През настоящия сезон Тайрик Мичел се установи като твърд титуляр в състава на Кристъл Палас. Той е изиграл 30 мача във Висшата лига, като е бил на терена в почти всяка една минута. През месец март той дори записа дебют за националния отбор на Англия. Не всичко по пътя на Мичел е лесно, защото той израства в семейство на баща затворник и безработна майка.
Тайрик Мичел е роден в Лондон на 1 септември 1999 година в много бедно семейство с ниски доходи. Той прекарва детските си години в квартал Брент заедно с майка си, братята, сестрите и братовчедите му, докато баща му е в затвора през по-голямата част от детството му. Съседи помагат на семейството да оцелява, а беднотията го кара да оценява и малките неща в живота.
Макар роден в Лондон, Тайрик не е чист англичанин. Той има и корени от Ямайка. Карибската страна е родина както на родителите му, така и на останалите му предци. Лондонският квартал Брент, където израства той, се намира много близо до „Уембли“. Там са израснали още Рахийм Стърлинг и Иън Райт.
Малкият Тайрик е типичното любознателно дете, което не се срамува да задава въпроси и винаги има желание да се научи. Той харесва един единствен спорт – футбола. Макар той да му се отдава от ранна детска възраст, той не харесва семейството му да го гледа докато играе.
Кариерата му започва в Пинър Албиън, малка академия, намираща се в Брент. Първоначално той няма желанието да играе там, но след като братовчед му постъпва в школата, Тайрик го последва. С добрите си изяви там той получава шанс да отиде на проби в Уотфорд, но за съжаление нещата там не му се получават.
Все пак, скоро Мичел сменя отбора и преминава в АФК Уембли. Там той получава страхотно отношение от треньора Абди Фарах. Фарах открива Мичел благодарение на скаут на КПР, като започва да го приема за свое дете и полага бащински грижи за него. Специалистът променя коренно момчето, тъй като докато е на 10-годишна възраст, Тайрик почти не разговар с никого, като може да остане тих с месеци.
Абди Фарах забелязва проблемите, които изпитват момчето и семейството му и е решен да помогне. Първоначално Тайрик не го допуска до себе си, но Фарах става все по-настоятелен и в крайна сметка Мичел се отпуска пред него. Това, че Фарах изкарва Мичел от черупката му, помага на футболиста да подобри и играта си на терена.
Той е толкова важен за АФК Уембли, че цялата игра се върти около него. В случай, че отборът губи, той заиграва като нападател. При преднина в резултата Тайрик е защитник. Ако тимът има нужда да контролира играта, той е поставен да играе като полузащитник
АФК Уембли е в партньорство с Брентфорд, срещу когото веднъж играе. Тогава Тайрик впечатлява с изявите си и е повикан на тренировка на „пчеличките“. Целта е той тайно да премине проби, като още на първия ден е одобрен. Престоят му не започва перфектно, след като едва 13-годишен, той често пропуска тренировки без основателна причина. От клуба не могат да се свържат с него, но забелязват близките му отношение с Абди Фарах, който успява да убеди момчето да започне да тренира сериозно.
Когато Мичел е на 15 години Брентфорд играе мач, с който може да спечели титлата. Отборът повежда с 2:0 срещу Шефилд Юнайтед. Той се появява като резерва в началото на второто полувреме, но само 5 минути по-късно е изгонен с втори жълт картон. Това повлиява много на отбора, който в крайна сметка отстъпва с 2:3 и губи титлата. Този момент разстройва, но и калява момчето. Треньорите му го успокояват, заявявайки, че е по-добре това да се случи при децата, а не при мъжете.
Година по-късно Тайрик Мичел изумява всички с решението си да напусне. Макар той да не обича новите неща и промените в живота, след като много треньори напускат академията на Брентфорд, той смята, че най-доброто за него е също да си тръгне. Талантът му не остава незабелязан и Тотнъм и Кристъл Палас незабавно проявяват интерес. Той приема офертата на „орлите“.
Мичел започва в състава до 18 години, но бързо напредва и е преместен в тима до 23 години. Тайрик не се задържа и там дълго време, след като преминава в първия отбор на Кристъл Палас. Той печели доверието на треньорите с това, че излиза от зоната си на комфорт и започва да се включва в нападенията на тима. Той започва развитието си при Рой Ходжсън, а при Патрик Виейра доразвива своя потенциал.
Отличните му игри му носят и място в националния отбор на Англия за приятелските мачове срещу Швейцария и Кот д‘Ивоар през март 2022. Така, тихото момче от Барнет показва, че с вяра и усърдна работа всичко е възможно. Той е само на 22 години и най-доброто пред него предстои, а той най-вероятно ще е трансфер в някой европейски гранд и то съвсем скоро.
Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
