Новото издание на Купата на африканските нации стартира в неделя в Мароко, носейки със себе си колоритни отбори, атрактивни прякори и редица големи звезди. Въпреки това, турнирът е критикуван като раздут и не предлагащ футбол от най-висока класа. За разлика от Европейското първенство, той се провежда на всеки две години, при това в средата на европейския клубен сезон. Това принуждава най-добрите играчи да изоставят отборите си за цял месец, ако стигнат до финалните етапи.

До 2017 г. форматът беше компактен с 16 отбора, но за четвърти пореден път в надпреварата ще участват 24 тима, някои от които със значително по-ниско ниво. Подобно на Европейското първенство, това не само намалява качеството, но и състезателния елемент. С шест групи и класиране напред за четири от най-добрите трети отбори, груповата фаза на практика служи само за елиминирането на осемте най-слаби участници. Това води до предпазлива игра – преди две години средният брой голове на мач беше едва 2.29, което все пак е подобрение спрямо предходните две издания.

Драмата от 2024 г. и възходът на Кот д'Ивоар

Разбира се, скандалите и невероятните истории са неизменна част от турнира. Предишното първенство в началото на 2024 г. предложи един от най-странните сценарии в историята. Домакините от Кот д'Ивоар бяха унизени в групите под ръководството на Жан-Луи Гасет, който беше уволнен след загуба с 0:4 от Екваториална Гвинея. С едва 3 точки, „Слоновете“ трябваше да отпаднат, но резултатите в другите групи ги изстреляха на осминафиналите. Там, с асистента Емерсон начело, те елиминираха Сенегал с дузпи, спечелиха следващите си три мача и вдигнаха трофея. Макар и драматична, историята завърши с победител, който игра посредствен футбол и вкара само 8 гола в 7 мача.

Ще триумфират ли домакините от Мароко?

Ще отидат ли златните медали при домакините за втори пореден път? Мароко се надява отговорът да е „да“ като компенсация за провала на предишния турнир. След като станаха първият африкански полуфиналист на Световно първенство през 2022 г., „Атласките лъвове“ бяха фаворити за титлата през 2024 г., но сензационно отпаднаха от Южна Африка на осминафиналите.

Треньорът Уалид Реграги остава на поста и е събрал състав, пълен с опит.

Вратар: Боно (макар и в саудитската лига) се очертава като най-добрия на поста си.

Защита: Ашраф Хакими (Пари Сен Жермен) идва след спечелване на Шампионска лига и носи капитанската лента.

Халфова линия: Исмаил Сайбари (ПСВ Айндховен) и Софиан Амрабат ще дирижират играта.

Нападение: Юсеф Ен-Несири и Аюб Ел Кааби ще бъдат захранвани от звездата на Реал Мадрид, Браим Диас.

На хартия това е най-силният отбор, който не би трябвало да има проблеми в група с Коморските острови, Мали и Замбия.
Фаворитите в сянка: Египет, Нигерия и Сенегал

Египет е вторият фаворит според букмейкърите, а всички погледи са насочени към Мохамед Салах. Бъдещето му в Ливърпул е неясно след скандално интервю и кавга с мениджъра Арне Слот. Въпреки че може да не е напълно концентриран, 33-годишната суперзвезда ще се опита да донесе на Египет първа титла от 2010 г. насам. Салах е и на 6 гола от това да изпревари легендата Хусам Хасан като голмайстор №1 в историята на „фараоните“.

Нигерия също жадува за слава след последната си титла през 2013 г. „Суперорлите“ са водени от спорния треньор Ерик Шеле и звездата Виктор Осимен. Нападателят, който играе в Галатасарай, има да си връща след провала на финала преди две години и ще търси изкупление.

Сенегал, воден от Садио Мане, също е сред основните претенденти. Заедно с вратаря Едуар Менди и защитника Калиду Кулибали, те формират гръбнака на отбора. Въпросителните са около неопитния треньор Папе Тиав, който замени легендата Алиу Сисе.

Скритите фаворити и скандалът в Камерун

Алжир, шампион от 2019 г., не е за подценяване. Капитанът Рияд Марез все още е там, подкрепен от млади таланти като Мохамед Амура и Анис Хадж Муса. Интересно име в състава е и вторият вратар Люка Зидан, синът на Зинедин Зидан.

Най-големият скандал обаче е в Камерун. Президентът на федерацията Самюел Ето'о уволни треньора Марк Брис три седмици преди турнира, за да назначи свой човек. Целта – да бъде отстранен ветеранът Венсан Абубакар, който заплашва голмайсторския рекорд на Ето'о. Вратарят Андре Онана също е аут. Брис обаче, назначен от спортното министерство, отказва да напусне. Така, дни преди старта, Камерун има двама треньори и два състава – пълен хаос, който прави „неукротимите лъвове“ далеч по-уязвими.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS