Балъков: Срещу Испания трябва да излезем с мисълта, че отсреща има равен отбор

21 Авг | 12:00

startphoto.bg Красимир Балъков

Красимир Балъков беше ключова част от златното българско футболно поколение, стигнало до класирането на полуфинал на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. “Мозъкът” от “магическия триъгълник” на Щутгарт и легенда на Спортинг говори по редица теми в ексклузивно интервю за Flashscore - за трансфера на Гьокереш в Арсенал и той ли е липсващото звено в един бъдещ шампионски отбор на “топчиите”, за очакванията в двата му бивши клуба за новия сезон и как отбори с по-ограничен бюджет могат да балансират битката на местно ниво с тази на европейската сцена. Балъков коментира още престоя си в Щутгарт, както и предстоящия мач между България и Испания.

Как видяхте финала за Суперкупата на Германия? Доколко Щутгарт може да съжалява, че не започна сезона с трофей?

Както бях коментирал и преди мача - винаги може да има изненади, но гледайки кадровия потенциал, този на Байерн Мюнхен е стряскащ. Те разполагат с финансовата мощ винаги да имат много качествен състав, така че не можем да говорим за изненада. За съжаление Щутгарт загуби за втори пореден път този трофей, но се надявам да играе и трети пореден път за него през следващия сезон.

Поглеждайки чисто игрово първият гол дойде след нелепа грешка в защита, в атака обаче Щутгарт игра добре, Нойер направи две фантастични спасявания. Могат ли да се извлекат позитиви за швабите и какво може да се очаква от тях през новия сезон?

Щутгарт винаги е показвал, че може да се съревновава като равен с големите отбори, макар и с по-нисък бюджет. Успехите и начинът на игра идват благодарение на добрата сработка между футболистите и треньорския щаб.

Връщайки се на края на миналия сезон със спечелването на Купата - първа от 1997 година насам, когато Вие триумфирахте с нея - гледайки Щутгарт да вдига отново трофея, какви чувства предизвика у вас този момент и какви спомени ви върна?

Идентична ситуация. Тогава ние играхме с Котбус, сега съперникът беше Билефелд. Разликата беше, че сега победата дойде с повече голове, което не е най-важното. Повечето от футболистите от онзи отбор бяхме на трибуните и се насладихме на победата, след което я отпразнувахме подобаващо.

Какво значи за Щутгарт този трофей след такова голямо прекъсване, как се усети вътре като атмосфера?

Всеки трофей е важен и изиграва положителна роля. Това е нещо, което остава в историята, особено след такава голяма суша. В немския футбол няма изобилие на клубове, които да се похвалят с множество трофеи. За Щутгарт Купата означаваше осмисляне и валидиране на сезона, особено предвид представянето в Бундеслигата, което беше доста колебливо.

Битката на няколко фронта ли беше основната причина за по-незадоволителното представяне в шампионата?

Шампионска лига се оказа голямо предизвикателство за отбора. Тук отново стигаме до финансовите възможности и оттам - широчината на състава с достатъчен брой равностойни играчи. Щутгарт има добри футболисти, но не може да си позволи дълбочина като тази на грандове като ПСЖ, Реал Мадрид, Барселона и Байерн. Това се усети в един определен момент - повече мачове, натрупване на умора, което рефлектира върху представянето в Бундеслигата.

През настоящата кампания предизвикателството ще е сходно, макар и вече да не става дума за Шампионска лига, а за Лига Европа. Как ще се справи отбора този път и има ли рецепта за това?

Рецепта няма. Единственото, което можеш да направиш от позицията на клуб като Щутгарт, е да извлечеш максимума от това, с което разполагаш.

Продажбата на ключови играчи в два поредни сезона като Сиру Гираси, Енцо Мийо и Антон Валдемар също не помага по отношение на запазване на конкурентноспособността…

Това е начинът, по който клуба оперира от години, дори от моето време, когато от “магическото трио” останах само аз - Елбер беше закупен от Байерн, а Бобич - от Дортмунд. Задържаха единствено мен. Това е предизвикателството пред Щутгарт - да задържа нивото, въпреки неизбежната раздяла с някои от звездите.

Споменавайки “магическото трио” - то бе формирано под ръководството на Йоаким Льов. Какво си спомняте от този ранен период в треньорската му кариера и виждахте ли още тогава бъдещия световен шампион в него?

Беше близо до футболистите, знаеше какво иска от тях, без да налага толкова вижданията си за играта. Просто искаше от всеки един от нас да дава това, на което е способен и да бъде себе си на терена. Това доведе до един добър синхрон между него и нас и до успеха, който постигнахме със спечелването на Купата на Германия.

Имаше обаче и едно разочарование от загубение от Челси финал за КНК. Какво си спомняте от този мач?

Имахме проблеми с контузии и наказания на играчи, които не успяхме да използваме в този мач. За нас беше от огромно значение дори един или двама да липсват. Въпреки това направихме добър мач, спомням си, че първото положение беше за нас и можех да отбележа. Равностоен мач, в който в крайна сметка бяхме надхитрени от Дзола.

Да се върнем в настоящето и започващия нов сезон в Бундеслигата. Върнаха ли се нещата към “нормалността”, след фойерверка от страна на Леверкузен и задава ли се нова поредица от титли на Байерн?

Историята показва, че рядко титлата в това първенство се дублира от отбор, който не се казва Байерн Мюнхен. Дортмунд беше до някаква степен конкурент, сега Леверкузен се опитва да бъде такъв. Мисля обаче, че ако Байерн не се препънат сами по някакъв начин, няма как да не станат отново шампион, заради кадровия потенциал, с който разполагат. Да не забравяме обаче факторът “европейски мачове”.

Как оценявате промените в състава - напуснаха легендата Томас Мюлер, Кингсли Коман и Лирой Сане. За сметка на това обаче беше закупено крило от шампиона на Англия в лицето на Луис Диас..?

Трансферите в Байерн са от съвсем друго ниво като финансово изражение, а оттам - като имена и качество на играчите. Погледът е отправен към Шампионска лига и именно това е нивото, на което трябва да отговарят новите попълнения.

Изненадва ли ви това, че баварците се ориентираха към Висшата лига в последните сезони като един нетрадиционен за тях преди това пазар?

Самият футболен бизнес се промени, на сцената излязоха нови “играчи” като ПСЖ, Манчестър Сити, които в допълнение към съществуващите вече Барселона, Реал Мадрид, Ливърпул, направиха конкуренцията ужасяваща. На фона на бюджетите, които имат тези клубове. В един момент вече не можеш да привличаш само футболисти от Бундеслигата. Във Висшата лига се въртят два пъти повече пари в сравнение с немското първенство, което, разбира се, я прави предпочитана за топ талантите. За да се съревноваваш с клубовете, които изброих, трябва да купуваш и от това първенство.

Как бихте отговорили на критиките, че Бундеслигата е състезание с един кон?

Това е реалността. Няма как да не кажем, че Байерн Мюнхен е заслужил статута си в Германия. Тази история и мощ са продукт на мъдри решения от умни хора през годините, създали машината, която е клубът днес. Работата на другите е да се поучат и да се опитат да ги достигнат по някакъв начин.

Да преминем към другия голям бивш Ваш клуб - Спортинг Лисабон, чието лято беше белязано от сагата “Гьокереш”. Може ли де се счита като облекчение за всички, че тя приключи?

Никога не е приятно, когато месеци наред се коментира само една тема - дали даден играч остава или си отива. Това не е добре за клуба, за играча, за климата в съблекалнята, както и за треньора. По-добре е да има яснота възможно най-рано.

Къде е мястото на Гьокереш в разговора за най-добрите нападатели в света на базата на статистиката му от предните два сезона?

Все още е трудно да се каже, защото има много какво да доказва. Мястото му ще е там, където той сам си отреди да бъде. Досега е играл в португалското първенство, с много голям успех, срещу силни отбори е показал, че може. Сега трябва да го демонстрира и в Арсенал. Не е достатъчно, че са те искали и са те купили за много пари. Оттук започва доказването.

Какво трябва да направи първо при “артилеристите”?

Трябва да остане спокоен и да покаже играта си, това което може, без да се натоварва излишно психически и без да се оставя на шума и очакванията да му влияят. Бележенето на голове е това, което прави най-добре.

Може ли той да се окаже последното липсващо парче в пъзела на Арсенал, за да може отборът на Артета най-после да се пребори за титлата?

При всички положения им липсваше подобен футболист, но не бих казал, че е само това. Нивото във Във Висшата лига е убийствено, всеки може да те препъне. Затова най-важно там е постоянството. Ако Арсенал станат шампиони, това няма да е защото са купили един футболист, бил той и такъв голмайстор.

Ще се промени ли обаче стила на игра отборът спрямо този различен тип нападател?

Той е типичен таран, мощен футболист, такъв, с какъвто Арсенал не разполагаше до момента. Това ще отвори варианти в начина на игра, ще добави вариативност. Досега футболът им беше по-разчупен, комбинативен, сега може би ще стане по-директен, с повече центрирания. Поне на книга качествата на Гьокереш отговорят на такъв тип игра.

Макар и без негови ключови изяви в първия мач за сезона Арсенал стартира с победа срещу Манчестър Юнайтед. Предвестник ли е тази загуба за нов труден сезон за “червените дяволи” и колко още кредит на доверие заслужава Рубен Аморим?

Това могат да го кажат единствено собствениците на клуба. Аз лично го ценя и уважавам страшно много като треньор. Запознах се с него в Португалия. Разбирането му за футбола според мен е много модерно, съвременно. В тази професия обаче трябва не само да разбираш играта, но да бъдеш разбран от футболистите - какво точно се иска от тях. Аморим пое кормилото в изключително труден период за Юнайтед, когато отборът трябваше да бъде изграден за пореден път наново.

Не се ли прекалява с критиката към него на фона на потенциала, с който разполага, сравнен с този на останалите големи отбори в лигата?

До някаква степен е така. Но в Манчестър Юнайтед очакванията винаги са до небето, а той е знаел с какви футболисти и потенциал ще разполага при подписването си. Дори и взимайки предвид новите попълнения сега в лицето на Шешко, Мбепо и Куня. Длъжен е да се бори с това, с което разполага и да не повтори предния катастрофален сезон. Има много добри треньорски качества, надявам са да се задържи и да ги покаже.

Да се върнем на Спортинг. В последните няколко сезона “лъвовете” успяха да разбият двуполюсния модел в Португалия и 20-годишното властване на Порто и Бенфика. На какво се дължат скорошните успехи?

Отдавам го най-вече на президента на клуба Федерико Варандаш, който стегна много редиците, направи интересния и оказал се изцяло печеливш избор с назначаването на Аморим. С него дойдоха вдигнатите амбиция и ниво на Спортинг. На много правилен път са, но позициите много бързо могат да се сменят отново със съперници като Порто и Бенфика. Борбата ще е безмилостна.

От какво зависи най-вече сега задържането на това ниво след напускането на Гьокереш?

Всичко е въпрос на постоянство в работата и в следването на тази възходяща линия, на идеите на клуба. Спортинг разполага с много добра школа, която създава прекрасни футболисти, които постоянно интегрира в първия отбор. Разчитането на собствени кадри е ключово за клуба.

Подобно на Щутгарт обаче идва моментът с раздвояването на вниманието с европейските мачове…

Вижте, това са клубове, които никога не могат да достигнат нивото на европейските грандове по отношение на финансова мощ, организация, възможност да привличат топ състезатели и т.н. Ако един път на няколко години успеят да се проврат някъде по-нависоко в Европа, това е огромен успех. Трябва да се гледа с реализъм. И двата клуба са наясно с реалностите, което не значи, че не се опитват да израстват. Но да вземем например нападателя на Щутгарт в момента - Ник Волтемаде, от само една година в отбора, а вече Байерн и други отбори искат да го привлекат. Подобно е и в Спортинг - Гьокереш изкара само два сезона там. Изключително трудно е да бъдат задържани подобни таланти. Това е реалността. Когато обаче задържиш достатъчно ниво, за да играеш в Шампионска лига, феновете ще са винаги доволни, независимо докъде се стигне в надпреварата. Още повече важи и постигането на титли и купи на местно ниво, било то и на всеки 2-3 години.

Във Вашето време в Спортинг треньори Ви бяха имена като Мариньо Переш, Сър Боби Робсън и Карлуш Кейрош. Кой от тях ви повлия най-много?

Всички. Говорим за гиганти въобще във футболната история. Сър Боби Робсън беше уникален човек. Карлуш Кейрош беше иноватор - много от съвременните методологии, системи и технологии, които виждаме днес във всички клубове… той ги въведе още преди години, по свой си начин. Мариньо Переш пък беше един от големите бразилски футболисти. Но от всички бивши свои треньори мога да отлича Сър Боби Робсън и Феликс Магат, и двамата ми бяха на сърце и се разбирах прекрасно с тях. Изискващи здрава работа, но винаги със справедливи оценки и отношение.

Няма как да не се върнем и за малко в българската действителност. Предстои световна квалификация на България срещу еврошампиона Испания в началото на септември. С каква настройка трябва да излезе в този мач нашия национален отбор?

Няма определена рецепта. Трябва да излязат много позитивни, със самочувствие, да играят с вдигната глава и без да се съобразяват изобщо дали ще загубят и с колко. Когато играеш без страх, мачовете могат да се окажат изненадващо по-позитивни от това да си повтаряш “Дай да задържим, да не допуснем много голове.” Това би било най-голямата грешка. Най-важното е да излезеш с мисълта, че отсреща имаш абсолютно равен на теб отбор. Както правехме ние едно време. Да има, съществена разлика, но и ние сме губили. И нас не ни броиха много преди онзи мач с Франция. Когато играеш със самочувствие и трупаш опит, в един момент нещата започват да се случват.

Значи без “паркиране на автобуса”?

Тактиката ще я каже Илиан Илиев, той е треньорът. Връщането назад не ти дава никакви гаранции. Може би нещо по средата. Да се опитат да играят, но когато се защитават, да бъдат компактни, независимо в коя част на терена. Това е модерният футбол в момента, който ние все още не можем да достигнем по начина, по който ни се иска. Оттам идва и разликата.

Коментираха се много цените на билетите за този мач. Адекватни ли са според вас предвид нивото на нашия отбор в момента?

Вярно е, че ще има хора, които ще искат да присъстват на стадиона, но няма да могат да си го позволят, но от друга страна това е Испания, шампионът на Европа, нормално е цените да са по-високи. Аз не виждам чак такъв проблем с тях - ще се въздържиш от една-две кутии цигари и няколко бири, и ще дойдеш на мача.

Стадионът ще се напълни така или иначе, вече са продадени над 35 000 билета. Не е ли обаче тъжно, че хората ще платят и ще дойдат, за да гледат Ламин Ямал и другите звезди на Испания, а не нашия отбор, така както го правеха преди?

Това е реалността. Нямаме успехите, за да го пълним заради нашите играчи. За мен не е тъжно, реалността е такава, каквато е. Когато си оправим инфраструктурата, когато се подобри компетентността в българския футбол, за да започне да функционира като в другите държави, които са пред нас, феновете отново ще започнат да идват, както беше при нас.

Липсата на компетентност ли продължава да ни държи назад?

Не само. Темата е много тежка за дискутиране. Много неща са - инфраструктура, детско-юношески футбол, ниво на професионализъм, модерният начин на ръководене на футбола на световно ниво… неща, до които само няколко клуба в момента се доближават у нас.

И все пак - какво трябва да извлече националният отбор от тези квалификации, ако приемем, че сме в ролята на абсолютен аутсейдер за класиране на световното първенство?

Опит. В крайна сметка нямаме много други играчи. Тези момчета, с някои допълнения, ще бъдат и на следващите квалификации. Колкото повече опит трупат срещу подобни отбори, толкова по-добре за самата генерация.

Може ли да се надяваме с изграждането на ядро около играчи като Илия Груев, Филип Кръстев и Андриан Краев да се надяваме на нещо повече в някои от следващите квалификации?

Времето ще покаже. Зависи не само от тези тримата, които изброи, но и от всички останали около тях. Имахме една генерация с трима футболисти, но дори и с нея стигнахме само до едно европейско първенство. Трима само не стигат.

И накрая малко за благотворителните инициативи, от които сте част. Наскоро се проведе голф турнир в подкрепа на Детската кардиологична клиника. Какво можете да ни кажете за инициативата и най-вече какво означава за вас лично участието в нея?

Този турнир е само част от целия план на фондацията, който включва и два футболни мача. Кампанията ще се провежда ежегодно и ще се подобрява. Това е една благородна кауза и пример за младите, за които футболният ни имидж все още лежи на плещите на нашата генерация. Длъжни сме да даваме добрия пример и да вдъхваме надежда ние, докато не излезе по-добра.

Предстои и международно такова събитие през септември - благотворителен мач в Португалия между местни и световни звезди, в който редом до Вас ще застанат имена като Луиш Фиго, Роналдиньо, Деко, Маниш, Мендиета и други. Какво означава за Вас участието ви там?

Означава много, преди всичко чест да съм сред такива топ легенди на световния футбол. И отново - най-важното е, че е за добра кауза, ще подпомогнем хора в тежко социално положение, както и такива, пострадали от войни, най-вече от тази в Украйна. За мене ще е привилегия да играя пред пълни трибуни за подобна кауза.