Верните! Бруталната красота на футболните ултраси в Мароко (ВИДЕО)

Веско Вълчев Веско Вълчев

Закария Белкади стои на платформа пред хиляди фенове в южния сектор на стадион „Grand Stade de Marrakech”. Той вдига ръце и стадионът започва да пулсира от гласовете на младите мъже. Песента, която пеят е добре позната в арабския свят, а текстът ѝ няма почти нищо общо с футбола: „В моята страна ме малтретират... Само (Аллах) знае, в тази страна живеем в тъмен облак.“

Това са фенове на Раджа Казабланка – един от най-успешните футболни отбори в Африка. Раджа е спечелил 11 шампионски титли във вътрешното първенство и 7 различни титли от Конфедерацията на африканския футбол. За много мъже в по-бедните квартали на Казабланка Раджа се е превърнал в начин на живот, а „ултрас“ фен клубовете на отбора организирани, политически активни и понякога изпълнени с насилие. Въпреки това, тази непокорна банда от момчета създава усещане за дом на младите мъже в страна, която не им осигурява по-добро бъдеще.

25-годишният Кемал Фадили влиза в претъпкано кафене покрай трамвайната линия в Дерб Султан, неговия квартал в Казабланка. Раджа играе. Малка табела на вратата гласи „Само за фенове на Раджа“. Веднага щом мачът започва, Камал става от стола си и крещи срещу телевизора. Периодично той вдига двете си ръце над главата си, сякаш хвърля медицинска топка.

Кемал е живял в Дерб Султан през целия си живот. Ръцете му са дебели, но нежно сплетени, пълни със сухожилия, които навлизат и излизат от кокалчетата му. Той има белег на лявата си китка, където хирурзите са имплантирали железен пирон. Дланите му са груби на допир и той често ги използва, за да поздрави многобройните си приятели и семейство, докато се разхожда из квартала. Той няма официална работа, но не му е проблем да плати маса в билярдната зала и е любезен домакин, винаги купува кафе за приятелите и гостите си. Що се отнася до Дерб Султан, той казва, че е трудно да постигнеш мечтите си. „Тук има толкова много неща, които те задържат“, отбелязва той. Преди време решил да замине в Европа, но се отказал. „Твърде опасно е и не можеш да се прибереш у дома“, казва Камал.

Преди малко повече от 70 години основателите на Раджа Казабланка ознаменуват създаването на отбора върху мазилката на жилищен блок в сърцето на Дерб Султан, на пет минути пеша от къщата на Камал. Отборът е създаден през френската колониална епоха като усилие на националистически профсъюзи да създадат футболен отбор за и от мароканци. Основателите на клуба използват множество правни вратички, за да заобиколят френските закони и да създадат отбор без нито един французин, участващ в управлението му (въпреки че основателите включваха един алжирец с френско гражданство, което е необходимо за стартиране на отбора). Оттогава феновете използват футболни стадиони, за да изразят себе си и да говорят пред правителството.

Политически настроените фен клубове, по-късно наречени „ултрас“ групи, възникват за първи път в Бразилия през 40-те години на миналия век, но разпространението им в Италия в началото на 50-те години бележи развитието им като глобален феномен. Оттогава ултрас културата прави пробив в Близкия изток и Северна Африка. Египетските ултраси дори допринасят за свалянето на диктатора Хосни Мубарак през 2011 г., а Саддам Хюсеин често забранява присъствието на живо на футболни мачове заради политическите скандирания и надписи на иракските футболни фенове. Мароканските ултраси също са преминават през забрана за посещение на мачовете и то няколко пъти, а сега също продължават да предизвикват спорове.

Песните на ултрасите на Раджа, които те скандират на всеки мач, често са насочени директно срещу правителството. Най-известната песен на запалянковците, fibladi daalmouni (в моята страна те ме потискат), дори се разпространява отвъд Мароко. Песента се възприема от алжирски протестори като зов за политическа промяна по време на демонстрации преди години. Приблизително по същото време палестинците в ивицата Газа публикува видео, на което пеят песента в YouTube. Лодки с марокански мигранти пък изпълняват песента в пролива на Гибралтар. Същото се случва и в други арабски държави, където народът не е доволен от управлението.

Ултрасите на Раджа са известни с това, че предизвикват полицията. Та са известни с цветната „tifo“ хореография - стотици цветни банери, използвани за създаване на гигантски изображения на трибуните. В миналото някои от тифовете бяха толкова скандални, че сега ултрасите трябва да показват на полицията дизайните си, преди да ги покажат на трибуните.

Вандализмът, юмручните боеве и грабежите не са обичайна гледна след мачовете на Раджа. В продължение на години Дербито на Казабланка между Раджа и Уайдад, беше известно като „Дербито на смъртта“ заради опасната атмосфера.

През 2016 г. ултрасите на Раджа станаха печално известни, когато две секти от ултрас фенове, и двете подкрепящи Раджа, се сбиха след мача. Инцидентът доведе до смъртта на двама фенове и множество ултраси в полицейския арест. Закария Белкади, който координира всички песни и действия на феновете, беше осъден на почти две години затвор по обвинения в подбуждане към насилие. По време на присъдата си той продължи да ръководи скандиранията на ултрасите от затвора, предавайки указания по телефона. Въпреки това ултрасите продължават да се подиграват на силите за сигурност въпреки заплахите за арест.

Ибрахим Оулмаати, ултра от Дерб Султан и неофициален YouTuber на ултрасите Раджа, си спомня деня, в който двама фенове загиват на трибуните в Ал Хосейма. „Беше пълна лудост, всеки натискаше всеки“, казва той. Ибра, както е известен, има над 370 000 абонати в YouTube и е пътувал чак до Египет, за да се срещне с ултраси и да сподели истории с тях. Въпреки насилието, Ибра намира сигурност при ултрасите: „Това е като училище, срещнах всичките си най-близки приятели там. Усещането да си на трибуните, заобиколен от други ултраси, е „просто щастие“, казва той. .

Училищната атмосфера на ултрасите успя да привлече академично внимание. Далеч от дима и шума на стадиона, в спокойните предградия на Казабланка, група от около 40 преподаватели и студенти се настаниха в класната стая на университета Хасан II през април 2019 година. Те се събраха за лекция на д-р Абдерахим Буркиа, спортен журналист и професор в университета Мундиаполис, който току-що публикува Des Ultras dans la Ville, най-новата книга на Буркиа за ултрасите в Мароко и тяхното поведение. Д-р Буркия вярва в силата на ултрасите за добро. „Това е място, където те се учат на колективния живот… всеки има място и задача“, каза той. В момента е трудно да се каже бъдещето на ултрасите на Мароко. В Египет правителството на Ал-Сиси временно забрани дейността на ултрасите, а в Мароко е имало моменти, когато на ултрасите също е било забранявано да посещават мачове, но Буркиа не знае дали това е правилният отговор. Буркиа вижда ултрасите като начин за младите мъже от крайните квартали да намерят своето място в обществото, да станат част от активна, мотивирана общност и да развият социални умения. „Цялата е да си намериш мястото“, отбеляза той.

Именно този вид борба превърна Дерб Султан в такова огнище за футболни супер фенове. Днес Раджа все още е известен като отбора на хората в Дерб Султан, квартал, който е станал известен с талантливите си жители. Известни музиканти, футболисти и рапъри са дошли от Дерб Султан. Именно в квартали като тези ултрасите имат най-силна опора, квартали, където реалността обикновено е доста сурова, дори и мечтите да летят високо.

Приближавайки се от север, посетителите минават през сенчестите булеварди и озеленени алеи на луксозния квартал Хабус на Казабланка. Минавайки покрай циментови стени на кралския дворец на мароканския крал Мохамед V, преди да стигнат до Дерб Султан. За да се влезе в самия квартал трябва да се пресече широк мост над дере пълно с боклуци, разделено по средата от чифт влакови релси. Могат да бъдат забелязани групи от момчета, събрани покрай релсите, ругаещи се, биещи се и заплашващи се. Точно след моста има пазар за зърно. Мъже с издути полиестерни торби с царевично брашно отпиват чай от тесни чаши, докато стоят на столовете с или направо на земята.

След като преминат през зърнения пазар, гостите се съветват да приберат в джоба си всички ценни вещи, но да държат парите под ръка, защото Дерб Султан е дом на един от най-евтините пазари в Казабланка за китайски стоки, току-що свалени от корабите на индустриално пристанище на Казабланка. През лятото въздухът е горещ, а миризмата се определя трудно – нещо смесено между пържена риба и боклук.

В деня на мача кварталът трепти от вълнение. Много ултраси вървят заедно, за да стигнат до стадиона. Пристигат на буйстващи групи е се блъскат яростно пред входа. Единственият спокоен момент, преди началото на мача, е претърсването от армейски офицери със строг поглед, който напомнят на всеки фен, че не им е позволено да внасят забранени неща на стадиона - правила, които рутинно се пренебрегват.

На стадиона между феновете и полицията има изкоп, дълбок около 4 метра и широк около 3 метра. Зад редицата войници има пожарникари готови да реагират, когато се наложи, а това е доста често.

Слънцето залязва на арената, лястовиците излизат да ядат буболечки около рефлекторите на стадиона, а мачът приключва. Ултрасите на Раджа остават на стадиона около час след мача. Застанали като един в южната трибуна. Те скандират толкова силно, че могат да бъдат чути далеч отвъд паркинга, зловещо, но ободряващо напомняне, че ултрасите на Раджа няма да се прибират вкъщи, защото домът е там, където е футболът.

Източник: africasacountry.com

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ