За отбор в балон

Инес Павлова Инес Павлова

Волейболистите ни водени от Силвано Пранди позорно завършиха на предпоследно място в Лигата на нациите лято`2021 и само може да се радваме, че този сезон няма изпадащи от турнира познат до скоро като най-силната и елитна комерсиална Световна лига. Без ентусиазъм и само със спорадични успешни моменти тимът ни записа антирекорд от 13 загуби, при това 10 без да вземе гейм и закачи две победи, но срещу слабичките Нидерландия и Австралия. За един месец в балон половин дузина национали претърпяха контузии, на младежи се гласува огромен товар без да са готови и научени, правиха се рокади по постовете, даваха се взаимноизключващи се нареждания и какво ли още не.

България не можа да спре Словения по пътя към финалната четворка

73-годишният ни селекционер вчера дори не стана от пейката, за да пожелае успех на избранниците му в последния мач, писа доста в папката си, но мнозина не разгадахме схемите му. Като започнем още от състава. Пранди реши вместо плавно и успешно присъединяване на младите и неопитните (на 90% от родната Суперлига) в А-тима, направо да ги сложи на стрелбището и то без точни указания какво да правят. Къде обаче са доста от онези момчета, които последните години тренираха и играха за България? Едно от официалните оправдания е, че са контузени, но това са 2-3-ма. Други са зачеркнати заради отстояване на лично мнение. А като рефрен се пуска и твърдението, че може би те вече нямали желание да носят националната фланелка... А дали е така?! Знам, че за една част от тях гербът е над всичко, дори над почивката и семейството, но ентусиазмът им е дълбоко замразен от отношението на този, който е начело на щаба. Чуха се и твърдения, че това били наличните волейболисти на страната ни, но въобще не съм съгласна! Защото като се върна само на първо четене през последните едва 3 години назад, ще припомня имена като Николай Пенчев, Розалин Пенчев, Чоно Пенчев, Георги и Валентин Братоеви, Добромир Димитров, Красимир Георгиев, Николай Учиков, Венелин Кадънков, Николай Николов, Теодор Тодоров, Велизар Чернокожев, Любомир Агонцев и още поне 5-6...

Факт е, че дори да събирем най-доброто с лидер „момчето с огнестрелната ръка“ както още преди 13 години наричаха Цветан Соколов, а сега с татуиран орел на гърба, ще отстъпваме по волейболни аргументи на големите сили с подобни указания и подход. А една добра симбиоза на волейболисти от 20 до 35 години с работа според съвременния волейбол, ще даде плодове сега, а и за в бъдеще. Пранди обаче има в главата си друг разбор. А той е най-съхраненият треньор на територията на България! Рядко говори, не получава упреци, критики и неугодни за него въпроси. Няма как да не спомена, че нито веднъж не чухме неговия коментар за представянето на избранниците му в Римини! И няма да го чуем защото Силвано ще се скрие от българските фенове и журналисти като угодно си остане в Италия без да се върне с тима ни в София. Камило Плачи преди години поне излизаше и казваше „Стреляйте срещу мен, не срещу отбора“.

Темата за треньорите, техния ореол, статут и лиценз иначе е болна. Не е сега мястото да подхващаме въведените нови критерии без да се мисли за изявени и отдадени специалисти, които от новия сезон няма да може да водят клубове. Не тапията прави един селекционер успешен, защото всеки с добро разузнаване от щаба може да даде тактическите указания, а и както някои ще кажат „той не играе на полето“. Но Треньорът (с главно Т) трябва да е наясно с нравите и характерите на дадената географската ширина, трябва да знае къде да напътства със „Спокойно“ и къде със „Стегни се“ или както тук върви „Хайде малко“. Преди 12 години Пранди ми каза „Нямам проблем с балканския манталитет и познавам чертите от характера ви“, но явно с времето от „Ти“ е минал на „Вие“ с нашите привички и народопсихология, така се стигна до перифраза на татуса на един от националите ни „Волейболните очи разбират волейболните лъжи”.

Манталитетът на българския волейболен национал - няма го! Няма я емоцията на така наречените ни лъвове, няма го плама и любимите скачания по кръстовете ала Теодор Салпаров, няма я любимата ни успешна блокада, че и други утвърдени елементи, няма го мъжкарското поведение. Националният ни отбор за мъже сега няма облик, няма своя система и стил. А самият Цветан Соколов пред Дарик и dsport сподели възхищението си как французите не играят волейбол, а се забавляват на полето, как други селекции си имат национална волейболна черта, печат и не изневеряват на стила си.

Сега ми е леко сконфузно като се сетя как на лагера в София Любо Ганев събра тима в зала „Христо Ботев“ и обяви стимула – ако отборът ни спечели Лигата на нациите, то момчетата ще си поделят всичките 1 милион долара и разбивките тим-федерация от първо до шесто място. В момента само може да гадаем за 15-то място бонус има ли? Е, Силвано Пранди ще си получи заплатата, но каква е свършената от него работа? И от сега мога да прогнозирам, че Професора си чака възнаграждението от БФВ по договора и след това когато контрактът приключи или бъде предсрочно скъсан, просто ще си излезе в пенсия.

Изгубени в превода са волейболистите ни. Такъв коментар писах преди години. Спомням се, че през 2009-та италианецът раздаваше флашки с тактика и схеми на отделните постове, но последния месец пак се видя лингвистичния проблем. На почивките някои момчета мигат и се опитват да разберат думите на насечен английки от италианския ни селекционер, чуват първото и пропускат второто изречение, за да се намеси Владислав Иванов с бърз разбор на български и точни волейболни указания за следващото разиграване. Николай Желязков пък не се включва, с тъжен поглед само следи информацията и я подава на старшията, но той предава ли я на състезателите? А още преди старта на Лигата на нациите получихме индикации, че Николай Желязков ще бъде употребен. Той бе сложен от федерацията за помощник на Пранди с идеята да бъде негов наследник начело на България, но май преди това на този пост може да застане ново чуждестранно светило. Ще запазя името за сега в тайна, за да не създавам допълнителен смут, но във волейболните среди също го знаят и спорят „Ъ“-то къде е точно във фамилията му. Няма да засягам и слуха за обвързаността да си в състава и това да си сложил подпис на договор с един италиански мениджър.

И защото специалисти единици, разбирачи десетки, коментари стотици, човешки съжалявам волейболните ни национали в Римини. Опитните какъв срам трябваше да понесат през последния месец не само на полето, а и навсякъде из балона като съчувствени и подигравателни погледи от играчите на другите отбори. Също ми е жал и за младите, които сега усещат какво е да си на това поле с тази фланелка, стоят на метър от големите, които наистина са гледали само по телевизията и вместо да си извървят пътя както традицията повелява с тренировки, проба, грешка, лекция и после пак опит, но успешна акция, те само удари понесоха без да разберат как с плам да играеш и побеждаваш за родината си. Волейболът е тактика, концентрация, техника, интуиция, инстинкт, решителност, страст, вяра, жертва, приятелство, емоция, начин на живот. А това не успяха да попият повечето нови момчета, които също като батковците от предишните поколения мечтаят да станат любимците на България. Младите трябва да се учат също на поведение на и извън полето, да не търсят вина само в другите, а и у себе си, да признават грешка, да се опитат да не я повторят, накратко казано да се научат на мъжкарство, как с достойнство и отговорност се носи националната фланелка. 

И за финал моята трактовка за всичко случващо се. Преди 5 години бе приет план „2021-ва“ за женския ни национален отбор по волейбол. Иван Петков имаше ясна идея кога и как да се работи, да се ротира, да се пробва и федерацията гласува „За“. Въпреки някои спънки, мрънкания, горчив опит с последно място и само 2 победи в Лигата на нациите през 2019 и дори немислимото до скоро излизане на селекционера ни в чужбина като клубен треньор, че дори получени CV-та на бразилец и италианец кандидати за поста му до офисите на ул. „Незабравка“ 25, Петков бе съхранен, оставен да работи заради целта 2021-ва. Тогава малцина разкодираха името на плана защото не бе толкова тръбено за съдомакинството ни на Европейското. И ето, резултатите са на лице – два пъти шампиони в Златната европейска лига, но най-ценното е, че при жените България има колектив, стил и система на полето, дълга скамейка с ротации без сръдни, дух и желание за победа. Аз съм последният човек, които се води и обича разписаните сухи и по комунистически стратегии, но е важно да имаш план за действията си. Любимо ми е правилото на петте „П“-та – предварителната подготовка предотвратява провалянето на плана. А след връщането на Силвано Пранди начело на волейболистите ни никой не говори за разчертан истински план пред тима ни, къде и защо участваме, кои и защо взимаме, изключваме, пробваме само на тренировка, други в мачове, трети пък пускаме в почивка. Нека не забравяме, че след 11-тото място с Пламен Константинов и на Световното, и на Лигата, вече с Професора на следващата 2019-та останахме 12-ти, а сега сме 15-ти във VNL. Само Мартин Стоев от две години говори как с неговите млади национали по лагерите работят с идеята за Париж, но това достатъчно ли е?! Любо Ганев ми каза, че имаме план за Олимпидата в столицата на любовта и то там да бъдат и мъжете, и жените, но той говори за едно, аз визирам друго. Волейболен план „Париж“ пред националите ни и начертан път на Пранди има ли? Не и е нужна бърза промяна защото идва Европейското и нов срам! Иначе в мъжкото направление ще трябва да се съсредоточим не върху резултатите сега и близкото бъдеще, а само над честванията, а те са много като първото е през декември на 15 години от последните ни бронзови медали от Световно първенство и да поръчаме вече плакети за Мартин Стоев, Пламен Константинов, Евгени Иванов, Андрей Жеков, Владимир Николов, Христо Цветанов, Теодор Салпаров, Боян Йорданов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Иван Зарев, Красимир Гайдарски и Даниел Пеев. А и да не забравя да подсетя да се планира купонът през 2022-ра за 100 години български волейбол, 80 години държавно първенство и 10 години от Топ4 на Олимпиадата в Лондон. Все хубави спомени, но нови такива, които волейболистите ни да създадат ще имаме ли е въпросът!

Аспарухов: Трябва да покажем друго лице на Европейското и смятам, че ще го направим

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още