На 64-годишна възраст почина героят на Мондиал 1982 Паоло Роси, победен от непреодолимо зло. Момчето на Италия, която победи Бразилия на Зико, Аржентина на Марадона, Полша на Бониек и на финала Германия на Румениге.
Паоло Роси, който е роден на 23 септември 1956 г. в град Прато, играе в отборите на Комо, Виченца, Перуджа, Ювентус, Милан и Верона. Със състава на Ювентус печели Купата на носителите на купи през 1984, Суперкупата (1984), и Купата на европейските шампиони през 1985 година. За националния футболен отбор на Италия има 49 мача и 20 отбелязани гола.
През сезон 1979/80 Паоло Роси вкарва 13 гола в Серия А за Перуджа и помага на отбора да стигне до осминафиналите за Купата на УЕФА. По време на сезона обаче е замесен в скандал със залагания през 1980г., известен като „Тотонеро“. В резултат на това Роси бе дисквалифициран за три години, въпреки че след това наказанието му бе намалено на две години. В резултат на това Роси пропусна Европейското първенство през 1980 година, където отборът на Италия завърши на четвърто място. Въпреки забраната Роси винаги е твърдя, че е невинен и е бил жертва на несправедливост.
Въпреки забраната, Роси е купен от Ювентус през 1981 година и се завръща в стартовия състав на „бианконерите“ точно навреме за края на сезон 1981/82, за да допринесе за титлата в Серия А, а също така и да участва на Световното първенство в Испания.
Италианските журналисти първоначално критикуват решението за неговото включване в състава, защото Паоло Роси се намира в лоша форма и изглежда, че това мнение се потвърждава от ужасяващото представяне на „скуадра адзура“ в груповата фаза.
Роси е описан като „призрак, безцелно скитащ по терена“.
Националният селекционер на Италия Енцо Беардзот потвърждава доверието си в Роси за решаващите мачове.
Италия на Дзоф и Беардзот. Главният герой беше Паблито, който излезе от затвора след обвинения за футболни залагания и след лош старт на Мондиала, излетя, а заедно с него и Италия на Коловати и младия Бергоми, на Тардели, и на Джентиле, прикрепен към шортите на Диего, Антоньони и фантастичния Бруно Конти.
През това лято на 1982 г. цяла Италия излиза на улицата, за да празнува, докато президентът Пертини отлетя за Мадрид за финала, ликувайки на трибуните редом с краля на Испания. Паоло Роси беше централен нападател, който живееше за целта.
В историята на играта остава с незабравимия хеттрик, елиминирал суперотбора на Бразилия по пътя към финала на Мондиал 1982 при победата с 3:2. Мачът е една от класиките на световните първенства, а Роси е в залата на славата на футбола с него.
В националния отбор той беше символът на Италия на Беардзот и в края на това магическо изживяване спечели “Златната топка”. Три гола срещу Бразилия, два срещу Полша, един срещу Германия на финала и така Италия спечели третата си световна титла.
Суперзвездата на италианския футбол през 1982 г. изведе Италия до спечелването на Световна купа, като вкара шест гола, с което спечели "Златната обувка" за голмайстор и "Златната топка" за най-добър играч на първенството. Същата година е награден със "Златната топка" на списание "Франс футбол" за най-добър футболист в Европа.
Роси е пряко отговорен за 58% от головете на Италия на Мондиал 1982.
През 2004 г. той бе избран от FIFA за един от 125-те най-добри живи футболисти.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS