Желко Петрович вече не е треньор на Ботев Пловдив, и макар че черногорецът все още не е прекратил договора си с клуба, на практика от вторник той спря да води тренировките на „жълто-черните“.

Желко си тръгва, а преди четири месеца беше посрещнат в ятото с огромни очаквания. Петрович трябваше да стопира “нулевите години” (5-то и 6-то място в шампионата, финал и полуфинал за Купата на страната), както ги нарече собственикът Георги Самуилов и да изгради солиден отбор, съставен основно от собствени юноши и млади български футболисти. Равносметката от престоя на Петрович в Ботев е 13 изиграни мача, 3 победи, 3 равенства и седем загуби при голова разлика 11:20. При това една от победите бе спечелена срещу третодивизионния Миньор Перник за Купата. Ако предишните години са били нулеви, то настоящата се очертава да е минусова - Ботев е на 13-то място в класирането, с девет гола и девет точки от 12 изиграни мача в елита, а достигането дори до полуфинал за Купата към настоящия момент изглежда като мираж.

От Данте зная, че кръговете на Ада са девет, но „жълто-черните“ явно пренаписват историята и добавят още и още… За пореден път налагането в представителния тим на юноши от школата бе отложено. Нещо повече, в някои от двубоите групата на Ботев бе с човек по-малко, а треньорът така и не се сети да я запълни с някой от онези, които с нетърпение чакат своя шанс да поиграят с идолите си. Заедно с черногорския наставник клубът привлече двама холандци, един хърватин, а още няколко чужденци бяха привикани на проби в края на сагата “Желко Петрович”.

Ферарио вдигна Ботев, „канарчетата“ биха Царско село с 3:1

Ферарио Спасов: Няма да се оплаквам, предстои ни интензивна програма

Ало Ботев,  има ли пилот в самолета? Така започнах един свой коментар през есента на 2015г., когато в рамките на десетина дни „канарчетата“ претърпяха три поредни загуби и четирима от основните футболисти бяха отстранени, без да бъдат посочени мотиви за това решение. Тогавашния спортен директор, покойният вече Георги Марков каза – “Отстраняването на четиримата футболисти е треньорско решение, питайте него”. Него, старши треньорът Ермин Шиляк, го попитахме и той отговори - “Решението не е мое.” Четири години по-късно гледаме римейк на този филм - Желко Петрович говори едно, а спортния директор Адалберт Зафиров (уволнен в последствие), съвсем друго.

Днес, четири години по-късно, преди да дойде есента и лятото да си отиде, както пеят популярните ни съграждани братя Аргирови, в гнездото отново е пълна каша. Ботев губи мач след мач, но по-лошата новина за феновете на най-стария футболен клуб у нас е, че това вече не е новина. С малки изключения кой от където се появи излиза срещу Ботев и взема своето, без много, много да му мисли. Арда записа първата си точка в елита срещу Ботев, а другия новак - Царско село - първата си победа. ЦСКА и Славия прекъснаха дълги негативни серии, същото направиха и момчетата на Илиян Илиев, които в седем поредни срещи не познаваха вкуса на победата, но край морския бряг акостира продънения жълто-черен кораб и морето се развихри, макар и само за 45 минути. То и на другите съперници не им трябваше повече време. Срещу Ботев 45 минути стигат. „Канарчетата“ бяха надиграни през вторите полувремена във всичките си двубои до сега. На “Тича” от 0:0 на почивката - краен резултат 0:2. Подобен бе развоят  и на срещите с Берое в Стара Загора, както и срещу Царско село в Коматево. Столичните грандове Левски и ЦСКА също спечелиха своите срещи, след като на почивката резултатът бе равен. При гостуванията на Етър във Велико Търново и Локомотив на Лаута „жълто-черните“ водеха след първите 45 минути, но в края взеха само по една точка. Дори новакът Арда, събран на бързо с една дузина дебютанти и такива, които току що са получили синята фланелка от домакина на кърджалийския тим показа повече футболни достойнства от „жълто-черните“ през второто полувреме в директния им сблъсък. Последния “студен душ” на второто полувреме „канарчетата“ усетиха и  срещу съименника си във Враца, след като местния Ботев вкара три безответни гола във вратата им. Всички тези факти говорят само едно-лоша физическа подготовка. 

Онези от вас, които следят редовно новините, свързани с Ботев знаят, че повечето от играчите трябваше да преминат за различен период през лазарета. Не си спомням през настоящия шампионат някой от футболистите да не е  пропуснал мач заради някаква болежка. Футболът е контактен спорт и контузиите са неизбежна част от играта, но тук очевидно пръст има и тренировъчния процес. 

Отборът на Ботев е синоним на красивия футбол. От тази магия очевидно днес почти нищо не е останало. В по-голяма част от двубоите си „жълто-черните“ играят в стил опълчение - силно ритат  топката напред, просто ей така, за да е по-далеко от наказателното им поле или към крилата, липсващите крила в схемата на Желко Петрович. Кристиян Добрев бе преотстъпен, Антон Карачанаков-освободен, а Александър Тонев видимо не е в най-добрата си форма след претърпяната тежка контузия. Самолет без крила. В моето футболно съзнание изниква само още един подобен период, в който Ботев е изповядвал подобен стил на игра-сезоните на спасяване от изпадане в ерата “Христолов”.

Желко Петрович се провали. Очевидно е, че богатата визитна картичка, широката балканска душа и вечната усмивка, с две думи-визията на “абсолютен пич” не му помогнаха. Черногорецът много късно разбра в какъв филм се вкара сам. Тренировки рано сутрин, мачове след обед, само едноразови занимания и дълги, нетипични почивки от по два-три дни между мачовете доведоха до тази  очаквано не добра комбинация. И за да е пълна картинката има няколко “бонуса” към тези стряскащи факти. След загубата на Тича наставникът заяви, че на почивката в съблекалнята играчите са си крещяли, което най-малкото поставя под съмнение сплотеността на колектива. 

Адалберт Зафиров подал оставката си

Футболистите бяха подложени на детектор на лъжата, което само допълва тъмните краски, доминиращи в годината за Ботев. Съмнения в симулации или нечисти игри са термини, които носят само лоша слава на вековния клуб. Тази тиня трудно ще бъде изрината, а и самите съмнения вече говорят за липсата на доверие. Подобна практика в нормалните държави няма. Това е футболен отбор, а не крайпътно заведение. 

Желко бе освободен според баналното правило, че когато каруцата се обърне, главен виновник е старши треньорът. А дали е така? Задълбоченият анализ на случващото се през последните години в Ботев подсказва, че освен изброените лични грешки на Петрович има и скрити подводни камъни, които подхлъзнаха черногореца, а това щеше да се случи, както и да се казваше треньорът на отбора. Точно тези препятствия висяха като камък на шията на предишния наставник Николай Киров, който сътвори истинско чудо, печелейки два трофея и може би те са основната причина за лошия пролетен полусезон и загубения финал. Статистиката сочи, че 2019-та се очертава да бъде една от най-неуспешните в историята на клуба. Без дори да бъркам в дълбоката рана, наречена финал за Купата на България. През настоящата година от изиграните 28 шампионатни срещи „канарчетата“ спечелиха едва пет. Може и да не ви се вярва, но завоюваните победи през тази година са по-малко от спечелените през 2009г. Помните 2009-та, нали? През пролетта Ботев се спаси в самия край от ново изпадане, но през есента италиански туристи, начело с “Пичонката” дръпнаха завесата на ерата Христолов. Впрочем, тогава на феновете им писна и те ритнаха столчето.

Случващото се в Ботев е класическия пример за това, как в България сме царе на това да рушим, при това качествено, дори бих казал уникално. През 2017г Ботев спечели Купата на България и тръгна по нанадолнището бавно, но сигурно, като трудовашка количка. Клубът не успя да задържи голяма част от основните си играчи, защото повечето от тях не виждаха перспектива в проекта Ботев. И за съжаление се оказаха прави - 14 от онези 18, които оформиха групата за финалния мач срещу Лудогорец напуснаха тима в рамките на година и половина. От тогава до днес, през всеки трансферен период идващите в отбора футболисти са поне с една класа под тази на напускащите, което означава, че е вярно едно от двете твърдения. Първото е, че клубът е със занижени финансови параметри, което почти винаги означава по-лоша селекция и по-ниски цели. Или пък бюджетът не е бил редуциран, но тогава онези, които са отговаряли за селекцията явно са стреляли в тъмното, с халосни патрони, при това с превръзка на очите. 
Единственият светъл лъч за феновете на Ботев е изразеното от собственика на тима категорично желание да бъде възобновено строителството на клубния стадион. За сега обаче този акт няма пряко отношение към случващото се на зеления терен, защото на Колежа работата все още е на етап подготовка. За 45 дни от шумно прокламирания рестарт на строежа извършеното е много по-малко от стореното на която и да е от многото строящи се жилищни сгради в близост до стадиона. А и защо ти е стадион, ако нямаш отбор? Изграждането на класен тим, практикуващ модерен и привлекателен футбол, при това носещ и финансова печалба е по-труден процес от построяването на стадион. За справка попитайте феновете на Левски и ЦСКА. През последните десет години двата най-популярни български отбора навярно са похарчили за селекция толкова пари, че с тази сума можеха да си построят не по един, а по два стадиона и въпреки това, не успяха да спечелят мечтаната шампионска титла. С пари стадион се гради, но за отбор е нужно и още нещо.

Гневни фенове на Ботев причакаха отбора пред базата

Феновете не издържаха и отново се намесиха. След позора във Враца първо накараха футболистите да съблекат фланелките си, а след това ги причакаха на базата в Коматево. Не одобрявам подобни крайни мерки, но влизам в положението на двайсетината фена в сектора за гости на стадион „Христо Ботев“ във Враца. Само на онези двайсет…. Истинските фенове, които подкрепят отбора си до последно и изразяват позицията си на стадиона. Останалите са критикари, като една част от тях от много време не са гледали Ботев, без значение къде се играе мача. За тях Базата е далече, Коматево е село, сектора в Стара Загора е по-близо до Чирпан, на Герена си падаме по традиция и още куп скалъпени извинения.

Ало Ботев, има ли пилот в самолета? Спомням си, че зададох този въпрос преди четири години, когато клубът все още не успяваше да надигне глава след бягството на предишния благодетел Цветан Василев. Сега, с пакет пуканки от новата реколта гледаме епизод 2. В един момент човек остава с впечатлението, че аеропланът се управлява от пътниците, в друг-че командването е поела главната стюардеса, сякаш в самолета пилоти, стюардеси и пътници са се смесили и никой не знае кой, какви ги върши. Поне да бе толкова весело, колкото в комедията на Джери Зукър. Или по-скоро картинката наподобява полет на самолет, пълен с парашутисти, които един по един ще напуснат летателното тяло.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS