Георги Димитров - Джеки е една от емблемите на българския футбол. Железен защитник с визия, обичан от свои и чужди. За огромно съжаление вчера стана ясно, че житейският му път приключи, но със сигурност българският Бекенбауер, както е наричан, ще остане в сърцата на милионите фенове, които са го подкрепяли с екипа на ЦСКА, на Берое, на Славия, на френския Сент Етиен, както и на националния отбор на България. И за това неговата звезда никога няма да угасне и ще грее на небето на футболното небе!
Легендарният централен защитник е роден на 14 януари 1959 година в несъществуващото вече село Гледачево, Старозагорско. Баща му е работил в местната мина, а майка му е била магазинерка. Заедно с брат си Динко двамата гонят парцалената топка по цял ден и мачтая за футбола. Започна в юношеските формации в Берое като нападател, но организацията и погледа върху играта, който притежава карат треньорите да го поставят в защита. И още в десети клас и викнат в мъжкия отбор. За това той отива във вечерната гимназия, за да може да съвместява тренировките и училището.
Остава една година в Берое, а след това е желан и взет от ЦСКА. Старозагорци негодуват от това и дори пишат протестно писмо до ЦК на БКП и дори лично до Тодор Живков, че искат младият талант да остане. Но Джеки избира ЦСКА през 1977 година.
В ЦСКА той бързо се превръща в основен лидер, записвайки 270 мача и 31 гола във всички турнири за "червените" в рамките на почти цяло десетилетие. Всъщност дебютът му е в седмия кръг срещу Локомотив София. "Железничарите" бият 1:0 ЦСКА, но Джеки очарова с изявите си като резерва. Феновете веднага го забелязват, а треньорите също - и до края на сезона във всеки мач Димитров играе по 90 минути на терена без смяна. Той е ставал пет пъти шампион на България с ЦСКА, а три пъти е печелил националната купа. Още три трофея има и в турнира за Купата на Съветската армия. Полуфиналист е за Купата на европейските шампиони през 1982 г., полуфиналист в КНК през 1989 г.
С екипа на ЦСКА Джеки участва в десетки велики двубои за ЦСКА като победите над Ливърпул и Нотингам или пък срещу Байерн. Постепенно през годините с битките на терена, които Джеки изнасяше той заслужи от мнозина прякора българския Бекенбауер. Самият той признава в интервюта, че ще излъже, ако каже, че не му било приятно да го наричат така.
През 1986-та Димитров отива във френския гранд Сент Етиен, където в 54 мача вкарва 3 гола. Той признава, че не му е било мерак да ходи зад граница. Дори се е чудел как да не замине. Все пак пристигайки във Франция, той бързо се превръща в един от най-обичаните играчи на този клуб. А Сент Етиен си спомня за него само с добро. "Аз винаги мога да отида там. И ходя понякога. Но като стоя два-три дни, бързам да се прибирам. Не мога да живея в чужбина. Просто съм си свикнал в България. Родолюбец съм", казва в интервю той.
Джеки пазеше отлични спомени и за това реши да се лекува и подложи на химиотерапия именно във Франция срещу коварния рак, който го мъчеше в последните години.
Завършва активната си футболна кариера с екипа на Славия през 1990 година. През 1985-а година е избран за Футболист номер едно на страната.
За българския национален отбор дебютира на 29 ноември 1978 година срещу Северна Ирландия и общо изиграва 77 мача за представителния тим, в които бележи 7 гола. Цели 56 двубоя носи капитанската лента на България, в това число - на финалите на световното първенство в Мексико през 1986 година. Включително и на мача с Аржентина, когато той изведе тима ни с капитанската лента, а от другата страна с лентата стоеше Диего Марадона. "Не беше нещо особено, просто двама капитани. Не си комуникирахме, защото не знаехме езици. Само с мимики и жестове няма как да стане", разказва Джеки преди време за това дали се познава с Диего.
Той бе женен за емблематичната певица Кристина Димитрова. Двамата имат син - Мартин, който обаче не се запалва по футбола Той се запалва по строителството и архитектурата. Джеки и Кристина обаче се развеждат. "Най-щастливият миг бе, когато се роди Мартин", казва преди години бившият защитник.
След края на състезателната си кариера Джеки се пробва като треньор. Той води два пъти Марек и Велбъжд. А след това бе част от структурата на Българския Футболен Съюз. За огромно съжаление в последните години той се бори с рак на дебелото черво. Но не се отказа до последния си дъх, както бе и на терена.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
