Това е най-голямата сцена на европейския футбол, където голмайсторите се превръщат във фолклорни герои на Шампионска лига, а представянията, които носят победата, могат да дефинират цели кариери.
С наближаването на поредния голям сблъсък е време да погледнем назад към най-емблематичните индивидуални изпълнения във финалите на Шампионската лига за всички времена.
Представяме ви класация на 10-те най-добри – шеметна комбинация от голове в последния миг, всестранно майсторство и героични прояви на вратари.
Оковаването на Зизу
10. Пол Ламбърт (Борусия Дортмунд срещу Ювентус, 1997 г.)
Зинедин Зидан е кралска особа в Шампионска лига – и като играч, и като треньор. Но има един финал и един конкретен футболист, които френският маестро никога няма да забрави. „О, боже, онзи мач!“, възкликва той пред Пол Ламбърт, когато се срещат години по-късно.
Ламбърт се присъединява към Дортмунд със свободен трансфер през 1996 г. Португалската звезда Пауло Соуса пристига същото лято, току-що спечелил Шампионска лига с Ювентус, но именно шотландският полузащитник записва името си в легендите на „Вестфаленщадион“.
Дортмунд елиминира Манчестър Юнайтед на полуфиналите, за да си осигури сблъсък с Ювентус в Мюнхен през 1997 г., а Ламбърт получава задачата да пази персонално плеймейкъра, който вече се утвърждава като един от най-великите в света.
В едно свое интервю Ламбърт споделя: „Номерът при Зидан е, че той се измъква зад гърба ти. Често се отдалечава от топката, почти те примамва. Но опасността не е топката, а той. Зидан ме накара да седна на земята няколко пъти, защото е брилянтен. Но няма как да се изпари, нали?“
Колкото и скромен да е разказът му, Ламбърт не дава на Зидан и сантиметър свободно пространство, а това се превръща в основата за победата на Дортмунд с 3:1 над действащия шампион. Шефовете на Ювентус са толкова впечатлени, че предлагат да го купят същото лято, а бившият халф на „бианконерите“ Антонио Конте по-късно му признава: „Беше невероятен.“
Пътят към изкуплението
9. Родри (Манчестър Сити срещу Интер, 2023 г.)
В класически случай на прекалено сложни тактически размишления от страна на Пеп Гуардиола, ключовият играч на Манчестър Сити Родри остава на пейката при загубата от Челси във финала на Шампионската лига през 2021 г. Две години по-късно испанецът е централна фигура, когато Сити печели не само най-ценния европейски трофей за първи път, но и постига исторически требъл.
Родри е феноменален в сърцето на халфовата линия на Сити срещу Интер и отбелязва прекрасен победен гол в Истанбул. „Емоционално. Сбъдната мечта“, казва той след мача.
8. Дидие Дрогба (Челси срещу Байерн Мюнхен, 2012 г.)
Единственото предишно участие на Дидие Дрогба във финал на Шампионска лига завършва с разочарование – червен картон в продълженията преди Манчестър Юнайтед да спечели след дузпи през 2008 г.
Четири години по-късно, изоставайки в резултата след пълна доминация на Байерн в Мюнхен, надеждите на Челси и Дрогба изглеждат почти угаснали. Но в 88-ата минута нападателят от Кот д'Ивоар намира сили да забие мощен удар с глава зад Мануел Нойер. Дрогба сигурно изпитва дежавю, когато прави дузпа в продълженията, но Петър Чех спасява удара на Ариен Робен. При дузпите Дрогба хладнокръвно реализира победния удар и донася първата европейска корона на Челси.
7. Оливер Кан (Байерн Мюнхен срещу Валенсия, 2001 г.)
Оливер Кан е на вратата при онзи агонизиращ обрат в добавеното време срещу Манчестър Юнайтед. Две години по-късно германският страж се превръща в героя за Байерн Мюнхен срещу страхотния отбор на Валенсия в Милано.
След като губят финала през 1999 г., звездите на Байерн носят тежестта на пропуснатата възможност. При дузпите срещу Валенсия те изостават с 2:1, когато Кан с невероятен плонж спасява удара на Златко Захович, а след това избива шута на Амедео Карбони в напречната греда. При резултат 5:4 в полза на Байерн, Кан отново отгатва посоката и отразява удара на Маурисио Пелегрино, слагайки край на 25-годишното чакане на баварците.
6. Зинедин Зидан (Реал Мадрид срещу Байер Леверкузен, 2002 г.)
След като напуска Бордо през 1996 г., Зидан избира Ювентус, който тъкмо е спечелил Шампионска лига. Със Зизу в състава си „Старата госпожа“ изглежда непобедима и стига до финал, но губи от вдъхновения от Ламбърт Дортмунд. Година по-късно Юве отново е на финал, но този път е победен от Реал Мадрид.
Зидан обаче най-накрая вдига трофея след рекорден трансфер в „галактическия“ Реал Мадрид. И го прави по най-зрелищния начин. При резултат 1:1, привидно безобидно центриране на Роберто Карлош се извисява високо в небето над „Хемпдън Парк“. Зидан проследява топката, завърта се и с перфектно воле я изстрелва неспасяемо във вратата – един от най-красивите голове в историята на турнира.
Аржентинска аура
5. Диего Милито (Интер срещу Байерн Мюнхен, 2010 г.)
Диего Милито дълго време остава в сянката на други аржентински звезди. Кариерата му минава през Расинг Клуб, Дженоа и Реал Сарагоса, докато „Принца“ не се присъединява към Интер на Жозе Моуриньо.
До края на онзи сезон, в който Интер печели требъл, Милито вече е легенда. Той вкарва победния гол за Купата на Италия, а след това и гола, който осигурява Скудетото. Но най-емблематичното му представяне е на финала на Шампионската лига срещу Байерн. 30-годишният нападател бележи и двата гола, демонстрирайки всичко, което Моуриньо обича в него – първо сваля дълга топка към Уесли Снайдер и завършва комбинацията, а вторият е плод на хладнокръвна техника и завършващ удар.
4. Лионел Меси (Барселона срещу Манчестър Юнайтед, 2011 г.)
Лионел Меси е печелил Шампионска лига четири пъти, но представянето му през 2011 г. остава в историята като едно от най-великите. Меси си играе с Юнайтед като дете на PlayStation – финтира, сменя посоката, прекарва топката между краката на защитници, които изглеждат напълно безпомощни. Той поема топката в най-тесните пространства и създава усещането, че целият „Уембли“ е негов.
Единствената изненада е, че Меси вкарва само един гол, намирайки долния ъгъл с небрежен удар от 20 метра. Крайният резултат 3:1 дори ласкае Манчестър Юнайтед.
Златните резерви
Някои ги наричат „финишъри“, но финалът на Шампионската лига е сцена за златни резерви. Сред най-ярките примери са:
Хенрик Ларсон през 2006 г., който влиза от пейката, за да обърне мача срещу Арсенал с асистенции.
Патрик Клуйверт, който като тийнейджър вкарва победния гол за Аякс срещу Милан през 1995 г.
И все пак, може би най-разтърсващата поява на резерва в новата история се случва през 2018 г., когато Ливърпул тъкмо е изравнил срещу Реал Мадрид...
3. Гарет Бейл (Реал Мадрид срещу Ливърпул, 2018 г.)
Един час игра, на терена влиза Гарет Бейл. Само две минути по-късно уелсецът се извисява и с акробатична задна ножица праща топката в горния ъгъл. По-късно, докато Ливърпул търси изравняване, Бейл отново намира пространство и с мощен далечен удар от близо 40 метра изненадва вратаря Лорис Кариус. Двата гола на Бейл в рамките на 30 минути се превръщат в иконичен момент както в Мадрид, така и в Мърсисайд, макар и по различни причини.
2. Теди Шерингам (Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен, 1999 г.)
Вероятно никога не е имало по-въздействащ тандем от резерви от Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в онази топла вечер в Барселона през 1999 г. Макар Солскяер да вкарва победния гол, приносът на Шерингам е решаващ.
Първо, той изравнява. В добавеното време, при 1:0 за Байерн, след разбъркване при корнер, Райън Гигс отправя неточен удар, но Шерингам го отклонява във вратата. Мигове по-късно, при нов корнер, именно Шерингам отклонява топката с глава към своя колега-резерва, който я засича в мрежата. „И Солскяер печели!“, крещи коментаторът.
Чудото на Стиви Джи
1. Стивън Джерард (Ливърпул срещу Милан, 2005 г.)
В един от най-драматичните европейски финали се ражда и едно от най-великите представяния. На полувремето Ливърпул губи с 0:3 от Милан и изглежда напълно смазан. Но никой не е казал това на Стивън Джерард.
Девет минути след началото на втората част капитанът на „червените“ с глава връща един гол и с жест призовава феновете в Истанбул да подкрепят отбора. Владимир Шмицер намалява с далечен удар, преди пробив на Джерард да доведе до дузпа, реализирана от Чаби Алонсо при добавката.
Джерард е навсякъде – бори се с крампи, покрива всеки сантиметър от терена, играе като централен халф, бек и навсякъде, където Ливърпул има нужда от него. Вратарят Йежи Дудек става герой при дузпите, а чудото на Джерард е завършено.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
