Зе Роберто: България е футболна страна, Бербатов стана голям играч

01 Мар | 14:58

https://www.instagram.com/zr11

Поредната суперзвезда от снежното световно първенство в Ароза, с която се срещна екип на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ е Зе Роберто. Има футболисти, които са абонирани да защитават емблемата на отбори, изживели щастието да триумфират като европейски шампиони. Малцина от тези звезди обаче са играли в три различни състава от вдигалите „купата с големите уши“. И бразилецът е един от тях. Реал Мадрид чакаше 32 години най-престижния европейски клубен трофей да се върне на "Сантяго Бернабеу". И Зе Роберто е един от тези, които спечелиха купата, въпреки че не остана в тима до финала през 1998 г. срещу Ювентус. В кампанията на "кралете" той вкара първия гол за сезона в Шампионската лига срещу норвежкия Розенборг. В кариерата си Зе Роберто е играл в едни от най-великите дербита на футбола. Минал е още през Байерн и Хамбургер, вдигал е и Копа Америка след победа с 4:1 над Аржентина. Игра на финал в Шампионската лига, редом с Димитър Бербатов, с Байер Леверкузен.

Зе Роберто, от топла Бразилия дойдохте да играете в снега на Ароза. Как се аклиматизирахте в тази голяма разлика?
Трябваха ми почти два дни, за да се почувствам добре, но организацията на турнира е наистина прекрасна. Всички колеги, с които говорих, са много ентусиазирани и доволни, а аз съм изключително щастлив, че мога да видя тук приятели, които не съм виждал от толкова години.
Колко приятели срещнахте в швейцарските Алпи?
Много са и със сигурност ще пропусна някого, но тук са Деде, Мориентес и Фернандо Санс от Реал Мадрид и много други. Голяма е радостта, когато се виждаме след толкова много време с толкова много приятели.
Какви теми обсъждахте с легендите?
За времето, когато играехме заедно. За интересни случки около футбола. За победите и загубите, които сме изживели заедно. За много неща си говорихме.
Имате толкова много успехи в кариерата си. Как обаче започнахте с футбола в Португеза?
Именно Португеза беше отборът, който ме намери за големия футбол. За съжаление, в момента клубът минава през трудни моменти заради слабо управление. Надявам се скоро да започне да се възстановява и да се върне на заслуженото му място в Бразилия. Да продължи да ражда големи играчи и да има по-добро ръководство.
Опитвал ли сте да тренирате друг спорт?
Единствения спорт, който играя извън футбола, е тенисът. Също така обичам много да карам велосипед.
Как ви забеляза Реал Мадрид през 1996 година?
Имам чувството, че те наблюдават всички футболисти по света. Затова и взимат най-доброто. За мен беше истинска сбъдната мечта в кариерата ми да играя там. Беше за кратко, но за мен е огромна чест, че съм носил фланелката на Реал Мадрид.
Какво е чувството да стъпиш на "Сантяго Бернабеу"?
Чувството е на една сбъдната мечта. Като дете бях гледал толкова мачове от „Бернабеу“. Когато излязох да играя на терена за първи път почувствах, че съм сбъднал голямата мечта от моето детство.
В първия ви сезон в Ла Лига спечелихте титлата. А във втория бяхте от отбора, който триумфира с Шампионската лига, въпреки че не останахте до края на кампанията. Какво чувство носят тези успехи?
Това са още две сбъднати мечти. Първо играеш в голям клуб като Реал Мадрид и след това на всичкото отгоре триумфираш в Ла Лига и дори в Шампионската лига... Това са едни от най-големите успехи в моята кариера.
Вие решихте да се приберете в Бразилия и трябваше да гледате от далеч успеха в Шампионската лига. Неприятно ли ви беше?
Тогава имах още една мечта и тя беше да играя на световното първенство през 1998 година. Имах договор за пет години, но понеже не влизах в плановете на треньора като твърд титуляр, помолих да ме пуснат във Фламенго, където щях да играя и така да получа повиквателна за националния отбор за Мондиала.
Във Фламенго играхте заедно с Ромарио. Знаем какъв нападател беше, но какъв човек е той?
Най-великия нападател, с който съм играл в цялата ми кариера. Да съм заедно с него във Фламенго беше невероятна школа. Научих толкова много от Ромарио, защото освен, че за него нямаше тайни във футбола, той обичаше да споделя опита си с колегите.
Треньор ви беше Пауло Аутори, който наскоро беше и в България, но остана малко. Какъв специалист е той?
Прекрасен човек и в същото време огромен професионалист. Работих с него много малко време във Фламенго, но разбрах, че той е от този тип треньори, които дават много положителни неща на футболистите си и го правят със сърцето си. Беше като баща за футболистите, повечето от които бяхме млади по онова време.
Половин година във Фламенго и отново в Европа. Как се стигна до трансфера ви в Байер Леверкузен?
След шест месеца във Фламенго ме купи Байер Леверкузен, защото докато играех в Реал Мадрид, точно Леверкузен беше един от клубовете, които искаха да ме привлекат. Докато бях под наем във Фламенго, емисари на Леверкузен влязоха в директен контакт с Реал и стигнаха до споразумение.
Как се адаптирахте към немския футбол и начина на живот в Германия?
За мен адаптацията ми в Германия стана много бързо, защото когато пристигнах в Леверкузен, срещнах една наистина стройна организация. Понаучих немски език и нещата веднага потръгнаха. Свикнах с начина им на игра и останах да живея в тази страна дълги години.
В Байер играхте с един българин. Спомняте ли си го?
Да. Бербатов. Беше много млад по това време. Още тогава имаше уникален талант. С всеки един мач ставаше все по-добър. Попиваше всичко от нас и от треньорите. Успя да се приспособи към немския футболен манталитет и стана наистина голям играч.
Много бивши съотборници на Бербатов са казвали, че той е много мълчалив в съблекалнята. Така ли е?
Ами, не знам. С мен не говореше, защото в началото и двамата не знаехме немски. След това, когато понаучихме езика, започнахме да общуваме повече. Мисля, че всичко беше нормално. Освен това, когато човек е млад, е по-добре да не говори много-много, а повече да слуша.
Как така с вас и Бербатов един малък клуб като Байер победи в Шампионската лига последователно Ливърпул и Манчестър Юнайтед?
Случи се, защото във футбола не е важно колко е малък е градът ти, а колко е голям отборът ти. По онова време имахме наистина силен тим, в който бяха привлечени много големи играчи. Треньорът ни беше гениален и успя от този материал да направи сплотен колектив и много мощен отбор. Това ни доведе до финала на Шампионската лига.
Какво бихте ни разказали за финала на Шампионската лига в Глазгоу през 2002 година?
Всичко беше добре до онзи фамозен гол на Зидан. Той просто разби мечтите ни. Изоставахме в резултата, после успяхме да изравним с големи усилия и тогава той вкара виртуозния си гол и ни прекърши. Знаехме, че финалът ще е труден. Все пак срещу нас беше Реал Мадрид. Независимо от всичко ние направихме сезон, който остана записан със златни букви в историята на клуба.
Можехте ли да победите "галактическите"?
Много трудно. Всички мислехме, че е възможно, ако всичко ни се получи и имаме ден. Отборът им обаче беше наистина могъщ.
Бербатов имаше две добри възможности, но Икер Касияс спаси.
Когато играеш финал срещу Реал Мадрид и имаш такива възможности, те наистина могат да донесат титлата, но във футбола е така. Непредсказуема история.
По време на финала вие и Михаел Балак знаехте, че това е последният ви мач за Байер и отивате в Байерн. Как се решихте на този трансфер?
Всичко се получи много добре. След много силен сезон и за двама ни. Балак оставаше свободен, защото договорът му с Леверкузен изтече и те не го подновиха. Така и двамата отидохме в Байерн Мюнхен.
Как се чувствахте в Байерн? Там спечелихте много трофеи.
Байерн беше най-добрият период в моята кариера. Там наистина спечелих най-много титли. Едни незабравими шест години, които бяха много важни за мен.
Как се осмелихте да критикувате могъщите Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге? Случи се през 2006 година и след това напуснахте.
Договорът ми изтичаше, а исках да играя. Затова направих трансфер. А иначе критиката може да бъде положителна или отрицателна. Надявам се моята да е била конструктивна за развитието на клуба. След това се случиха много неща в кухнята на Байерн.
Какви началниците са Хьонес и Румениге?
За мен определено се нареждат сред едни от най-добрите футболни управници и президенти в моята кариера. Хора, които имат манталитет на победители и преследват целите си докрай. Научих много от тях.
Вашият бивш съотборник Оливер Кан сега стана големият шеф в Байерн. Ще се справи ли?
Със сигурност. Има много опит вече. Историята му в клуба е много дълга. Убеден съм, че ще остави след себе си ярка следа и като президент на клуба.
Какви чувства взеха връх при завръщането ви в Байерн?
Бях наистина щастлив да се върна при приятелите ми, при тази прекрасна публика и в този голям клуб.
Играхте за още един бивш европейски шампион - Хамбургер. Защо се стигна до пропадането на отбора във втора Бундеслига?
Причината е донякъде банална - клубът премина през период на лошо управление, а това във футбола винаги се заплаща. За първи път в историята си играят във втора Бундеслига, но се надявам това да е за кратко, защото Хамбургер наистина е велик клуб и мястото му е в елита.
Реал, Байерн, Хамбургер - абониран ли сте за отбори - европейски шампиони?
За мен беше прекрасно да играя в тази големи европейски клубове и по този начин да се реализирам като професионален футболист. С тях мога да кажа, че успях да творя история и да остана в нея. Когато играеш със сърце, вратата винаги остава отворена за теб.
Германия се превърна във ваша втора родина. Къде наблюдавахте и как преживяхте мача Бразилия - Германия през 2014 година на световното във вашата родина?
Радвах се за титлата на Германия, но страдах много за загубата на Бразилия от Бундестима. Имам чувството, че сърцето ми е разделено на две – едната половина е бразилска, а другата немска.
Вие сте бил дълго време национал на Бразилия. Какво е да победиш Аржентина с 4:1 във финала на Копа Америка?
Беше един луд финал, който влезе в историята. По принцип за мен всеки мач между Бразилия и Аржентина е световното „Ел Класико“. А когато този мач е на финал и на всичкото отгоре Бразилия победи, какво се случва? Един важен и незабравим исторически момент за бразилския футбол.
Защо не бяхте в отбора, който за последно стана световен шампион през 2002 година?
Не отидох, защото тогава Сколари, треньорът на националния ни отбор, взе решение да заложи само на футболисти, които играят в бразилското първенство. Не ме повикаха, защото тогава се изявявах в чужбина и… Ще ви призная - това е най-голямото разочарование в цялата ми кариера.
Имате 84 мача в националния отбор. С коя звезда и ваш съотборник ви беше най-приятно да играете?
Играх с няколко велики играчи, но най-голяма следа в мен остави Роналдо Феномена! За мен той бе най-класният футболист, с когото съм играл.
Може ли Неймар да стане №1 в света?
В момента е сред първите, но оттук нататък ще става все по-трудно за него. Когато си на 18– 19 години е лесно. Всички се радват на таланта ти. През следващите 2-3 години обаче той трябва да израсне много и чак тогава ще можем да разберем дали е достоен да стане най-добрият в света.
Защо толкова много години Бразилия не може да стане световен шампион?
Защото не успяваме да открием толкова добри футболисти, колкото преди. В нашия отбор винаги сме зависели от няколко основни играчи, а не само от един. За да е силна Бразилия, трябват повече лидери в отбора.
Накрая да ви попитаме какви са впечатленията ви от българския футбол? За кого се сещате?
България е футболна страна, но от доста време не успявате да извадите някой играч на световно ниво. А преди имахте много такива. Всички те бяха с манталитет на победители и правеха отборите си силни. Не знам какво се е променило.
Играл сте във велики мачове като Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия Дортмунд и Фламенго - Флуминензе. Кое е най-впечатляващото дерби според вас?
Да, наистина съм играл в много велики дербита. Не знам наистина кое от всички тях да отлича. Толкова много съм изиграл.
Но кое е най-доброто от всички изброени: Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия Дортмунд и Фламенго – Флуминензе?
Забравяте Коринтианс – Палмейрас.
Да. Коринтианс – Палмейрас…
Аз лично бих отличил две дербита. Едното е Бразилия – Аржентина и другото е Барселона – Реал Мадрид. Играл съм и в Бразилия – Аржентина и съм участвал и в „Ел Класико“ между Реал и Барса. За мен това се двете най-велики дербита на планетата.