10 години по-късно Емилиано Мартинес най-после превърна мечтата си в реалност

| Англия, Истории

10 години труд, чакане и разочарования достигнаха своя край, след като вратарят на Арсенал Емилиано Мартинес най-накрая постигна своята цел, започнала преди десетилетие.

Аржентинецът, преминал през толкова трудности в кариерата си като футболист на „артилеристите“, вкуси триумфа с екипа на лондончани след победата във финала на ФА Къп срещу Челси в събота вечер.

Стражът показа колко много успехът значи за него, след като в края на срещата той не сдържа сълзите си, докато бе интервюиран.

Щастието не бе споделено само от съотборниците на футболиста, но и от неговото семейство. Заради пандемията от коронавирус, те нямаше как да присъстват на стадиона, но пък технологиите позволиха на Емилиано да ги види минути, след като Арсенал спечели ФА Къп за 14-ти път в историята си.

Всичко обаче започва много преди това за вратаря на тима. 10 години по-рано, когато младият амбициозен вратар напуска родната си Аржентина, за да преследва целта си.

„Майка ми Сузана и брат ми Алехандро плакаха, когато заминавах за Лондон. Казваха ми да не отивам, но бях виждал как баща ми Алберто плаче през нощта, защото не може да плати сметките. Помня дните, когато храната стигаше само за мен и брат ми, но не и за родителите ми“, разказва Мартинес.

Въпреки това обаче семейството му никога не е спирало да го подкрепя. През послединото десетилетие пътят на вратаря постоянно го изправя пред нови предизвикателства. Той прекарва това време в сянката на Мануел Алмуниа, Вито Маноне, Лукаш Фабиански, Войчех Шчесни, Давид Оспина, Петър Чех и Бернд Лено.

Футболистът е преотстъпван редица пъти в отбори като Оксфорд, Шефилд, „Родеръм, Уулвърхемптън, Хетафе и Рединг, но така и не успява да разгърне потенциала си.

Въпреки всички трудности обаче той не се отказва. Усилената работа го подготвя за съдбоносния сезон 2019/20, когато контузията на Лено дава дългоочаквания шанс на Мартинес, който завърши сезона с 23 мача, включително и финала за най-стария турнир в света.

„Не съм виждал майка ми и баща ми от година заради карантината. Поне сега могат да си плащат сметките и да ме гледат по телевизията. Идвам от много бедно семейство. За тях да вдигна трофея е специално чувство.“

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още