Камал е стоял пред магазин заедно с други работници мигранти, след като е приключил поредния изтощителен работен ден, когато той и още няколко души са арестувани през август тази година. Двадесет и четири годишният мъж казва, че без обяснения е бил качен в автомобил и през следващата седмица е бил държан в катарски затвор, чието местоположение и име не знае.

Уникално Световно с изключителни оферти на efbet.com

"Когато ме арестуваха, не можах да кажа нищо, нито една дума, тъй като бях толкова уплашен", казва той пред CNN Sport, говорейки от дома си в южен Непал, където работи във ферма, след като е бил депортиран преди три месеца.

Камал - CNN е променил имената на непалските работници, за да ги предпази от репресия - е един от многото работници мигранти, които искат да разкажат на света за преживяванията си в Катар - страната, която този месец ще бъде домакин на един от най-големите и доходоносни спортни спектакли - Световното първенство, турнир, който обикновено обединява света, докато милиони хора гледат зрелищните голове и внимателно подготвените празненства.

Това ще бъде историческо събитие. Въпреки че това Световно първенство е затънало в противоречия, то ще бъде първото такова, което се провежда в страна от Близкия изток. Голяма част от подготовката на турнира беше посветена на въпроси, свързани с човешките права - от смъртта на работници мигранти и условията, на които са били подложени много от тях, до правата на LGBTQ общността и жените.

Камал казва, че все още не му е изплатен бонусът от 7000 катарски риала (около 1922 долара), за които той твърди, че са му били обещани от работодателите. Той също казва, че не е получил застраховка от 7000 риала, която му се е полагала, поради нараняването на два пръста по време на работа.

"Не ми беше казано защо съм арестуван. Хората просто не обърнаха внимание... продължаваха да вървят с покупките си, продължаваха да седят и да пушат... а мен просто ме арестуват", добавя той, преди да обясни, че не могъл да задава въпроси, тъй като не говори арабски.

Той описва условията в килията, която е трябвало да сподели с още 24 арестувани непалски работници. Разполагал е с одеяло и възглавница, но матракът е бил пълен с дървеници и е спал на пода.

"Вътре в затвора имаше хора от Шри Ланка, Керала (Индия), Пакистан, Судан, Непал, Африка и Филипините. В един затвор имаше около 250-300 души. Около 24-25 души в килия", казва той.

"Когато те заведат в затвора, не те настаняват веднага в килия. Държат те навън. След ден-два, щом се опразни килия, събират хората от една държава на едно място".

Използвайки контрабанден телефон, той се е свързал с познати. Един от тях, по думите му, е донесъл личните му вещи - включително и паспорта му.

"Когато ме качиха на самолета, започнах да си мисля: "Защо изведнъж изпращат работниците обратно? Това не са един, двама или 10 души ... те изпращат 150, 200, 300 работници с един полет", казва той.

"Някои от арестуваните все още бяха облечени с работното си облекло. Не позволяваха да вземем вещите си. Депортираха хора единствено с дрехите на гърбовете им".

Камал вярва, че е бил арестуван, защото е имал втора работа, което е незаконно според катарския Закон за труда от 2004 г. Законът позволява на властите да анулират разрешителното за работа на работника. Той казва, че е работил допълнително от два до четири часа на ден, за да допълни доходите си, тъй като не е изкарвал достатъчно пари с шестте осемчасови смени в седмицата.

В Катар има 90-дневен гратисен период, в който работникът може да остане в страната законно без друг трудов попечител, но ако през това време разрешителното му не е подновено или активирано отново, той рискува да бъде арестуван или депортиран за това, че е без документи.

Той казва, че при ареста си е получил документи, които според Амнести Интернешънъл вероятно биха обяснили защо е бил задържан, но тъй като са били на арабски език, той не е знаел какво пише в тях, а преводач не е бил осигурен.

Служител на катарското правителство заяви в изявление за CNN: "Всякакви твърдения, че работниците са вкарани в затвора или депортирани без обяснение, са неверни. Действия се предприемат само в много специфични случаи, като например ако дадено лице участва в насилие."

Длъжностното лице добави, че 97% от всички отговарящи на условията работещи са под протекцията на създадения през 2018 г. механизъм за защита на заплатите, "който гарантира, че заплатите се изплащат в пълен размер и навреме". В момента се работи допълнително за укрепване на системата, заяви служителят.

Някои работници така и не се завърнаха у дома

До началото на първенството остават броени дни, а проблемите на терена са само бележка под линия, защото този турнир струва скъпо на работниците, които са напуснали семействата си с вярата, че ще получат достойно заплащане в една от най-богатите страни в света на глава от населението. Някои от тях никога няма да се върнат у дома. Нито един от тримата непалски работници, с които CNN разговаря, не е станал по-богат заради преживяното. Всъщност това, което са получили, са само дългове и стрес.

Миналата година вестник "Гардиън" съобщи, че от 2010 г. насам, когато страната получи домакинството на Световното първенство по футбол, в Катар са загинали 6500 южноазиатски работници мигранти. Повечето от тях са били ангажирани с нископлатен и опасен труд, често полаган в изключителни горещини.

Докладът не свързва всички 6500 смъртни случая с инфраструктурните проекти за Световното първенство и не е независимо проверен от CNN.

Хасан Ал Тауади - човекът, който отговаря за ръководството на подготовката на Световното първенство - заяви пред Беки Андерсън от CNN, че цифрата 6500, посочена от "Гардиън", е "сензационно заглавие", което е подвеждащо, и че в доклада липсва контекст.

Правителствен служител заяви пред CNN, че на стадионите е имало три смъртни случая, свързани с работата, и 37 смъртни случая, които не са свързани с работата. В изявление служителят заяви, че данните на "Гардиън" са "неточни" и "крайно подвеждащи".

"Цифрата 6500 е броят на всички смъртни случаи на чуждестранни работници в страната за период от 10 години и се приписва на Световото първенство", каза служителят. "Това не е вярно и пренебрегва всички други причини за смърт, включително болести, старост и пътни инциденти. Също така не се отчита фактът, че само 20% от чуждестранните работници в Катар са заети на строителни обекти."

Широко разпространена е информацията, че Катар е похарчил 220 млрд. долара за подготовката на турнира, което би го превърнало в най-скъпото световно първенство в историята, макар че това вероятно включва и инфраструктурата, която не е пряко свързана с изграждането на стадионите. Говорител на Върховния комитет по предаване и наследството, който от създаването си през 2011 г. отговаря за надзора на инфраструктурните проекти и планирането на Световното първенство, заяви пред CNN, че бюджетът на турнира е 6,5 млрд. долара, без да допълва с информацията за това какво покриват тези разходи.

В пустинята се издигат осем нови стадиона, а държавата от Персийския залив разширява летището си, изгражда нови хотели, железопътни линии и магистрали. Всички те биват построени от работници мигранти, които - според "Амнести интернешънъл" - съставляват 90% от работната сила в близо три милионното население.

От 2010 г. насам работниците мигранти се сблъскват със забавяне или неизплащане на заплати, принудителен труд, дълги часове в горещините, сплашване от страна на работодателя и невъзможност да напуснат работата си заради системата за попечителство в страната, констатират правозащитни организации.

Въпреки това здравето, безопасността и достойнството на "всички работници, наети по нашите проекти, останаха непоклатими", се казва в изявление на Комитета.

"Усилията ни доведоха до значителни подобрения в стандартите за настаняване, правилата за здравословни и безопасни условия на труд, механизмите за подаване на жалби, предоставянето на здравни грижи и възстановяването на таксите за незаконно наемане на работници.

Въпреки че работата продължава, ние сме решени да изпълним обещаното чрез законодателство, което подобрява живота на хората и полага основите на справедливи, устойчиви и трайни трудови реформи."

Миналата година в интервю за водещата на CNN Sport Аманда Дейвис президентът на ФИФА Джани Инфантино заяви, че макар "да има още какво да се направи", е постигнат напредък.

"Видях голямата еволюция, която се случи в Катар, и която беше призната - имам предвид не от ФИФА, а от трудовите съюзи по света и редица международните организации", каза Инфантино.

"Беше трудно да се диша”

Необичайно е, че пишем за Световното първенство през ноември, защото състезанието трябваше да бъде преместено от обичайния си период юни-юли през зимата, тъй като през летните месеци в Катар е изключително горещо. Температурите достигат около 43 градуса по Целзий (109 градуса по Фаренхайт) през юни, а играта в такива условия би представлява риск за здравето на играчите.

Хари е на 27 години и подобно на много свои сънародници е напуснал Непал и е заминал за Катар. Семейството му се състои от петима братя и сестри. Баща им е самотен родител, а парите, които ще изкара Хари, са за покриване на нуждите от храна. От 2013 г. насам минималната работна заплата в Непал е 74 долара на месец, според сайта minimum-wage.org. Той казва, че месечната му заплата в Катар е била 700 риала на месец (192 долара).

След като се премества в Катар през 2014 г., той работи на четири места по време на четиригодишния си престой: в супермаркет, хотел и летище, но най-трудната работа, казва той, е била в строителството, когато е трябвало да носи плочки по сгради "на шест-седем етажа" в непосилна жега, както и да полага тръбопроводи в дълбоки ями.

"Беше твърде горещо", казва той пред CNN. "Бригадирът беше много взискателен и много се оплакваше. Той ни заплашваше, че ще ни намали заплатите и възнаграждението за извънреден труд.

"Трябваше да нося плочки на рамо до върха. Беше много трудно да се изкачвам през скелето. При работата по тръбопровода имаше ями, дълбоки 5-7 метра, трябваше да полагаме камъни и бетон, беше трудно заради жегата. Беше трудно да се диша. Трябваше да се качваме нагоре по стълба, за да пием вода.”

"Никога не ми се е случвало, но съм виждал някои работници да припадат по време на работа. Видях един бенгалец, един непалец... двама-трима души да припадат по време на работа. Откараха бенгалеца в медицинските служби. Не съм сигурен какво се е случило с него."

Правителствените разпоредби по принцип забраняват на работниците да работят на открито между 11:30 и 15:00 ч. от 15 юни до 31 август. Той казва, че само една от компаниите, за които е работил, е спазвала тези правила.

Той добави: "На някои места нямаше вода. На някои места не ни осигуряваха вода навреме. На някои места се налагаше да ходим до близките къщи и да искаме вода."

Някои неправителствени организации смятат, че дългите часове работа в екстремни горещини са причинили редица смъртни случаи и са изложили множество животи на риск.

През 2019 г. изследване, публикувано в Cardiology Journal, което проучва връзката между смъртта на повече от 1300 непалски работници между 2009 и 2017 г. и излагането на топлина, установи "силна връзка" между топлинния стрес и смъртта на млади работници от сърдечносъдови проблеми през летните месеци.

Правителственият служител заяви пред CNN, че се наблюдава "последователно намаляване" на смъртността на работниците и намаляване на нарушенията свързани с топлинния стрес, "до голяма степен благодарение на нашето всеобхватно законодателство относно топлинния стрес".

"Катар винаги е признавал, че все още има какво да се направи, особено за да се потърси отговорност от недобросъвестни работодатели", добави правителственият служител. "Системната реформа не става за една нощ и промяната на поведението на всяка компания изисква време, какъвто е случаят с всяка страна по света."

Сама по себе си топлината не е виновна за нараняванията

Наташа Искандер, професор по градско планиране и обществени услуги в Нюйоркския университет, казва пред CNN, че жегата може да убива "по объркващи и неясни начини".

"Фаталният топлинен удар може да изглежда като сърдечен удар или припадък. Понякога жегата убива чрез тялото, като усилва управляеми и често тихи състояния като диабет и хипертония и ги превръща във внезапни убийци", обяснява тя.

"В резултат на това в смъртните актове, които се издават на строителни работници, Катар могат целенасочено да пропускат връзката с топлинния стрес като причина и вместо това да твърдят, че смъртните случаи се дължат на естествени причини, въпреки че по-близката причина е работата в жегата."

Определянето на броя на работниците, пострадали от горещините, е още по-трудно, казва тя, тъй като много от нараняванията могат да станат очевидни едва след години, когато мигрантите се завърнат у дома и младите мъже "открият, че бъбреците им вече не функционират, че страдат от хронично бъбречно заболяване или че сърцето им е започнало да отказва, показвайки нива на сърдечна слабост, които са инвалидизиращи".

"Обикновено топлината не причинява наранявания сама по себе си", добавя тя. Дългите часове, физически интензивната работа, принудителният извънреден труд, лошите условия, тормозът на работното място - всичко това определя доколко работниците са изложени на топлина. Освен това условията извън работната площадка също увеличават потенциала на топлината да вреди - неща като лош сън, недостатъчно хранене или стая, която не е достатъчно хладна, за да позволи на тялото да се възстанови след ден в жегата.

Според Амнести Интернешънъл катарските власти не са разследвали "хиляди" смъртни случаи на работници през последното десетилетие "въпреки доказателствата за връзки между преждевременната смърт и опасните условия на труд". Това, че тези смъртни случаи не се регистрират като свързани с работата, пречи на семействата да получат обезщетение, заявява правозащитната организация.

Правителствените служби казват по въпроса: "Комитетът разследва всички свързани и несвързани с работния процес смъртни случаи в съответствие с нашата процедура за разследване на инциденти, за да идентифицира факторите, които са допринесли за тях, и да установи как те са могли да бъдат предотвратени. Този процес включва събиране и анализ на доказателства и разпити на свидетели, за да се установят фактите за инцидента."

Ела Найт от "Амнести интернешънъл" заяви пред CNN Sport, че нейната организация ще продължи да настоява Катар да "разследва задълбочено" смъртните случаи на работници, включително и тези в миналото, за да "гарантира, че семействата на починалите имат възможност да получат обезщетение".

Барун Гимире е адвокат по правата на човека в Катманду, чиято работа е насочена към експлоатацията на непалски мигранти, работещи в чужбина. Той разказва пред CNN, че семействата, за които се застъпва, не са получили задоволителна информация за смъртта на близките си. "Семействата изпращат здрав, млад член на семейството си на работа и получават новината, че членът на семейството им е починал", казва той. В отделно интервю той казва пред CNN миналата година: "Световното първенство по футбол в Катар е наистина кървавата купа - кръвта на работниците мигранти".

Миналата година катарското законодателство беше подсилено по отношение на условията на труд на открито, като се удлъжи работното време през лятото, през което е забранена работата на открито - заменяйки законодателството, въведено през 2007 г. Допълнително се въведе и закон, според който "цялата работа трябва да се прекрати, ако температурата се повиши над 32,1 С (89,8 F) на определено работно място". Наредбите също така задължават работниците да преминават годишни здравни прегледи, както и да извършват задължителни оценки на риска.

"Ние признаваме, че топлинният стрес е особен проблем през летните месеци в Катар", заяви служител на катарското правителство. "През май 2021 г. Катар въведе изискване към дружествата да извършват годишни здравни прегледи на работниците, както и задължителни оценки на риска, за да се намалят опасностите от топлинен стрес. От компаниите се очаква да приемат гъвкаво, самостоятелно контролирано работно време, където е възможно, да коригират ротациите на смените, да въведат редовни почивки, да осигуряват безплатна студена питейна вода и сенчести работни места, както и да спазват всички други насоки по отношение на топлинния стрес, очертани от Министерството на труда.

"Всяко лято трудовите инспектори на Катар извършват хиляди внезапни посещения на работни места в цялата страна, за да гарантират, че правилата за топлинен стрес се спазват", добави служителят. "Между юни и септември 2022 г. на 382 работни места е наредено да бъдат затворени заради нарушаване на правилата."

"Работата с такава физическа интензивност, каквато извършват строителните работници в Катар, за какъвто и да е период от време, при такава температура е вредна за организма", обяснява Ела Найт от "Амнести интернешънъл".

Тя добавя: "Фактът, че често не се провеждат разследвания на смъртните случаи на работници, изключва възможността за прилагане на по-голяма защита, защото ако не знаеш какво наистина се случва с тези хора, как можеш да приложиш и наложиш ефективни мерки за повишаване на тяхната защита?"

През по-голямата част от времето, прекарано в Катар, Хари казва, че се чувства тъжен. По време на шестте месеца, през които се грижел за градините на летището, той гледал излитащите самолети и се питал защо е в страната. Но той е платил 90 000 непалски рупии (685 долара) на непалска компания за набиране на персонал, която е улеснила преместването му. По думите му от компанията, към която се е обърнал, са му казали, че ще трябва да плати от 2000 до 3000 непалски риала (549-823 долара), за да се откупи от договора си.

“Нашите мечти никога не се сбъднаха”

Сунит се е върнал в Непал от август, след като е работил само осем месеца в Катар. Очаквал е да остане там две години, но фалитът на строителната компания, за която е работил, е довел до това, че той и много други хора са се върнали без да получат полагащите им се заплати. Трудно се намира работа в Непал, което означава, че изхранването на двете му деца и плащането на училищните такси е трудно.

Мечтаел е да гледа мачовете от Световното първенство от покрива на хотела, за чието изграждане е помогнал. Един от стадионите - чието име не знае - се намирал на 10 минути пеша от хотела. "Говорехме си за това", казва той, "но трябваше да се върнем и мечтите ни така и не се сбъднаха”.

Помагайки в изграждането на хотела в центъра на града, чието име не помни, той е носил на раменете си торби с гипсова смес и цимент, тежащи от 30 до 50 кг, до 10-12 етажа, казва той.

"Асансьорът рядко функционираше. Някои хора не можеха да носят такава тежест и я изпускаха по средата на пътя. Ако не си свършиш работата, те заплашваха с думите, че ще ти удържат заплатата за този ден", казва той. "Бригадирът се оплакваше, че правим почивки за вода веднага щом дойдем на работа. Заплашваха ни с думите: "Няма да ви платим за деня". Ние казвахме: "Продължавайте. Ние сме хора, трябва да пием вода".

"Беше много горещо. За да стигнем до върха ни отнемаше от 1,5 до два часа. Уморявах се. Случваше се да спирам по пътя. След това отново продължавах бавно. Да, ръководителите ни крещяха. Но какво можехме да направим?"

Той казва, че преди да замине за Катар е платил на агент в Непал 240 000 непалски рупии (около 1840 долара). Казва, че е завел дело в полицията за агента, тъй като не е успял да изпълни двугодишния си договор, но няма развитие. Той казва, че собствениците на компанията, за която е работил в Катар, са били арестувани, защото не са плащали на работниците. Компанията не е отговорила веднага на молбата на CNN за коментар, както и на въпросите на Центъра за бизнес и човешки права.

Разказва, че в продължение на един месец е бил в жилището си, без работа и пари за храна - вземал е назаем, за да се храни, затова той и колегите му се обадили на полицията, която донесла храна.

"Полицията дойде отново след 10-15 дни и каза, че сме арестували хората от компанията и отново ни раздадоха храна", казва той. "Казаха ни, че фирмата е фалирала и правителството ще изпрати всички работници по домовете им".

"Изключително съм тъжен", добавя той. "Искам да кажа, че е това, което е. Нищо няма да се промени, ако съжалявам за това. Ядосвам се (на компанията), но какво мога да направя? Дори и да се бях опитал да се боря, това щеше да е моя загуба".

Комитетът заяви, че е създал, както твърди, "първия по рода си" Форум за благосъстоянието на работниците, който според него позволява на работниците да избират представител от свое име, а когато дружествата не спазват ЗЗБУТ, той се намесва.

Комитетът заяви, че от 2016 насам 69 изпълнители са били освободени, 235 са били включени в списък за наблюдение, а други седем - в черен списък. "Ние разбираме, че винаги има място за подобрение", се добавя в изявлението.

“Експертиза и героизъм”

Катар - полуостров, по-малък от Кънектикът и най-малкият домакин на Световната купа в историята - ще приеме около 1,5 милиона фенове по време на едномесечния турнир, който започва на 20 ноември. Вече има съобщения за проблеми с настаняването на такъв голям брой посетители.

Светлината на прожекторите несъмнено е насочена към тази държава от Персийския залив, както се случваше постоянно, откакто преди повече от десетилетие й бе дадено правото да организира турнира - въпреки че катарските официални лица вече "категорично отрекоха" пред CNN твърденията за подкупи, които съпътстваха кандидатурата й.

Това внимание доведе до реформи, които значително премахнаха системата "Кафала", която дава на компаниите и частните лица контрол върху заетостта и имиграционния статут на работниците мигранти.

В Катар работниците мигранти вече могат свободно да сменят работата си без разрешение от работодателя. Но Найт от Амнести Интернешанъл казва, че "друг аспект на системата "Кафала", наказателното обвинение за бягство, все още съществува и това, заедно с други инструменти, които все още са на разположение на работодателите, означава, че в основата си дисбалансът на силите между работниците и работодателите остава голям."

Найт казва още, че неизплатените заплати все още са проблем, тъй като в системата за защита на заплатите "липсват механизми за правоприлагане", а също така казва, че работодателите могат да анулират личната карта на работника с "едно натискане на бутон", което означава, че рискуват арест и депортиране. Освен това комитетите по труда, предназначени да помагат на работниците, не разполагат с достатъчно ресурси и "нямат капацитет да се справят с броя на случаите, които постъпват при тях".

Гимире е съгласен, че има няколко положителни промени в трудовото законодателство, но добавя, че то е "по-скоро показно".

"Много работници, които работят в строителството, са незасегнати от промените, така че все още има експлоатация", казва той пред CNN.

Представител на правителството на Катар казва пред CNN, че работата все още предстои, но "системната реформа не се случва за една нощ и промяната на поведението на всяка компания изисква време, какъвто е случаят с всяка държава по света.

"През последното десетилетие Катар направи повече от всяка друга държава в региона за укрепване на правата на чуждестранните работници и ние ще продължим да работим в тясно сътрудничество с международните партньори за засилване на реформите и правоприлагането."

Кампанията #PayUpFIFA на Human Rights Watch иска Катар и ФИФА да платят поне 440 млн. долара - сума, равна на наградния фонд в Световното първенство - на семействата на работници мигранти, които са пострадали или починали при подготовката на турнира.

Гимире казва, че обезщетението е от ключово значение, но също така и информирането на света за това какво се е случило, за да се реализира този турнир.

"Хората са загрижени за марките дрехи и за месото, което ядат, но какво да кажем за мегасъбитията? Не е ли време да се запитаме как това е било възможно?", пита той.

"Всеки, който ще гледа, трябва да знае на каква цена това изобщо е било възможно и как са се отнасяли към работниците. Играчите трябва да знаят, спонсорите трябва да знаят.

Щеше ли да бъде същата ситуация, ако в Катар умираха европейски работници? Ако това бяха аржентински работници, щеше ли Аржентина да се притеснява да играе?

Тъй като става въпрос за работници мигранти от бедни южноазиатски страни, те са невидими хора. Принудителният труд, смъртта на работници, докато се подготвя Световно първенство по футбол, е недопустимо. Като футболен фен това ме натъжава; като юрист съм наистина разочарован".

По-рано този месец министърът на труда на Катар Али бин Самих Ал Мари отхвърли перспективата за създаване на фонд за обезщетение.

Служител на катарското правителство заяви, че Фондът за подпомагане и застраховане на работниците в страната е "ефективен в осигуряването на компенсации за работниците и техните семейства", като досега през тази година фондът е възстановил на работниците над 350 млн. долара.

ФИФА потвърди пред CNN, че писмо, подписано от президента на ФИФА Джани Инфантино и генералния секретар на управителния орган Фатма Самура, е било изпратено на 3 ноември до 32-те държави, участващи в световното първенство, но не разкри съдържанието му. Въпреки това редица европейски федерации излязоха със съвместно изявление, в което се казва, че по време на турнира ще водят кампания за правата на човека, както и за създаване на център за работници мигранти и компенсационен фонд за тях.

Девизът на катарския отбор, който участва в надпреварата през 2010 г., беше "Очаквайте нещо невероятно". В много отношения тазгодишното Световно първенство по футбол повтори тази сентенция.

Както казва Искендер от Нюйоркския университет: "Едно от нещата, които всъщност не се отразяват в репортажите за Световното първенство и в репортажите за този огромен строителен бум, е опитът и героизмът на работниците, които са го построили.

"Те построиха сгради, които бяха невъобразими за всички, включително за инженерите и проектантите. Те извършиха актове на храброст, които не се възпяват. Работиха на нива на техническа сложност и изтънченост, които са без аналог. И все пак техният принос за изграждането на Световното първенство наистина рядко се показват, дори напротив - омаловажават се.

"Най-общо казано, те са представени като експлоатирани и потиснати. И е вярно, че са били експлоатирани и потискани, но те са и майсторите, които построиха това първенство и са изключително горди с това, което са построили."

Домакинството на този турнир несъмнено постави Катар под светлината на световните прожектори. Въпросът е дали светът може да се наслаждава на това да гледа какво са построили работниците мигранти, знаейки истинската цена на тази феерия за милиарди долари.

Официално: Сенегал без Мане на Световното

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube и TikTok!