Треньорът Макс Алегри (Милан) е известен със своя вулканичен темперамент край тъчлинията. Една от най-интересните му привички обаче са ранните бягства към съблекалнята преди последния съдийски сигнал. Какво се крие зад това поведение – емоционално напрежение, тактически сметки или дълбоко суеверие?
Напрежението в дербито и бягството на Алегри
Тече 47-ата минута на дербито, а до почивката остават броени секунди. Неразбирателство между Первис Еступинян и Майк Менян води до ъглов удар в полза на Интер. Макс Алегри вече е далеч извън техническата си зона – той усеща огромната тежест на тази последна топка, която отборът му трябва да защити, преди да се прибере в съблекалните. Замръзнал на място, той хвърля строг поглед към наказателното поле, за да провери дали защитата (която пази зоново при корнери) е подредена правилно. След това се обръща към резервната скамейка и се отправя директно към тунела. Той просто не иска да гледа изпълнението на този ъглов удар. Ситуацията приключва с удар на Николо Барела покрай вратата, но Макс вече е дълбоко в недрата на „Сан Сиро“. И това съвсем не е първият подобен случай, припомня "Gazzetta dello Sport".
Вулканичният темперамент на един треньор
Алегри, в най-добрия смисъл на думата, е истински вулкан край тъчлинията. Той изживява мачовете с максимално напрежение, независимо дали става въпрос за ключово дерби, или за съботен следобед срещу последния в класирането. Главата му е същински блендер от числа, точки за печелене и специфични моменти от играта, в които изисква перфектно управление от своите отбори.
Зад този колоритен образ обаче се крие и един много специфичен навик – преждевременните бягства в съблекалнята. През тази година това вече се случи повече от веднъж. В дербито той дори направи своеобразен „дубъл“, като си тръгна още преди Менян да изрита последната топка в 95-ата минута, докато цялата му скамейка беше на крака, готова да празнува. Във Флоренция той изгуби самообладание след късна греда на Марко Брешанини, напускайки терена преди корнер за Фиорентина в 97-ата минута. В Торино, срещу Ювентус, в последните мигове на мача той клекна, попита колко време остава и реши да се оттегли преди последния съдийски сигнал, вбесен: „Сега в съблекалнята никой няма да гъкне.“
Суеверие, емоция или тактика?
За причините зад тези ранни бягства няма еднозначен отговор. Със сигурност емоционалното управление е ключов фактор. В едно дерби между Интер и Юве преди три години, Алегри отново избяга преди края, като се обоснова по следния начин: „Започвах да се нервирам. Имам официално предупреждение и не исках да получа жълт или червен картон. Освен това, в този момент отборът вече нямаше нужда от мен – момчетата се защитаваха добре“.
Мнозина биха казали, че става дума за чиста проба суеверие. Ами ако неговото отсъствие във възловите моменти на мачовете носи, макар и подсъзнателно, късмет на отборите му? Макс винаги е имал своите дълбоки вярвания – като онзи въображаем Excel файл в главата му, в който пресмята точките, необходими всяка година за спечелване на титлата или за влизане в Шампионската лига.
Освен това, той почти никога – независимо дали печели, или губи – не стиска ръката на противниковия треньор след края на мача, въпреки че това е стандартен ритуал за всички негови колеги. Преди три години, когато с Юве загуби с 1:5 при гостуването на Наполи, Лучано Спалети беше принуден да го гони с протегната ръка, за да се поздрави с него, докато Макс крачеше бързо в тунела на стадион „Диего Армандо Марадона“. Този кадър бързо се превърна в популярно меме в интернет пространството.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
