Някои от най-големите вратари в историята са носили известната фланелка с номер 1 на Манчестър Юнайтед.

Но зад всеки голям вратар се крие незабелязана резерва. Представяме ви някои от позабравените имена, заставали на вратата на „червените дяволи“.

Жоел Перейра (2012-2021)

Обещаващият швейцарец се присъедини към юношеските отбори на Юнайтед през 2012. След три години в клуба Перейра стана жертва на постоянно отдаване под наем в други отбори, което често става причина за провалени кариери на млади футболисти.

Перейра игра под наем за цели шест клуба в шест последователни години, а след това през лятото на тази години бе освободен. 25-годишният вратар има три участия за първия отбор на Юнайтед, като само веднъж е започвал от първата минута в мач от Висшата лига срещу Кристъл Палас през 2017.

През юни 2021 Перейра подписа 1-годишен договор с нидерландския Ваалвайк.

Виктор Валдес (2014-2016)

Валдес би следвало да се намира в списъка с най-големите вратари в историята на футбола. Испанецът е печелил всички възможни отличия с Барселона под ръководството на Пеп Гуардиола, но кариерата му в Юнайтед съвсем не протече по най-бляскавия възможен начин. След като напусна Барселона през 2014, испанецът остана без отбор една цяла година, в която лекува контузия в коляното.

След това той подписа с „червените дяволи“ Валдес успя да изиграе само два мача във Висшата лига през сезон 2014-2015 и се оказа ненужен под ръководството на Луис ван Гаал. След това бе изпратен под наем в Стандард Лиеж през януари 2016, а след това премина за постоянно в Мидълзбро.

Валдес прекрати футболната си кариера през 2018, след като отново остана цели шест месеца без клуб.

След това опита да започне кариера в сферата на мениджмънта, но към момента е без работа.

Андерс Линегор (2010-2015)

Очакваше се този футболист да бъде наследникът на Шмайхел, но Линегор така и не успя да се наложи на „Олд Трафорд“.

Той бе купен през 2010, когато сър Алекс Фъргюсън започна да прави планове за бъдещето на вратарския пост след Ван дер Сар. След пристигането обаче на Давид Де Хеа през юни 2011 шансовете за място в първия тим на датчанина значително намаляха.

Много известна стана реакцията му след въпрос на журналист дали все още е мотивиран да се бори за титулярното място. „Не съм тук да си бъркам в носа“, ядосано заяви датчанинът.

През 2015 той премина със свободен трансфер в Уест Бром. Към момента играе за Хелсинборг и даже отбеляза гол през миналата година.

Бен Амос (2008-2015)

Още от 11-годишен Амос играеше за юношеските формации на Юнайтед. Заради голямата конкуренция в първия отбор шансовете му за изява в първия отбор бяха малки. Успя да запише само 7 участия във всички турнири за Юнайтед.

Говореше се през лятото, че е възможно той да се завърне на „Олд Трафорд“, но към момента той продължава да се състезава за Уигън.

Бен Фостър (2005-2010) и Томаш Кушчак (2007-2012)

И двамата се радваха на дълга и успешна кариера, но нито един от тях не успя да се наложи при „червените дяволи“. Причината бе просто, че и двамата бяха резерви на големия Ван дер Сар.

Фостър направи успешна кариера в Уест Бром и Уотфорд. Все още играе за „стършелите“, когато не се занимава с изключително популярния си влог за колоездене „Cycling GK” в YouTube, който разполага с цели 800 000 последователи.

Полякът Кушчак изигра 11 мача за страната си, преди да напусне „Олд Трафорд“ и да се присъедини към Брйатън.

През 2019 прекрати кариерата си, като за последно игра в Бирмингам Сити. Сега живее в родината си и беше коментатор на полската телевизия на Евро 2020. Освен това е рекламно лице на фирма за врати и прозорци.

Рикардо (2002-2005)

Престоят на португалеца съвпадна с ерата на търсене на заместител на Шмайхел. В конкуренцията на Фабиан Бартез и Рой Каръл испанецът се появи в игра едва три пъти за „червените дяволи“. Така и не успя да убеди сър Алекс, че може да се бори нещо повече от място на пейката.

От 2019 той е треньор на отбора до 19 години на Валядолид.

Масимо Тайби (1999-2000)

Трансферът на италианеца се оказа абсолютен провал в края на 90-те. Той бе привлечен на „Олд Трафорд“ за 4,5 милиона паунда от Венеция след контузията на Марк Боснич.

Още в първия си мач срещу Ливърпул той допусна фатална грешка и позволи на Сами Хюпия да отбележи.

Месец по-късно Мат Льо Тисие прокара топката между краката му. След това изигра още само един мач за Юнайтед срещу Челси при загуба с 0:5, преди да се върне в Италия и Реджина.

В момента бившият вратар е на 51 години и работи за Реджина ТВ.

Раймонд ван дер Гоу (1996-2002)

С цели 350 мача за националния отбор на Нидерландия очакванията към ван дер Гоу бяха големи. По това време обаче Шмайхел вече се бе наложил в отбора.

Все пак нидерландецът записа цели 57 участия за „червените дяволи“, преди да премине в Уест Хем.

Последния си мач той изигра на 44 години в Нидерландия. Оттогава той бе треньор на вратарите в Съдърланд, Витесе Арнхем, а сега и в ПСВ Айндховен, където работи с бившия си съотборник Рууд ван Нистелрой.

Пол Рачубка (1997-2002)

Американецът е друга надежда на школата на Юнайтед, която така и не успя да се наложи в първия тим.

Записа само три участия за мъжкия отбор, в които не допусна гол, но това така и не бе достатъчно за сър Алекс да го задържи. През 2002 той премина в Чарлтън.

След множество престои в различни клубове под наем сега той работи като счетоводител в Манчестър.

Ник Кълкин (1995-2002)

Кълкин може би не направи голяма кариера в Юнайтед, но въпреки това името му се запомни по други причини.

Той направи най-краткия дебют в историята на Висшата лига, след като замени ван дер Сар през 1999, а реферът свири края на мача в секундата, в която той вкара топката в игра.

След това пък се присъедини към ФК Юнайтед ъф Манчестър – клуба, сформиран в знак на протест към поемането на клуба от семейство Глейзър.

В момента е собственик на градинарска фирма, след като се отказа от професионалния футбол през 2005.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS