Фабрис Муамба спря за секунда. Пое дълбоко въздух и погледна човека, който му бе помогнал да спаси живота си в онази мъчителна вечер в Северен Лондон. „Док, знаеш ли, когато бях в болницата, мислише ли, че щях да се събудя“, попита Муамба. „Не! Не мислех, че някога ще се събудиш отново, приятелю. Никой не мислеше това“, отговаря д-р Джонатан Тобин девет години по-късно.

„Ти сериозно ли?“, попита изненадан Фабрис преди лекарят за произнесе реплика, която и до ден днешен стои като печат на случката. „Никой не е мислил, че ще се събудиш. Ти беше мъртъв в продължение на 78 минути. Твоят случай е веднъж в живота“, допълни лекарят.

На 17 март 2012 г. Муамба претърпя сърдечен арест в 41-ата минута от четвъртфинала на ФК Къп между Болтън и Тотнъм. На „Уайт Харт Лейн“ имаше близо 30 000 запалянковци, а милиони гледаха двубоя по телевизията.

След като не реагира на дефибрилатора 23-годишният бе откаран по спешност в болница.

„Никой не очакваше той да напусне тази болница“, казва Тобин. "Никой не очакваше той да излезе от тази сграда. Всички си мислеха, че ще има някакво мозъчно увреждане или ще бъде инвалид за цял живот, ако все пак излезе. Ако попитате кардиолог, той ще ви каже, че никой не е оцелял, след като е бил на практика мъртъв за цели 78 минути. Никой!“

Това е историята на Фабрис Муамба, разказана от SPORTbible: „човек-чудо“, който се противопостави на всички прогнози и доживя да разкаже всичко това, което се случи тогава.

17 март 2012 г. започна като всеки нормален мач за Муамба.

Той стана сутринта и разговаря с баща си Марсел, който трябваше да присъства на двубоя срещу Тотнъм, а след това взе билетите от клуба. Полубратът на Фабрис, Даниел, само 12-годишен по това време, също щеше да бъде сред публиката, докато съпругата му Шауна и тригодишният син Джошуа трябваше да гледат по телевизията.

"През деня не се случи нищо странно. Всичко бе нормално", казва Муамба пред SPORTbible.

"Знаех, че съм в стартовите 11, когато стигнахме до Уайт Харт Лейн. Влязохме в съблекалнята, преди да отидем да огледаме терена, за да усетим тревата. Преоблякох се и излязох за загрявка. Там нямаше никакъв проблем. Просто се радвах, че ще играя“, допълва играчът.

Само след 6 минути игра нещата за Болтън се нареждат, след като Гарет Бейл си отбеляза автогол. Малко по-късно обаче Крис Уокър изравнява.

Играеше се мач на високо темпо с голови положения и за двата отбора. В края на първото полувреме Муамба започва да се чувства странно. "Зрението ми започна да се замъглява. Гледах и виждах само двама играчи около мен. Тогава изведнъж паднах. Това бе последният път, когато играех футбол“, разказва футболистът.

Фабрис бе с лице към тревата и не можеше да се поеме въздух. Телевизионните камери показаха играчите на двата отбора, които бяха шокирани. По-късно Рафаел ван дер Ваарт определи момента като „най-ужасният във футболната му кариера“.

Физиотерапевтът на Болтън Анди Мичъл беше първият човек, който го вижда да пада на терена и веднага се затича към него. Същото правят лекаря на „шпорите“ Шабаам Могол и колегата му Джонатан Тобин.

„Когато стигнахме там, Фаб беше в безсъзнание“, казва Тобин.

"Имаше момент, в който просто се опитвахме да разберем какво, по дяволите се случва. Докторът на Тотнъм бе до мен и двамата просто се спогледахме. Не казахме нищо, но наистина си мислихме, че трябва да започнем реанимация пред 36 000 зрители на стадиона и милиони пред телевизионните екрани. Мина ми и мисълта през главата: „Какво ще стане, ако започнем и Фабрис просто се събуди и каже: „Какво правите, по дяволите“. Спогледахме се отново и си казахме, че ще трябва да го направим“, допълва Тобин.

Могол качва безжизненият Муамба на гърба си и започна компресия на гръдния кош. След като го свали да земята бяха нужни общо 67 секунди, докато полузащитникът получи CPR. Секунди по-късно лекарите вече бяха поставили дефибрилатор на гърдите му, за да се опитат да „събудят“ сърцето отново.

„Цялата техника, която бе нужна, дойде в рамките на 27 секунди. От ареста той бе реанимиран в рамките на минута и 17 секунди. Всичко се случи толкова бързо и може би е едно от малките места, където може да се случи толкова бързо“, казва Тобин.

В този момент по-голямата част от хората на стадиона започват да скандират името на Муамба, докато Тобин продължава да се опитва да реанимира играча, като използва дишане уста в уста. Той помни всеки момент. "Можехме да чуем тълпата, която скандира името на Фаб, докато всичко това също се случваше. Това беше едно от най-сюрреалистичните преживявания, които съм имал", разказва докторът на Болтън.

Бившият централен защитник на Болтън Дейвид Уайтър си спомня всичко като на кино. Той е на резервната скамейка, когато чува някой да казва: „Фабрис е паднал“. „Нормално е тогава всеки да си помисли, че има проблеми с мускул. Атмосферата внезапно се промени от футболен мач, където хората скандираха, до пълна тишина", казва ни Уайтър. „Можеше да чуеш как ревът на феновете започва, когато лекарят започва да прави сърдечен масаж. Той ставаше все по-силен и по-силен. Футболистите не знаеха какво да правят. Спомням си, че имаше и няколко момчета, които плачеха. Хари Реднап се е приближи до мен и започна да ми говори, но не си спомням какво ми каза. Искам да кажа, Хари е страхотен треньор, но просто не обработвах това, което ми казваше. Бях толкова фиксиран към Фабрис и как той справяше", допълва Уайтър.

Скандиранията "Фабрис Муамба, Фабрис Муамба!" спират, когато запалянковците осъзнават сериозността на инцидента. Реферът Хауърд Уеб прекратява мача.

За медицинския екип обаче пътуване далеч не е приключило.

След опит за реанимация на терена, без успех, Муамба е преместен в линейка.

Беше дълго пътуване до лондонската болница. Всъщност минаха 38 минути от момента, в който Муамба се срина до момента, в който пристигна в болницата. В линейката лекарите правеха елементарна поддръжка на живота.

Андрю Дийнър, кардиологът, който слезе от трибуните, за да помогне на лекарите да се борят за спасяването на живота на Фабрис, също беше в линейката. Той бе на мача, тъй като взе билета на племенника си, който не можеше да присъства на стадиона. „Той не трябваше да е там по принцип“, казва Муамба.

Муамба е откаран в лондонската болница с малък шанс за оцеляване. Той бе получил общо 15 електрошока преди пристигането до болницата, които не водят до никакъв резултат.

Лекарите се борят още 40 минути, за да рестартират сърцето му и още 15 електрошока. Идва моментът, който Фабрис описва като „чудо“. Той е върнат към живота, след като фактически е мъртъв 78 минути, а сърцето му започва отново да бие.

В понеделник Муамба отваря очи за първи път след колапса. „Мислех, че ме лъжат, когато казаха, че е получил инфаркт. Просто казах: „Добре, какво наистина се случи?“ Не можех да повярвам, че ми се случва. Скоро осъзнах колко сериозно беше това. Започнах да виждам толкова много лица, които не бях виждал отдавна. Отне ми време да разберете какво се случи, но в началото не вярвах“, казва бившият футболист.

Муамба напусна лондонската болница четири седмици по-късно и се върна в дома си в Манчестър. Имаше много препятствия за преодоляване през следващите дни, седмици и месеци - и те не бяха само физически проблеми.

"Напуснах болницата. За мен това беше по-скоро като психическо възстановяване, отколкото физическо. Беше много изтощително. Задавате си толкова много въпроси, защото всъщност не знаете каква е причината. Говорех с психиатър и редица квалифицирани лекари. Трябваше да кажа, че ми отне известно време. Но в крайна сметка успях да продължа напред", допълва Фабрис.

По отношение на футболната кариера – бе ясно, че Муамба никога повече няма да играе футбол.

Годината след сърдечния арест Муамба трябваше да бъде в отбора на Великобритания за Олимпийските игри през 2012 г. На 26 юли отборът на Стюарт Пиърс посрещна Сенегал на Олд Трафорд в първия си мач от груповите етапи и въпреки че не беше в състава, за да играе, Фабрис реши да се появи. "Носех качулка, така че никой да не знаеше, че съм там. Видях ги как се загряват и беше толкова болезнено да ги гледам. Исках да се прибера след пет минути, защото не можех да гледам. Никой нямаше вина, но беше горчив хап“, допълва бившия играч.

Можете да разберете защо би било толкова болезнено преживяване за някой, който е бил принуден да се пенсионира на 24-годишна възраст поради обстоятелство извън неговия контрол.

"С течение на времето просто оценявам, че съм тук. Мога да прекарвам време с децата си и и живея, за да ги гледам как растат. Моето здраве е приоритет номер едно. Все още се притеснявам, че това може да ми се случи отново. Заради пейсмейкъра съм добре, но дълбоко в себе си мисля: моля се да не се случи отново. Този страх ме притеснява най-много”, допълни още той.

Муамба продължава да бъде изключително благодарен за живота, девет години по-късно. Миналата година той и съпругата му Шауна посрещнаха четвърто дете в семейството си.

Завършва университет със степен бакалавър по спортна журналистика, а след това взе и всички треньорски лицензи. През 2018 година става част от треньорския щаб на Рочдейл.

„Всеки ден е чудо. Познавам хора, които са минали по същия път като мен и никога не са излизали чисто психологически. Не се различавам от никой от тях. Но големият човек там горе ми спаси живота, за да остана тук“, казва Муамба.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS