сестра си, Малена.

Първо, успя ли да си починеш след дългия сезон? Доста състезания ти се събраха, особено в неговия край. 

Да си почина не, но да се разнообразя, да. Със сигурност разнообразих от този монотонен цикъл на постоянно състезание и тренировка, състезание и тренировка, защото обърнах повече внимание на други спортове, на университета и малко главата ми излезе от сноуборда за известно време. Така че да, бих казал, че си починах от една страна, но на практика да се спра и нищо да не правя, за жалост или по-скоро за щастие, нямах такъв момент. 

С какви спортове се занимаваш в момента? 

Ами джудо, бразилско джи-джицу, тенис, мотокрос и ендуро. 

Не се ли притесняваш, че ще се контузиш по някакъв начин, или те само ти помагат да доразвиеш физиката си? 

Ами, как да кажа, аз смятам, че ако се прави с мярка всичко и ако подхождаш внимателно и с уважение към другите спортове, са безопасни и по-скоро даже ти помагат на основния спорт, който в моя случай е сноубордът. Разбира се, всичко е рисково, рисково е и да ходиш по тротоара, обаче всички го правим, така че аз смятам, че позитивите от другите спортове много пъти превъзхождат рисковете. 

Баща ти неведнъж е казвал на пресконференции, че иска с Малена да тренирате други спортове. По какъв начин ти помага това, че баща ти ти е треньор?

Ще ви кажа така, представете си, че моят живот минава като едно постоянно казармено обучение. Аз всеки един момент съм на спортен лагер. Няма момент, в който се прибирам вкъщи и ме очакват да си почина родителите ми и така нататък, защото се прибирам пак при треньора. И постоянно те гледа какво ядеш, постоянно трябва да си на тренировка. Дори, когато отидеш на семейна почивка на морето, пак си с треньора си, трябва да се храниш правилно, да тренираш по режим, да спиш по режим. Винаги си в една такава постоянна полувоенна обстановка, което помага със сигурност доста в изграждането на характера и те прави по-добър спортист. Определено бих казал, че е доста по-трудно да си син на треньора, отколкото да не си. 

А това не влияе ли по някакъв начин и на психиката, но в отрицателен план, като знаеш, че на практика нямаш почивка? 

Не, не мисля, че влияе в отрицателен план, защото в крайна сметка ти просто свикваш с този ритъм и в дните, в които имаш по-ниска продуктивност, по-малко задачи и по-малко работа, празен ти се вижда денят. Аз лично даже ставам леко нервен, като нямам нищо да върша и просто трябва да седя и да си почина. И винаги си намирам някаква работа. Така че човек се свиква с този ритъм и изобщо не му пречи. 

Да се върнем към финала на Световното, когато срещна Арвид Аунер. Той е един доста опитен състезател. Какво ти каза баща ти преди финала? 

Нямахме никакво време да си говорим, защото баща ми гледа от финала цялото състезание, а пък аз много бързо се качвам с шейна, така че нямаме време. Пожела ми успех и толкова. Това ни беше целият разговор. Като цяло нашата подготовка е изнесена на тренировъчния полигон. Когато сме на състезание няма време за съвети от треньорския щаб. На състезание вече си седнал на изпит. Няма кой да ти подскаже. 

Сигурно единствено между квалификацията и старта на елиминациите, защото все пак има някакъв период. 

Да, разбира се, в разглеждането между квалификациите и елиминациите има време, в което можем да обсъждаме тактики. Но вече когато сме вътре в самото състезание, няма никакво време от едната гонка до следващата и по-скоро се фокусираме в подготовката на борда, и това да си почина и да пия вода, отколкото да правим тактика. 

Ти разкри, че си бил болен тогава и е можело изобщо да не стартираш. Как успя да се събереш? 

Воля. В някакви моменти от живота ни се налага да превъзмогнем това, че изпитваме физически дискомфорт в името на нещо по-голямо. И стиснах зъби, събрах се за състезанието и това ми донесе успех. Аз, разбира се, не съм очаквал, че ще се развият нещата така, но просто, когато отидох на състезанието, въпреки че бях болен, аз знам, че трябва сега да карам и Световното първенство е днес. Няма да ме изчака никой да оздравея. Събрах се, дадох най-доброто от себе си и получих добър резултат. 

Как отпразнувахте победата? 

Ами никак. Още не сме я отпразнували. Няма и да я отпразнуваме. Но въпросът е, че ние на следващия ден имахме отборно състезание със сестра ми. Така че вечерта си легнахме рано, подготвяхме бордове преди това и се състезавахме на следващия ден с нея. 

Неведнъж каза, че това е исторически сезон, в който стана и световен шампион за юноши, за студенти и при мъжете. Как се надгражда след всички тези успехи? 

Ами от една страна за щастие и от друга страна за голямо напрежение и като стрес, дори може да се възприеме, че оттук насетне следващата стъпка е олимпийски медал. За щастие нашият спорт позволява голямо спортно дълголетие. Ще се опитам до края на кариерата си да изпълня тази своя мечта и да добавя последния медал, единственият, който ми липсва от голямо първенство към момента. 

Мислиш ли, че това може да се случи още догодина? 

Не съм спортен анализатор, не мога да давам прогнози. Всеки има своите шансове, но все пак там отиват най-добрите сноубордисти от целия свят. Всеки има голям шанс да спечели. Надпреварата е свирепа и конкуренцията е зловеща, така че не бих могъл да кажа, че ще се върна с медал от Милано, но, разбира се, и аз имам своите шансове да го направя. 

Как ще протече подготовката за следващия сезон? Баща ти каза, че няма почти нищо да се променя. 

Ами да, подготовката ще протече както за този. Не виждам причина да променяме нещо, концепцията ни към момента работи. Ще практикуваме различни спортове през лятото. Лека физическа подготовка, развиване на конкретни качества, които са ни нужни в сноуборда - баланс, бързина, взривност. И ще застъпим на сняг някъде през октомври, ноември сигурно. По начина, по който досега ни е протичала подготовката. С кайтсърф, мотокрос, джудо, ендуро, тенис. По този начин. Алтернативния, интересния.

Колко ценно е в момента, че имаме силен отбор и повечето сте все още в началото на кариерите си? Тепърва навлизате в елита. 

Безценно е. Само по себе си това е безценно. Досега България е разчитала на единични състезатели, хора, които са имали невероятна воля и възможност, късмет. Случили са на добри треньори, добри условия. Или са се преборили за тях, различен е пътят на всеки. Или идват от семейства, които са много лично ангажирани със спорта. Докато в момента за първи път имаме възможност да създадем някаква школа и да имаме един вид фабрика за медали. За първи път, аз смятам, откакто има сноуборд в България, има толкова голямо движение по посока сноуборда. Толкова много деца, които се интересуват. Толкова много сноубордисти на една и съща тренировка. На наши тренировки има много малки деца. По 20-25 деца се събират на наши тренировки, което много ме радва и виждам, че има бъдеще в сноуборда. Те имат възможност малките да гледат от по-големите. 

Най-добрите на нашите тренировки, момчетата, които вие познавате от юношеските световни първенства, Александър Кръшняк, Кристиан Георгиев, Петър Гергьовски, ние взаимно се дърпаме напред с Радо Янков, който е отъпкал пътеката пред нас. В една такава доста приятелска и конкурентна среда на тренировъчния полигон, ние успяваме като че ли на шега да стигнем световното ниво. Без отбора е много трудно. Трудно до невъзможно. Вие сами виждате резултатите от нашата отборна работа в Малена, която е само на 15 и постигна резултати, които са за жени. Тя не е жена, тя е дете. Но постига резултати за жени, именно защото тренира с един силен отбор, вижда добър пример, добър начин на преминаване през вратите, правилната техника и децата се учат с гледане. Те просто гледат и повтарят. И това, че имаме такъв силен отбор, е просто безценно и не трябва да се губи. 

Забеляза ли някакъв по-голям интерес към теб след световните титли и успехите? Имаше държавно първенство. Имаше ли повече хора от обикновеното? 

Не съм обърнал внимание, че да мога да кажа дали е имало по-голям интерес. Възможно е да е имало, възможно е да е нямало. Със сигурност, цялата сноуборд общност в България беше много позитивна и изключително се беше зарадвала от успехите, които постигна нашият отбор този сезон. На държавното първенство всички бяха много щастливи. Попринцип държавното първенство носи една празнична атмосфера, то е последното ни състезание за годината. По-скоро ние го възприемаме даже като празник на спорта, закриване на сезона, отколкото като голямо състезание. Една такава още по-топла, празнична и приятелска атмосфера се внесе в това състезание, защото все пак то беше и изпращането на най-успешния сезон за българските зимни спортове. Алберт Попов спечели старт в Световната купа, Радослав Янков, Малена с нейния подиум в Световната купа, в биатлона и ски бягането имахме страхотни резултати. Както и моите резултати също донесоха капка в общото щастие. 

Спомена и успехите на сестра ти Малена, които наистина за 15-годишна са страхотни. Как успяваш да й помогнеш да се справи с напрежението? 

Аз съм винаги до нея, съветвам я, успокоявам я. Напомням й, че това са просто състезания, нищо не е на живота и смърт. Помагам й много в подготовката, аз имам възможност да работя с нея на тренировки, на състезания. Аз съм човек, който кара в състезанието и може да я съветва отвътре, защото все пак аз, когато съм минал по трасето, мога да й дам много адекватен съвет за това как да постъпи по време на състезание. Един вид съм играещ треньор. Със сигурност това много й помага. Опитвам се да дам и личен пример, което на мен ми носи позитиви, защото аз трябва да бъда най-доброто, което мога да бъда, за да й бъда полезен на нея. Така че взаимно много се потенцираме и си помагаме. Тя стъпва на гърба на моя опит, на моя и на баща ми, което със сигурност я изстрелва на космически нива. 

По-специално ли е, че можете да се състезавате в отборни състезания? Заедно спечелихте отборната титла при юношите и девойките, на световното също участвахте заедно. 

Ами да, със сигурност е много по-специално. Попринцип отборните състезания са много емоционални, защото когато печелиш за себе си, някак си ти, разбира се, ти представляваш нацията, печелиш за нацията, но все пак ти си Тервел Замфиров от България. Докато когато се състезаваш в отборното, името ти изчезва и срещу името ти просто пише България 1. И това е много емоционално, особено когато си с човек от семейството ти, в случая сестра ми, това е още по-специален момент за нас, защото ние освен, че представляваме България, си с много близък твой човек, с който да споделяш тази емоция, и да спечелиш състезание от такъв ранг, заедно с човек от семейството, е наистина много емоционално и много приятно. Когато печелиш сам не е същото като да спечелиш отборно. 

Като за финал, какво си пожелаваш за следващата година? Здраве, първи успех може би в Световната купа, защото ти стана световен шампион преди да постигнеш победа в Световната купа. 

Да, тази година направих две четвърти места за Световната купа, не можах да се кача на подиума, но ще се опитам да намеря какво ми е липсвало за следващия сезон. Така или иначе, пожелавам си здраве, да не ме напусне мотивацията ми, хубаво време, с приятни хора, щастие, както в подготовката, така и в състезанията. Като класирания нищо не си пожелавам. Пожелавам си да карам добре на състезания и то ще си покаже. 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS