Българинът Велизар Попов работи от 12 години извън пределите на страната. Към момента той е начело на виетнамския Тан Хоа, където на треньорския пост наследи сръбския специалист Люпко Петрович. В специално интервю пред dsport Велизар Попов говори за живота в Азия и впечатленията си от работата на континента. Треньорът коментира и впечатленията си от Световното първенство в Катар.

Световното е за ВСЕКИ! 1500 x 50 лв. Всеки ден до края на Мондиала

„Преди две седмици подписах във Виетнам в отбора на Тан Хоа. Люпко Петрович бе треньор последните две години тук. Това е крачка напред за мен, тъй като 12 години вече работя в чужбина. Започнах от аматьорския футбол в Дания, после Молдова, а последните 10 години съм в Азия, прогресивно първо на Малдивите, а после Оман, Тайланд, Малайзия, Мианмар, а сега и във Виетнам. Тази страна е най-прогресираща в Югоизточна Азия през последните години във футболно отношение. Виетнамският футбол се развива с много бързи темпове, почти се изравнява с Тайландското първенство. Не бе лесно решение, защото можеше да бъда национален селекционер на Мианмар, но за мен беше приоритет да се върна към клубния футбол“, започна Велизар Попов.

Старши треньорът на Тан Хоа коментира впечатленията на местните за своя предшественик: „Не се познавам лично с Люпко Петрович, но имам огромен респект към него. Имах възможността да гледам последните 10 мача на отбора на запис. За стандартите на Виетнам това е среден отбор. Ще разчитам и на чужденци и на младите момчета в състава. Аз имам афинитет към това да работя с млади футболисти. Отборът не е на финансовото ниво на първите в класирането, но смятам, че с добра подготовката нещата ще се получат. Люпко Петрович е на почит тук, защото е най-голямото име, което е работило във виетнамския футбол. Да бъда първият българин във Виетнам е чест, но и задължение“.

„Кирил Ангелов ми бе помощник в Тайланд, той е мой бивш футболист, но сега в Тан Хоа успях да взема само един кондиционен треньор, който е руснак. Останалите треньори в щаба са местни. В много отбори в Азия трябва да се съобразяваш с местния щаб“, каза още Попов.

„Много съм доволен от решението, че си тръгнах от българския футбол, за да започна от нулата в чужбина. Имам много цели и си ги преследвам през годините. Кариерата ми върви във възходяща линия през последните години. Има много неща, които не ми харесват в българския футбол, но не искам да ги дискутирам. Не съм получавал предложения да бъда наставник в България. Поддържам контакт само с Ясен Петров. Нямам амбиции да се връщам в родината си. Когато имам време, следя българския футбол. Гледам Черно море и Локомотив Пловдив, защото това са моите отбори. Илиан Илиев не само един от най-добрите ми приятели, а и мой ментор в треньорската професия, затова продължавам да следя Черно море“, заяви още Велизар Попов.

Българинът говори за това дали хората в тази част на Азия знаят нещо за българските футболни успехи: „На повечето места спомените на хората, които знаят нещо за България, са свързани с отбора от 1994 година. Хората познават и българските футболисти, играли във Висшата лига като Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров“.

„Има футболна мениджърска мафия по тези ширини в Азия. При мен беше обаче въпрос на късмет, защото не съм работил с агенти. Винаги са ме търсили директно. На някои места не се интересуват от това какъв си по народност, а гледат какво си постигнал. Аз съм никой и не мога да препоръчам българин тук. Това си е риск и трябва да излезеш от зоната на комфорт. В повечето отбори в Азия е трудно да се докажеш, за да можеш трябва да бъдеш доказано име, както е Ясен Петров в Китай. Българските треньори с нищо не са по-лоши от азиатските“, коментира Попов.

Наставникът на виетнамския Тан Хоа говори за това как семейството му се адаптира към живота в Азия: „Семейството ми се чувства добре. Правим всичко възможно да сме заедно. Само в Оман не бяхме заедно, защото там беше по-трудно. Детето ми учи тук в Азия, защото има училище на английски, жена ми също се чувства добре. Разбира се, има минуси, но и много положителни неща. На този етап не виждам перспектива в България, но бих искал да се завърна в Европа в по-силно първенство. Специално в България на този етап не бих искал да работя“.

„Като фен мога да кажа, че на Бразилия му липсваше късмет, защото отборът владееше мача. Трябваше да проявят малко хитрост и да пазят резултата. Дузпите винаги са лотария и има много психическо напрежение. Този отбор на Бразилия не е това, което трябва да бъде. Всеки следващ отбор след 2002 година насам има регрес. Класните топ футболисти на високо ниво се броят на пръсти, а преди всички важни футболисти бяха бразилци. Мароко е много приятна изненада на първенството. Много добър пример за по-скромни отбори, които постигат нещо с добра физическа подготовка, манталитет и психическа нагласа. Саудитска Арабия също игра страхотен футбол. Един финал Аржентина – Франция ще бъде добър завършек на този Мондиал“, коментира Попов своите впечатления от турнира в Катар.

„Хърватите имат успех като този на България в САЩ през 1994 година. Имат добро поколение, играчите им играят в топ първенства. Халфовете са им едни от най-добрите футболисти в свето в момента. Имат и страхотни млади таланти. Не случайно на второ първенство са на това ниво.

Треньорската работа е много неблагодарна и никога не можеш да угодиш на никого. Това се случи между Фернандо Сантош и Кристиано Роналдо, защото винаги треньорът ще бъде виновен, независимо от решението му. Мога само да кажа, че отборът е най-важен. Никоя индивидуалност не е по-голяма от отбора“, допълни той.

„Един евентуален финал между Аржентина и Франция да се изправят най-добрият футболист срещу бъдещия такъв. Не мога да кажа, със сигурност, как стоят нещата в Катар. Условията там са перфектни, бил съм на лагери там и мога да потвърдя, че е страхотно за отборите. Само не знам на феновете как им е било. При толкова изненади е много трудно да познаеш световния шампион. Аз лично бих предпочел да гледам финал Аржентина срещу Франция“, завърши Велизар Попов.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube и TikTok!