18.04.2021 – дата, която ще остане завинаги в историята на футбола, като преломния момент, в който богатите показаха вратата на бедните и предизвикаха нечуван трус в световните футболни среди. За по-малко от денонощие думата „Суперлига“ достигна всички точки на планетата, а почти всички фенове се обединиха в знак на протест срещу революцията от страна на „основоположниците“ на новия турнир.
За някои Висшата лига е била създадена по същия начин – елитен клуб от 20-те най-богати отбора в Англия. Да, прилики могат да се намерят, но разликите са много. Създаването на най-високото ниво на Острова помогна през последните почти 30 години футболът да се развива и да достига до милиони, милиарди хора по света. Да, парите на Острова винаги са били повече от на много други места, но въпреки това играта не изневери на своите основни принципи – желанието за победа и масовата, неподправената любов на феновете.
От едната страна във войната, която бушува в любимата ни игра, са безскрупулни хора, за които единственото, което има значение, са парите и изобщо не разбират какъв спорт управляват. Хора, които дори не наричат футбола футбол, но са го окупирали и въртят своите милиарди. За тях няма никакво значение колко точно мечти ще разбият, колко много фенове ще страдат от това, че няма да усетят вече тръпката да видят своя скромен, но любим тим срещу най-големите имена. За хора като управниците на Манчестър Юнайтед, Ливърпул и компания евентуалното пропускане на мачове за родината на Европейско или Световно също е без значение – за тях родственост няма – има само още нули в банковите сметки. Те не са сигурни какво точно е засада и как така отбори могат да изпадат от групата на края на едно първенство. А те изпадат, защото футболът е конкурентен спорт, в който трябва да се бориш. А ако паднеш, те учи да ставаш и отново да се върнеш там горе. Норич веднага изскача като пресен пример.
От друга страна обаче също не са най-милите и най-борещи се за справделивост футболни управници. Да, клубовете от Суперлигата в момента могат да изглеждат като злодеи от филми на Марвел, но и шефовете на УЕФА и ФИФА далеч не са безкористните Капитан Америка и Тони Старк. Същите те допуснаха грандиозни корупционни скандали и редовно затваряха очите си през последните години, когато страни като Катар и Саудитска Арабия използваха футбола като евтин (за тях) ПР трик. Същите, които сега жалят как Суперлигата ще разбие тотално футболния календар, позволиха и все още поддържат безумието, наречено Световно първенство в Катар през зимата. УЕФА говори за това как винаги поставя интереса на феновете на първо място, но пък повече от половината билети за финалите на Шампионска лига отиват в ръцете на спонсори и бизнесмени, докато истинските фенове остават извън стадиона. УЕФА, която уж се бори толкова много с финансовите несправедливости, но повечето наказани заради липса на финансов феърплей, успяваха да си купуват играчи преди наказанието да влезе сила, а то после падаше предсрочно. Да питам ли изобщо за Суперкупата на Испания в последните няколко години?!
Футболният фен е сам по средата на тази престрелка и затова изглежда като големия губещ. Сякаш всички се борят, за да бъде той щастлив и да развиват любимата му игра, но на всекиго е ясно, че борбата е за едни много, много пари. А има ли футболът всъщност истински собственик?
Футболът не е на Чеферин или на Инфантино. Футболът не е на Перес, Лапорта или някой шейх с петролни кладенци, не е на Глейзър, на Аниели и Мино Райола.
Футболът принадлежи на феновете на Лестър, които през 2016-та активираха уредите на сеизмолозите от радост на гол в последната минута. Футболът е на феновете на Манчестър Сити, които излезнаха от сянката на съседите си с гола на Агуеро; на феновете на Манчестър Юнайтед, които не спираха да вярват, че със Сър Алекс успехите винаги ще дойдат, дори и в невъзможни ситуации. Футболът е на всеки фен на Реал Мадрид, преживял онзи паметен гол на Серхио Рамос и всеки фен на Меси, оставал без думи при негово магическо отиграване. Футболът е и на онези фенове на Ливърпул, които чакаха, чакаха, чакаха, но успяха да дочакат спечелването на тази толкова изстрадана Висша лига. На феновете на Аталанта, които видяха един скромен италиански тим да блести при най-големите; на феновете на Аякс, които видяха как млади таланти изхвърлят Реал Мадрид. Футболът е на онези момчета и момичета, които мечтаят техният любим клуб, техният национален отбор да ги зарадва я с някое хубаво отиграване, я с някоя победа или при повече късмет дори титла. Пък и да не го направи – те няма да го обичат по-малко.
Футболът е на всички фенове, които пазят любовта, предавана от поколение на поколение, които истински обичат и страдат за своя отбор, но винаги са там - на стадиона, когато има мач. Тези неща не се купуват – този спорт не може да бъде „ексклузивен“, той не може да бъде само за една определена елитна част от обществото. Нека в САЩ държат най-високите дивизии само за най-богатите, футболът има друга цел – той обединява, той забавлява, той е един социален феномен, който ние трябва да браним. Футболът няма как да загине, колкото и удари да понесе. Докато хлапета ритат в училищния двор, докато всеки ден нови и нови деца обуват бутонки за пръв път и подражават на своите любимци както бащите и дядовците им са правили преди тях.
Затова и тази война ще мине – феновете могат да загубят и любимата им игра да понесе много удари, но Цар Футбол ще се завърне и магията му ще живее вечно!
Флорентино Перес: Не могат да ни пипнат, Суперлигата ще спаси футбола
Официално: Суперлигата вече е факт
Флорентино Перес: Нашата отговорност е да отговорим на желанията на феновете
Флорентино Перес е първият президент на Суперлигата
УЕФА решава съдбата на настоящия сезон в Шампионската лига в петък
Лъчо Танев пред Дарик и dsport за Суперлигата
Шефът на УЕФА: Футболистите, които са в Суперлигата, няма да играят на Световно и Европейско
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
