Той бе първата германска футболна звезда, но умря в Аушвиц – историята на Юлиус Хирш

Емил Евтимов Емил Евтимов

1,1 милиона души. 1,1 милиона животи, отнети по най-бруталния и нехуманен начин. 1,1 милиона души - толкова се счита, че са жертвите на „лагера на смъртта“ Аушвиц по време на Втората световна война.

Днес ще ви разкажем за един от тези 1,1 милиона души, намерили смъртта в Аушвиц. Ще ви разкажем за Юлиус Хирш – първият евреин, играл за националния отбор на Германия и на практика първата футболна звезда на прохождащата по това време бъдеще световна футбола сила.

Хирш е роден на 7 април 1892 година в Ахерн, малко градче в Баден Вюртемберг в близост до Карлсруе. Той е седмо дете в семейството на еврейски търговец, а в годините на неговото детство футболът тъкмо си проправя път сред германското население. Младежът също е обзет от играта и доста рано показва качества в школата на Карлсруе. Мястото също е важно, защото Карлсруе е считан за град, който е център на футболния бум през първите 10 години на XX век. До голяма степен виновник затова е един мач през 1907 година, когато Карлсруе играе контрола срещу университетския отбор на Оксфорд. По това време футболът в родината на играта е на много по-високо ниво и неслучайно много британски специалисти работят в Германия с цел да поставят основите за развитие на играта.

Сред тях е и Уилям Таунли, който като футболист стига до националния отбор на Англия, а с Блекбърн печели ФА Къп. По това време той е треньор на Карлсруе и съответно човекът, организирал историческия мач с Оксфорд.

През 1907 година Хирш е на 15 години и със сигурност е на трибуните на стадиона на „Английския площад“, за да гледа сблъсъка с Оксфорд. В него междудругото дебют за Карлсруе прави Готфрид Фукс – единственият друг евреин, който по това време ще играе за националния отбор на Германия.

Фукс е три години по-голям от Хирш, но не след дълго двамата са заедно на терена. Талантът на Юлиус е прекалено голям и е моментално разпознат от Таунли, който му дава възможност да дебютира за Карлсруе в първенството.

Само три години след онзи мач срещу Оксфорд Карлсруе, предвождан от нападателното трио Хирш, Фукс и Фритц Фордерер печели националната титла.

Болезнена ирония се оказва и фактът, че футболният отбор на Карлсруе е основан от бизнесмена от еврейски произход Валтер Бенземан. По това време футболистите са аматьори, които работят на пълен работен ден, а футболът остава за свободното време. Хирш работи като производител на кожени материали, но може да се похвали, че като германски национал получава по 10 германски марки на ден и възможност да пътува във втора класа на железопътната мрежа в страната.

Мястото му в националния отбор е неизбежно предвид факта, че той е сред най-добрите в отбора-шампион на страната. Дебютът идва през 1911 като по това време Германия вече има изиграни няколко мача, дебютният през 1908. Именно Хирш обаче е първият голям герой в международен мач. През март 1912 в Зволе бързината на Юлиус и неговите мощни удари с левия крак са нещо, с което националите на Нидерландия не могат да се справят. Мачът завършва 5:5, а Хирш вкарва четири от петте попадения за Бундестима. Логично идва и честта той да бъде част от състава за Олимпийските игри в Стокхолм през 1912.

Славата му се разнася из цяла Германия и през 1913 е привлечен от много силния по това време отбор на Фюрт (настоящият Гройтер Фюрт), с когото на следващия сезон става германски шампион за втори път.

Хирш е само на 22 години, когато Първата световна война започва. Обича родината си и няма съмнение, че трябва да бъде на бойното поле. Записва се като доброволец в Кралския баварски пехотен полк №12. През 1919 получава „Железен кръст“, втора степен за заслугите си във войната. А в нея дава и свидна жертва, защото брат му Леополд е убит през 1916 във Фландрия.

След войната Хирш се завръща в родния Карлсруе, където през 1925-а прекратява кариерата си като футболист.

В последствие заедно с братята си Макс и Фукс пробват да превърнат семейния текстилен бизнес в компания за спортна екипировка. Sifga Sport обаче няма успеха на Ади и Рудолф Даслер (братята, създали Adidas и Puma) и в последствие обявява банкрут.

За съжаление обаче това се оказва най-малкият възможен проблем за Юлиус. В тези години нацистката партия на Адолф Хитлер набира все по-голяма мощ. Хирш работи като треньор на юношите в Карлсруе и е със статут на легенда в клуба. Самият той пък е много горд да бъде свързван с отбора. Времената обаче са други. Карлсруе е основан от еврейски бизнесмен, но през април 1933 Юлиус гледа невярващо към вестник „Stuttgart Sportbericht”, в който пише, че неговият Карлсруе е подписал указа на Германския футболен съюз да изключи всичките си еврейски членове.

Не, че действието на клуба е изненадващо по това време. И другите го правят. Така например превърналият се в последствие най-велик германски отбор Байерн е жестоко репресиран от факта, че президентът, треньорът и капитанът на отбора са евреи.

Хирш не чака да се стигне до това унижение. Той подава оставка като член на клуба с писмо, останало прочуто и до ден-днешен. „Искам да кажа, че в тази брутална германска нация, толкова мразена по целия свят, има достойни патриоти, включително германски евгеи, които са демонстрирали своята добра вяра посредством техните действия и проливане на кръв“, пише Юлиус.

Трудно му е да се примири със случващото се в родината му. В следващите години страда от депресия и опитва да сложи край на живота си. Възстановява се с помощта на съпругата си Елен. Знаейки накъде отиват нещата, двамата измислят и стратегия, с която Елен и децата да оцелеят. Те се развеждат, а децата взимат моминското име на Елен.

Юлиус се изнася, за да запази животите им. В крайна сметка децата и майката са депортирани в лагера Териенщад (в днешна Чехия). За щастие поне те преживяват войната.

Хирш е изпратен в Аушвиц на 1 март 1943, когато е на 50. До гарата в Карлсруе го изпраща дъщеря му Естер, тогава на 14, която иска да бъде до последно с баща си.

На същата гара, но 32 години по-рано, той заминава за Зволе като голмайстор на един от най-добрите германски отбори, за да представлява своята Германия и да вкара 4 гола във вратата на Нидерландия.

В Аушвиц Юлиус намира смъртта си. Точната дата, както при много от жертвите на фашисткия режим, не е ясна. Обявен е за мъртъв на 8 май 1945 година.

А колкото до неговия верен партньор в Карлсруе и националния отбор Фукс, който също е герой на Германия от Първата световна война – той има по-благоприятна съдба. Успява да избяга от Германия през Англия и заживява в Канада като Годфри Фокс. Там живее до смъртта си през 1972, когато е на 82.

Едва през 2005 година куражът и заслугите на Хирш са оценени. Германският футболен съюз учредява ежегодна награда на негово име, с която се награждават тези, които окуражават мира и разбирателството чрез футбола.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук