Мароко неимоверно остави своя отпечатък в историята на Световните първенства, а и в Африка, след като се превърна в първият отбор от континента, който се класира на полуфинал на Мондиал. Въпреки че след това загуби на полуфинала от Франция с 0:2, а после и в мача за 3-о място от Хърватия с 1:2, Мароко остави своя белег в историята на Световните първенства.
Всички свързват успехите на „атласките лъвове“ с имената на големите звезди в отбора – Ашраф Хакими и Хаким Зиеш, както и с прекрасните спасявания на вратаря Ясин Боно. Има обаче един футболист, който се превърна в невъзпятият герой на Мароко, след като се раздаваше във всяка една среща и беше изключителен черноработник за благото на отбора, а неговото име е Азедин Унахи.
Потенциалът на халфа не остана незабелязан. След историческия успех на Мароко над Испания, старши треньорът на „Ла Роха“ не пропусна да похвали Унахи за играта му. „Бях приятно изненадан от футболиста с номер 8 на гърба си, съжалявам, че забравих името му. Господи, откъде идва този човек! Той играе невероятно добре, това ме изненада... той беше единственият, за когото не знаех, а ми направи страхотно впечатление“, коментира Луис Енрике.
Азедин Унахи е универсален полузащитник, защото може да играе и като по-прибран централен защитник, както и като по-изнесен. В хода на Световното първенство в Катар, той дори на моменти заставаше зад нападателя Юсеф Ен-Несири, както и по-дясното крило, когато Хаким Зиеш влиза навътре, за да играе като типичен №10.
Луис Енрике не е единствената футболна фигура, която говори с пламенни думи за Унахи. ФИФА също похвали уменията на „атлаския лъв“ в скорошен материал. Унахи, според статията, е „пъргав полузащитник с отлични умения за дриблиране и изключителна тактическа осведоменост“. Тъй като универсалният млад халф „никога не избягваше единоборствата, въпреки слабия си телосложение“, продължава статията, „вече беше ясно за всички, че младежът е предопределен да играе на най-високо ниво.“
Но как Азедин Унахи стигна до величието на световната сцена? Той е роден на 19 април 2000 година в Казабланка. Когато е 10-годишен започва да играе в школата на Раджа в родния си град, където е до 15-годишна възраст. Тогава Унахи се мести в град Сале, където премина в академията "Мохамед VI“. През 2018 година, халфът премина в академията на френския Страсбург, където играе дори и за втория отбор.
Все пак Азедин Унахи не получава шанс да дебютира за първия отбор на Страсбург и в началото на 2020 година прави трансфер в третодивизионния Авранш с надеждата да получи шанс за толкова дълго чакания си дебют. Халфът довършва сезон 2019/2020 във втория отбор на новия си тим и му се налага все още да поизчака за професионалния си дебют.
Азедин Унахи споделя за този период като мъчителен, защото и в двата отбора му обещават да има роля в първия но състав, но такава той не получава.
В началото на следващия сезон 20-годишният вече Унахи се е доказал пред новия си треньор и получава така дълго чакания дебют в професионалния футбол във френската лига Насионал. Мароканецът изиграва 27 мача в онзи сезон, в които вкарва пет гола.
Френският елитен Анже забелязва добрите игри на младия халф на Авранш и през 2021 година Азедин Унахи акостира на стадион „Ремон-Копа“ като свободен агент. До момента мароканецът е изиграл 46 срещи за Анже в Лига 1, в които е вкарал два гола и дал също толкова асистенции. Към момента Унахи е желан от много отбори от топ първенствата в Европа и най-вероятно го очаква трансфер след силните му изяви по време на Световното първенство в Катар.
По-рано през настоящата година Азедин Унахи прави своя дебют за националния отбор на Мароко в турнира за Купата на Африканските нации, след силните си изяви с фланелката на Анже в Лига 1. Там той изиграва три срещи, две от които като титуляр в груповата фаза, но не влиза в елиминационната. Той прави дебюта си под ръководството на предишния национален селекционер на Мароко – Вахид Халилходжич.
Новият треньор на Мароко – Уалид Реграги също харесва работата на Унахи в халфовата линия и му дава шанс за изява, а играчът на Анже не го разочарова, превръщайки се в ключовата фигура в сърцето на терена за Мароко по време на Световното първенство в Катар, на което „атласките лъвове“ написаха своя собствена история.