14 срещу 14, първото дерби на Алонсо срещу Чоло

27 Сеп | 14:35

Диего Симеоне и Чаби Алонсо / Getty Images

Те бяха легендарни халфове с номер 14 на гърбовете си. В случая с Чаби Алонсо, той дори е отчасти свързан с Йохан Кройф. „В Реал Сосиедад носех номер 4, защото това е фланелката, която носеше баща ми. Когато подписах с Ливърпул, той беше зает от Сами Хюпия и аз носех 14. Винаги съм харесвал този номер. Той е специален, защото Кройф го направи важен“, каза Алонсо в свое интервю. По-късно Чаби Алонсо също беше номер 14 в Реал Мадрид и Байерн Мюнхен и спечели всички титли с испанския национален отбор с 14.

Номер 14 е толкова тясно свързан с Кройф, че някои журналисти писаха, че Диего Симеоне е бил вдъхновен от нидерландския художник. В действителност реалността е много по-малко символична. „Вкарах първия си гол в младежките редици, когато носех фланелката с номер 14. Когато фланелките станаха част от брандирането в един момент, реших, че искам този номер за себе си“, каза аржентинецът. Той носеше тази фланелка в Атлетико Мадрид, Интер, Лацио и обикновено и за националния отбор – това беше така на Световните първенства през 1994 и 2002 г. През 1998 г., когато той причини известното изгонване на Дейвид Бекъм, той всъщност беше номер 5.

Опитайте се да си представите как Чаби Алонсо прави шоу, за да убеди съдията да даде червен картон на опонента му. Невъзможно, нали? За Симеоне това е неразделна част от имиджа му и това конкретно действие до голяма степен е определило цялата му кариера. Разликата между тях е огромна. Баският играч беше елегантен, доминираше в центъра на терена без видими усилия и много малко хора в цялата история знаеха как да изпращат дълги пасове с милиметрова точност като него. Дори онези, които ненавиждаха отборите му, не можеха да го мразят. Аржентинецът беше боец с нож между зъбите, който не се интересуваше от естетика. Силният му стремеж към победа и безкрайната му страст спечелиха сърцата на феновете на отборите му, особено на Атлетико, но за другите беше много лесно да го намразят. Беше дори забавно.

Симеоне е с 11 години по-голям от Чаби Алонсо и дори е играл в Италия, когато баският играч започва кариерата си, така че двамата не са имали много директни срещи на терена. За да бъдем точни, през сезон 2003/04 имаше две. След това Чоло се завърна на любимия стадион „Висенте Калдерон“ от Лацио, докато Чаби Алонсо вече беше голяма звезда в Реал Сосиедад, който току-що беше завършил сензационен сезон като подгласник – и дори почти изпревари Реал Мадрид на върха. Целта на баските беше да се утвърдят на върха. От друга страна, Атлетико се завърна в първа дивизия едва през 2002 г. и завърши 14-ти през 2003 г. Те бяха явни аутсайдери, когато Реал Сосиедад гостува през октомври, и резултатът беше решаващ.

0:4 за Атлетико! Кой би повярвал? Чаби Алонсо не можа да направи много срещу Симеоне и дори беше заменен в средата на второто полувреме. От пейката той наблюдаваше как Чоло отбеляза четвъртия гол, след като остана свободен и щастлив в наказателното поле след корнер. Червено-бялата публика полудя от радост, когато техният почитан халф намери мрежата, и някои биха казали, че това е денят, в който големите амбиции на Реал Сосиедад приключиха веднага. Във втория кръг те победиха Атлетико с 2:1 на “Аноета”, а Чаби Алонсо показа много по-високи умения срещу Симеоне, но това не помогна. Баските завършиха този сезон на 15-то място, само на 5 точки над зоната на изпадащи, а Чаби Алонсо се присъедини към Рафа Бенитес на “Анфийлд” същото лято. По-малко от година по-късно той вече вдигаше Шампионска лига - трофей, до който Симеоне никога не се доближи по време на активната си състезателна кариера.

Както знаем, Симеоне беше много по-близо до спечелването на Шампионска лига като треньор, а драматичната битка срещу Реал на финала през 2014 г. е много запомняща се. Работата е там, че като играч Чоло винаги се предаваше в дербито. Той се изправи срещу „белите“ 5 пъти като играч на Атлетико в лигата и загуби 5 пъти, включително два пъти в прекрасния двоен сезон на „колчонерос“ през 1995/96.

За Чаби Алонсо ситуацията е на 180 градуса различна. През 5-те си години като играч на Реал Мадрид, той никога не е губил от Атлетико в лигата – рекордът му е 8 победи и едно равенство. Той пропусна единствения мач по време на престоя си, в който Реал загуби в дербито поради контузия. Единствените му две загуби от Атлетико като играч на Реал бяха във финала за Купата на Испания и Суперкупата, но най-голямата радост изпита през 2014 г., именно когато гледа отстрани финала на Шампионска лига поради натрупани жълти картони.

Трябваше да е на трибуните, но когато Гарет Бейл отбеляза победния гол в продълженията, баският играч скочи на терена по екип и се затича да прегърне съотборниците си. УЕФА го наказа с още едно наказание за поведението му, като същевременно отстрани и Симеоне за схватката му с Рафаел Варан след последния съдийски сигнал.

Крайният резултат беше поражение с 1:4, но Атлетико беше на секунди от победата, преди Серхио Рамос да изпрати мача в продължения, а Симеоне знаеше още преди мача, че шансовете му са по-добри благодарение на отсъствието на Чаби Алонсо. Чоло го ценеше високо като играч, казвайки по това време в интервю: „Той знае как да чете играта по-добре от другите. Благодарение на него Реал намери баланс. Този баланс е Чаби Алонсо.“

Тази оценка остана дори когато Чаби Алонсо се премести на заден план. Един от първите му мачове като треньор на Леверкузен, през октомври 2022 г., беше в Мадрид срещу Атлетико в груповата фаза на Шампионската лига. Отборът му водеше два пъти, но Атлетико стигна до равенство 2:2, а Симеоне получи жълт картон за спор в края. Естествено е, но може би ще се изненадате да научите, че Чаби Алонсо също попадна в съдийското тефтерче по това време, защото попречи на играчите на Атлетико бързо да изпълнят засада. Оказа се, че баският треньор също знае как да прави някои мръсни номера, дори и наистина да не достига нивото на Чоло в този аспект.

„Той все още вижда играта от средата на терена, като играч. Учил се е от велики треньори през цялата си кариера и върши невероятна работа. Заслужава всички похвали за работата си“, каза Симеоне. От друга страна, Чаби Алонсо е пълен с признателност към аржентинеца.

„Той създаде манталитет в Атлетико. Тази връзка е успешна и перфектна. Неговите играчи са лоялни към системата и влиянието му върху клуба е абсолютно ясно“, заяви той, преди да загуби с 1:2, когато Хулиан Алварес реализира два гола в 90-ата минута.

Това означава, че Чаби Алонсо все още не е победил Симеоне като треньор. Когато пристигна в Мадрид в началото на годината, той вече знаеше, че скоро ще се присъедини към Реал, и повечето въпроси, отправени към него тогава, бяха относно възможността той да бъде наследник на Карло Анчелоти. Това се случи и сега започва истинското съперничество между него и Симеоне. Те бяха много различни като играчи, а сега са различни и като треньори, но стремежът към победа е много силен и у двамата – просто се проявява по различни начини. За Чоло голямото дерби ще бъде възможност да съсипе перфектния старт на Чаби Алонсо в лигата и да върне Атлетико, поне психически, в борбата за шампионската титла в Ла Лига. За баска това ще бъде първият наистина голям мач в новата му роля и успехът в него е от решаващо значение.