Тодор Янчев: По време на пандемията прочетох 26 книги на Токораз Исто (ВИДЕО)

Докато я има любовта на феновете, ЦСКА и Левски ще са добре, заяви бишвият капитан на "червените"

dsport.bg

Бившият капитан на ЦСКА Тодор Янчев даде дълго интервю пред "Ники Кънчев шоу" по Дарик радио. Той разказа любопитни случки от детството си, кариерата си като играч на "червените" и на националния отбор. Той коментира и ситуацията в родния футбол в момента. Янчев и призна и интересни факти от ежедневието си като това какво обича да чете в момента и други неща.

"Започнах с футбола в моя роден град Казанлък. Бях нормално момче в работещо семейство. Имам по-голям брат. Той през цялото време, докато родителите бяха на работа, той ме запали по футбола. Бах на 7 години. Първоначално тренирах с него. Ходихме да тренираме. Първият ми спомен е от едно училищно първенство. Пускаха ме накрая в последните минути. И преди мач на Розова долина имаше награждаване. И аз се бях наредил за медал, но той не стигна до мен. Това ми бяха първите спомени. Брат ми си е в Казанлък, работи си там", разказа Янчев.

"Включвах се в последната в някоя тренировка. Мина ми времето да играя. Като бях малък, бях при по-големите. Треньорът на моята възласт Венко Паликарев, лека му пръст, той ме искаше много. Той каза идваш ми при мен, ставаш капитан и повеждаш отбора. Той видя, че имам потенциал. Много пъти ми се е карал по време на мачове. "Защо все на мен се караш?", го попитах. И той ми каза: "В теб виждам потенциал, ако го нямаше, нямаше да ти викам", сподели той.

"Да, липсва ми ЦСКА. Ден и нощ винаги съм бил свързван с любимия ми отбор. Благодаря на Господ, че имах шанса да съм част от ЦСКА, да съм капитан, да вдигна шампионска титла. Като знам какво величие от легенди са били в този клуб. Лятото на 2000 години пристигнах от Нефтохимик Бургас в ЦСКА. Тогава бях изиграл близо 90 мача за Нефтохимик. Дойдох със самочувствие на лидер и на фигура, която може да поеме инициатива. Преди да отида в Нефтохимик, говорих с ръководителите на ЦСКА на Панчарево. Това беше 1994 година. Просто тогава си дадох сметка, че на 18 години трудно бих пробил в топ отбор като ЦСКА. Реших да опитам да се утвърдя с по-малък отбор. Тогава имах оферти от ЦСКА, Нефтохимик и Берое. Аз избрах Бургас. Тепърва тогава те влязоха в А група, а моят отбор Розова долина изпадна от Б във Вгрупа. Мисля, че не сбърках с този избор. Зряло разсъждавах. Не се подведох по сърцето си, което крещеше да избера ЦСКА", добави той.

"При трансфера ми имаше разминаване с моя договор и с договора от Нефтохимик. Първият ни мач беше с Литекс на "Армията". Треньор беше Енрико Катуци. В тимовия лист оставиха едно празно място. Аз трябваше да започна като титуляр. Благодарение на феновете, които оказаха натиск пред БФС, започнах да играе титуляр. Реално не бях изиграл 1 минута за ЦСКА, а феновете започнаха да водят битка за мен. Аз и до ден днешен съм им благодарен", добави Янчев. "Още ме спират феновете. Взаимна любов", добави той.

"Настина да извеждаш ЦСКА в Европа с капитанската лента е невероятно чувство. Всеки един фен на ЦСКА знае успехите, които тимът е постигнал на европейска сцена. Като знаеш какви капитани са водили преди теб отборът, това е една отговорност и задължение. 49 мача имам в евротурнирите. Като цяло, ако не бях с леки прекъсвания в Турция, Гърция и Дания, може би щяха да са и повече мачове", каза Янчев.

"Много паметни мачове направихме. Лудият мач с Блекбърн. Тази публика ни накара до последно да вярваме и да се борим за успеха - 3:3 завършихме. С Шахтьор Донецк - 3:0. Чудесни мачове - с Рапид Виена. Най-злополучните? Още първата година с МТК Будапеща. Бяхме добър отбор, с два равни отпаднахме. Сещам се и за мачовете с Мура. Както има хубави, така и неприятно", добави той.

"По време на пандемията прочетох 26 книги - на Токораз Исто. Той разказва българската история. Поредицата е Тангра - 13 книги. "Ятаган и Меч" също е негова поредица", добави той.

"С много играчи съм бил. И до ден днешен държа връзка с много от тях - Христо Янев, Митко Бербатов, Велизар Димитров, Жуниор Мораеш, Маркиньос, Мишел Платини. Те са ми като братя. Имал съм проблеми в съблекалнята, когато съм защитавал чужденците. Ролята на капитана е и да следи колектива в съблекалнята", обясни той.

"Паметни мачове срещу Левски? Да, имам две победи с по 3:0! 3:1 на "Герена", когато изгониха публиката ни. Всяка една победа, независимо с какъв резултат срещу своя най-добър опонент, винаги трябва да се цени съперника. До ден днешен уважавам Левски. На терена всеки защитава своите цветове, но си давам сметка, че това са двата най-големи отбори", добави още той.

"Така се получи. Лудогорец се намеси сериозно. Тимът хвърля големи въпросителни върху двата гранда. Трябва да им светне лампичката. В последните години Лудогорец финансово са най-стабилния отбор. Те направиха хубав отбор. И имаха едно ядро 8-9 години и върху него градяха", спомни си Янчев..

"Честите продажби не са приятни за феновете. Но все пак има ръководство. То си води финансовата политика. Всеки фен иска да види отборът си на върха. Виждаме, че футболът е бизнес. Барселона е нагледен пример", заяви още той.

"Смятам, че феновете няма да позволят Левски да пострада. Тази година е трудна за тях. Мисля, че ще успеят да се стабилизират. Докато я има любовта на феновете към "сини" и "червените", няма да стане нищо фатално", добави още той.
"През 2011 година след мача с Лудогорец - 2:2 на "Армията". Моята версия - както заключи и допинг федерацията. Просто нашият доктор е дал неща без знанието на нас играчите. Малко преди това играхме с Клуж в Румъния. Там пробата беше отрицателна", разказа Янчев.

"Онзи мач с Чехия? Имахме добър отбор, но нелеп резултат. Бяхме стигнали до 1 победа, за да се класираме на световното. 0:6, неприятна загуба. Не мисля, че съм губил с повече", добави той.

"В Дания беше много интерес живота, доста различен от този на Балканите. Просто типично по английски. Отиваш 2:30 часа преди мача. Нямаше такива режими. Разчиташе се на самодисциплината. Имаше професионализъм до мозъка на костите си", добави той.

"Какво е да си помощник на Стойчо Младенов? Каквото и да кажа за него... той ме е приел като син. Той се грижи за мен. Взел ме е да се уча от него. Знае, че един ден ще поема по своя път. Чувствам, че този ден ще дойде скоро. За мен същността му е, че той е уникално добър човек. Освен това е професионалист голям, без значение колко те харесва или не. Толкова години го познавам. Още от 2002 година. Бяхме като роботи тогава. Неговият професионализъм го предаде на отбора. Той изгради чудесен отбор", заяви бившият халф.

"Дъщеря ми Виктория се развива в сноуборда. Оставих я на фитнес, после е на училище втора смяна. Има медали от сноуборда. Ще видим тази година как ще се представи на републиканското. От нея зависи дали ще продължи", добави той.

"Договорът ни там приключи. Справихме се повече от добре. Спечелихме Купа. Играхме евротурнири. Вкарахме и гол в тези евротурнири, което е голям успех за отбор като Кайсар", добави той.

"Дали е готов Стойчо да поеме ЦСКА? Към момента ЦСКА си има треньор. Стойчо Младенов не иска едно негово присъствие на "Армията" да се изтълкува като напрежение към настоящия треньор. Той просто не иска да вкарва излишно напрежение", разкри още Янчев.

"За един треньор не е добре да се пипат играчите. Но все пак това е клубна политика. Той отива в хубаво първенство и се надяваме да израсне", добави той.

"Ако не бях футболист, не знам какво щях да правя. Може би като ученик, в 5 клас ми счупиха крака на един мач. Отиваме в болницата, карат ме с линейката. И може би тази случка оприличава колко обичам футбола", завърши Янчев.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още