Венислав Антов, родният волейболен национал и актуален състезател на френския Туркоан, даде интервю за Дарик и dsport. Антов говори за живота си във Франция, разликите между тамошния и българския волейбол. Антов коментира какви са целите на тима му, трети в класирането, а също и за признанието, което получи – номинация за диагонал №1 във Франция.
Антов започна с това как се справя с френския език: „Разбирам, особено като треньорът говори волейболни неща – хващам. Но за говорене – абсурд“.
За реализираните си 475 точки в първенството: „Езикът не ми върви, но засега изиграх доста добре мачове. Последните два-три мача ми спадна и на мен нивото, може би и на отбора. Предстоят плейофите, надявам се да сме на макс“.
„Може би го отдавам на това, че пет кръга преди края бяхме почти на 100 процента сигурни, че ще сме трети. Може би се отпуснахме. Може би оказа влияние. Възможно е и умората до някаква степен. Играхме и Купа на ЦЕВ, Купа на Франция, Суперкупа“.
Антов сподели и как се е стигнало до 43-те му точки срещу Шумон: „Беше наистина, не знам, някакъв луд мач. Всичко се получаваше, както и да забия топката“.
„Надявам се, наистина, за асовете няма да успея. Далеч съм от 65 аса. Посрещането е едно от нещата, които тук във Франция е по-добро от българското първенство“.
За номинацията си за най-добър диагонал във Франция, Антов каза: „Мога да съм само щастлив. Смятам, че изиграх доста добри мачове Щом съм попаднал в топ 4, значи е едно потвърждение, че съм направил добър сезон. Доста добри играчи има в това първенство“.
„Първите мачове ми беше доста трудно. Имахме 5-6 приятелски мача, не бях на нужното ниво. До голяма степен отборът, треньорът и ръководството ме преразположиха. Момчетата ме подкрепяха доста, виждаха, че ми е трудно. Бързо успях да заиграя по начина, по който ми се искаше и трябва“, сподели той за адаптацията си във Франция.
„Като се има предвид, че съм диагонал... на мен се вдига най-много. Четворките, посрещачите, също. Може би, не че съм най-сигурен, но едната ни четворка е много изразен характер на посрещач. Заедно с либерото изнасят посрещането. При мен и други посрещач идват топките за забиване“.
„Харесва ми самото предградие, аз живея близо до залата, близо ми е супермаркета. Лил ми е доста близо, 20-30 минути с градския транспорт, доста ми харесва като град“, коментира юношата на Левски за мястото, на което живее близо до Лил, Северна Франция.
„Щеше да ми е трудно, изкарах само пет-шест дни сам, после приятелката ми дойде. Ако бях сам, щеше да е доста по-трудно. Поздравления за нея“, продължи отй.
„Чисто волейболно, Франция е по-голяма от България. Колкото и да бях подготвен, беше ми странно. Ние сме на север, само Париж ни е на час или час и половина с влак. Всичко е далеч. Взимаме бусчета под наем, малко по-тегаво е от тази гледна точка с пътуването. Различно е като живот, не и коренно различно“.
„Във волейболно отношение, дори специално кондиционната подготовка, виждам прилики с треньори отпреди. Не беше ново за мен. Относно волейбол – не мога да кажа, че има някакви разлики“.
„Имаме още два мача от редовния сезон. Много е трудно да повлияят на класирането. Монпелие трябва да загуби, но не трябва да се правят такива сметки. Приемаме тези мачове като подготовка за плейофите. Те започват в началото на април. Най-важната част от сезона“.
„Специална цел от ръководството беше да сме в топ 3. Поставим съм си за цел аз лично да играем финал. Трябва да играем най-добрия си волейбол“.
Останалата част от интервюто с Вени Антов - в прикаченото аудио!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
