14 октомври ще се окаже черна дата в най-новата история на националния отбор на България по футбол. Когато всички очакваха първа победа в квалификациите за Евро 2024, „трикольорите“ паднаха от Литва с 0:2 на Националния стадион „Васил Левски“ в събота (14 октомври) и подгониха 64-годишен антирекорд.
На същата дата преди точно четири години беше резилът срещу Англия с 0:6, тогава гарниран с расистки скандал, отекнал из водещите световни медии.
Ако в квалификацията за Евро 2020 маймунските звуци от трибуните донякъде изместиха фокуса от резултата, срещу Литва подобни проблеми нямаше, само станалите традиционни викове „оставка“ срещу шефовете на родния футбол. Иначе факт е, че трудно може да се направи сравнение между звездната селекция на Гарет Саутгейт с летящия по крилото Рахим Стърлинг и литовците, които нямаха победа като гост 15 поредни мача.
Има обаче някои прилики и разлики, на които си струва да се обърне внимание. Преди резила с Англия - България, воден от Красимир Балъков, беше в много подобна ситуация като сегашната. Националите нямаха победа, но бяха извоювали три точки след равенства с Черна гора 1:1, Косово 1:1 и отново Черна гора 0:0. Мачът с англичаните беше предпоследен, оставаше протоколно домакинство с Чехия, което бе спечелено, за да финишираме четвърти в групата с 6 точки. Зад нас останаха само черногорците с 3.
В момента сме с 2 точки – четири загуби и равенства 1:1 срещу Литва и Сърбия. Остават ни мачове с Унгария у дома и Сърбия като гост, така че теоретично има възможност дори да съберем повече точки от предходния квалификационен цикъл за Европейско първенство.
Така навярно ръководството на БФС иска да се разсъждава, но не е толкова просто. С всичките условности на загубите от Англия с 0:6 и Литва с 0:2, те могат да бъдат причислени към катастрофите, които неминуемо предизвикват толкова големи трусове по високите етажи на футбола, че нищо да не бъде същото както преди.
След разгрома от Англия очаквано трусът се случи. Веднага след мача селекционерът Красимир Балъков изрази готовност да си подаде оставката и в действителност той повече не води българския национален отбор. Победата с 1:0 срещу Чехия беше постигната от наследника му Георги Дерменджиев.
По-интересна беше реакцията на ръководителите на БФС, които действат по сходен начин както тази събота. Президентът Борислав Михайлов се изниза още преди края на мача, за да не бъде разпитван от медиите. Същото направи спортният министър Красен Кралев. Говори само неговата дясна ръка Йордан Лечков с общи приказки, оправдания и обещания за по-добро бъдеще. Чакаше отминаването и на вторичните трусове. Часове по-късно, чак когато спецпрокуратурата щурмува „Бояна“, а тогавашното правителство на Бойко Борисов се закани да спре всякаква съвместна работа с БФС, всички ръководители на централата подадоха оставки. Изглеждаше сякаш това е достатъчно мощният вторичен трус, който е срутил всичко до основи и ще започне да се гради наново, от нулата.
Помним как се развиха събитията. Оказа се, че ръководството на БФС е подготвено за земетръса и задейства аварийна операция по оцеляване, като се скри в подземния си бункер и при първа възможност оттегли оставките си, за да се завърне начело на футбола ни. Загубата от Англия с 0:6 и резила насред София в крайна сметка предизвика още от същото.
Стигаме до 14 октомври 2023 година. България пак падна, само с два гола, не шест, но пък от много по-слаб противник в лицето на Литва. Двете загуби на 14 октомври през четири години категорично са съпоставими като футболни катаклизми. Пролича си, че в БФС са още по-подготвени за предстоящата сеизмична активност. Повечето от футболните ръководители дори не бяха на мача. Тези, които бяха, се спасиха от медийни изяви кой както може. Говори само Михаил Касабов. Оперативният директор Георги Иванов – Гонзо дори не пробута опорката си, че след няколко години младият българския отбор ще е натрупал достатъчно опит, че да мачка наред. Стратегията е ясна, действа се по аварийния план – чака се в бункера, докато не отмине бедствието, след което се продължава по живо по здраво. Дори селекционерът Младен Кръстаич остана на поста си и изглежда ще води отбора в контролата срещу Албания. Явно нито той, нито някой от БФС смята, че след загуба от Литва в София най-моралният акт е подаването на оставка. Не че Кръстаич трябва да поеме цялата вина, както всички негови предшественици на поста селекционер досега.
На всички им е ясно, че българският национален отбор по футбол дълбае дъното от години. Връщането към вече далечната 1994 е банално, защото по никакъв начин не е релевантно в съвременните реалности.
Ръководителите на БФС обаче заслужават признание – в „Бояна“ определено са експерти по оцеляване в бедствено положение и са подготвени с план за действие.
Бербатов: Трябва да се обединим, за да премахнем това зло, тази некомпетентност (ВИДЕО)
Не ни броят за живи - в Литва си писаха победа срещу Унгария (СНИМКА)
Преслав Боруков бе освободен от лагера на България
Историята е красноречива – България на прага на 64-годишен антирекорд
Време за оставки! Литва ни показа, че сме на дъното
Делев за ръководството на БФС: Защо те да имат вина?
България на Кръстаич изравнява дъно от преди повече от десетилетие
Кръстаич отклони въпрос дали ще подаде оставка: Нека да оставим хората да си вършат работата
Десподов: Поведението днес на терена бе срам и позор
Груев: Не знам защо повтаряме грешките си
Касабов: Срам ме е, няма да призовавам за оставки (ВИДЕО)
Янкаускас: България беше много агресивен, доволен съм, че успяхме да спечелим
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
