Български треньор в школата на Борусия Дортмунд сподели каква е голямата разлика между футбола в Германия и България (ВИДЕО)

Ексклузивно
Илина Стоянова Илина Стоянова

През 2023 г. младият български треньор Божидар Димитров започна работа в детско-юношеската школа на Борусия Дортмунд. Сега, в интервю за Дарик радио и dsport, Димитров сподели какво е най-ценното нещо, което е научил за тази една година, защо германският футбол се намира в криза в момента и каква е най-голямата разлика с България.

Първо да те попитам как се стигна до преминаването ти в Борусия Дортмунд? Това се случи през миналата година.

Да, това се случи през миналата година, лятото мисля, тъй като съм в Германия от доста години и вече в този регион, по-специално, в който съм в момента, съм от 7 години някъде и човек си е направил някакво име. И така успях да играя в различни отбори, в различни лиги и съответно после така преминах към работата, която извършвам в момента като треньор на юноши и в самия регион има 7, 8 отбора, които са от най-висок ранг. Говорим за Байер Леверкузен, Кьолн, Шалке 04. Съответно има изключително много деца, които спортуват, изключително много деца, които не само в големите отбори, ами и в малките отбори взимат дейно участие. 

Диапазонът в този спорт и в региона е доста голям. Съответно човек като работи добре и като се старае си прави някакво име и оттам с това име, което имам, и след отварянето на академията ми, която е в района на Дортмунд, с доста хора успях да се запозная и да създам контакти, съответно и с хората от Борусия Дортмунд. И така се стигна до разговора с тях, в който те ми предложиха да поема един от наборите в школата.

Ти спомена, че си имаш и собствена академия. Как се стигна до нейното основаване и защо реши да я основеш?

Ами след като аз също самият съм в този бранш и в спорт от доста години, успях да видя и така може би да анализирам къде допускат юношите не само в България, а и подрастващите в целия свят и по-специално в Германия грешка, за да нямат така големи успехи след Световното първенство, в което Германия стана световен шампион. Оттогава успехите на всички набори подрастващи в немския футбол са доста посредствени. 

След това дойде короната. Също така оттам се зародиха доста идеи, доста от децата, които нямаха възможност да спортуват и да упражняват любимия спорт, затънаха, така да се каже, и оттам се тръгна с академията, в която просто се забелязваше в годините, че така момчетата и подрастващите на ниво за техника доста, доста затруднения изпитват. Говорим в техническа основа, защото тук в Германия доста се залага на тялото, доста се залага на това да са по-високи момчетата като ген, като физика и по-малко се залагаше на техниката и там допуснаха в моите очи голяма грешка, че не залагат на техниката, а повече на физиката.

Съответно след определен набор децата започват да изпитват страхотни затруднения в това, което изразих в момента в основата на техниката, защото физиката си остава. Ти продължаваш да растеш като юноша или вече като мъж. Обаче като изпуснеш важните елементи в техниката, след това е много трудно да ги наваксаш. Може да се каже като в училище като изпуснеш 4, 5 класа, в които е трябвало да наваксаш и да наблегнеш на определени неща, след това е много трудно да наваксаш материала от миналите години. Така се случи и с подрастващите в Германия. И след като казах в коронавируса нямаха никаква възможност да спортуват или да наваксат и имаше един отлив на качество и отлив на момчета в последните 2, 3 години. И съответно така се зароди идеята да създам академията, която е специализирана в идеята да развивам индивидуално момчетата на техническа основа.

Според теб техниката ли е основната причина за спада в германския футбол в последните години? Наистина националният отбор изглежда в доста сериозна криза в момента.

Това е една от причините. В Германия така може да се каже, че в последните години не наблягат в тази насока или не наблягаха, и тепърва сега усещам това нещо, че започва, защото в Германия едно нещо, което е изключително силно оръжие за тях е, че анализират нон стоп това, което не е добре или защо отборът е в криза. И не само в мъжкия национален отбор, ами и в юношеските национални отбори, се забелязва също, че доста от момчетата страдат от елементи в техниката, говорим като поемане, подаване на топката, удар, играта един на един. 

В Германия доста се симпатизира на футболисти като Мусиала, Гнабри, Лерой Сане, но в същото време никой просто не създава усилия в това да образоват или да създават такива футболисти като тях, а в същото време тези футболисти всички са създадени в Англия, в Испания или в други страни, но Германия има ресурс да ги закупи след това и сега в момента се изисква изключително много усилия да се върнат пак в началото, където е трябвало да се върнат и да заложат на техниката, а не на това само да купуват готови играчи и те виждат, че това е разликата. Защото в една Испания, в една Англия, се залага изключително много на индивидуалната работа и на техническата част.

Божидар Димитров за Борусия Дортмунд: Това е религия

Съответно Англия има футболисти като Джуд Белингам, както и Мусиала, също е в Англия обучен. Това са играчи, които в Бундеслигата бяха на най-високо ниво. И това е причината. Германия е изключителна страна, в която всеки работи допълнително, индивидуално и никога не се отказват не само играчите, ами просто и така семействата им, ръководителите им. В самите отбори се залага на това нещо. 

Но просто методиката не беше правилната в моите очи и съответно това беше и причината да създам академия, в която да ги развивам колкото се може по-индивидуално, защото в самите отбори те са доста хора. Треньорът не може да обърна внимание на всяко дете. Когато имаш 20 човека в отбора или 16, 17 човека, много трудно можеш да обърнеш внимание на всяко едно дете, просто не ти стига времето, и това е причината, поради която не всеки успява да направи следващата стъпка нагоре.

Школата на Борусия Дортмунд поне в предишните 5, 6 години се считаше за една от най-добрите в Германия. Сега като си в нея вече, каква е методиката и какво е най-ценното нещо, което научи в тази една година, в която си там?

Аз съм в тази среда от доста отдавна и затова успях да направя така голяма разлика между това какво е да си извън клуба и в клуба като цяло. Вече разликата в самия клуб е, че така в отношенията и при структурата на треньорите, в структурата на отборите. Сега забелязвам, че в Германия тази тенденция, за която си говорихме за техниката, е много по-силно изразена в момента, в тази година, в която съм тук, залага се изключително много в момента на техниката, защото явно са открили къде им е грешката и сега се залага много на това да работим с футболистите на техническа основа, защото в един етап от момент в тяхното развитие и кариера се стига до там, че когато се говори за тактика, тези футболисти трябва да имат нужната техника, за да могат да изпълнят това, което иска треньорът от тях. И съответно това е нещото, на което най-много се набляга в момента в Борусия Дортмунд.

Като цяло структурата в самия клуб, просто мога да кажа изключително голям клуб. За всяко нещо има хора. Има над 200 човека, които работят само в юношите, в юношеските формации, което наистина е огромен брой хора и като структура всеки знае своята работа. Има разпределение в задачите, което е наистина по-професионално и на изключително високо ниво, което мога да кажа в самия клуб като ресурси и мисля, че всеки знае за Борусия Дортмунд. И наистина като ресурси, като инфраструктура, всеки треньор има на разположение по два терена, на които може да работи. За екипировка няма нужда да говорим, на изключително високо ниво са и това е един от проблемите, които за да можеш да създаваш юноши и да създаваш така добри играчи, футболисти, е нужна инфраструктура, добри треньори и това е начинът да се развива.

Според теб това ли е една от най-големите разлики между България и Германия, инфраструктурата, която в България на практика липсва?

Да, това е една от най-големите разлики, която може да се каже в сравнение с Германия. Самият ресурс, в който тук всеки един от наборите, които играят, просто те свикват, израстват с такава връзка и в инфраструктурата е просто истината. И не само в това. Естествено в компетенцията на треньорите. В България много от треньорите нямат база за сравнение. Много малко от треньорите виждам да правят стажове в други отбори, да се образоват, да се опитват по някакъв начин да стават все по-добри и съответно нали да предават и знанията си на по-младите, което също е изключително важно. Когато се съединят инфраструктурата с треньорите и с добрите футболисти, тогава може да говорим наистина за едно добро развитие и след време може да се берат плодовете на тези елементи.

Юношеският отбор до 21 години на България игра с Германия и завърши 3:2 в България, което беше доста добър резултат за нашите. Но според теб голяма ли е разликата в момента между тези набори, които са до 21?

Мога да кажа, че като цяло с българските деца разликата не е голяма, защото в България има много талантливи деца, но просто в един момент се къса нишката и след дванадесетгодишна възраст изпитват затруднения. И после идва голямата разлика между децата и между юношите, точно в този момент, в който те израсват, като влизат в пубертета. След това наистина се губи може би и нишката в манталитета ни, който ние имаме. Да продължим да работим над това, което сме работили до момента и се видя в този мач, че в България има футболисти, които наистина не са за подценяване и че момчетата, които са в България в една малко по-систематична работа с тях, могат да пожънат така добри успехи. 

Естествено, треньорът в националния отбор до 21 г. Александър Димитров също върши много добра работа и себераздаването, което той така инвестира в самия отбор и манталитетът на самия човек, който като треньор го предава на момчетата, също е много важен, защото в България може би този ефект, уау ефектът, играем срещу Германия или играем срещу Борусия Дортмунд, или срещу голям отбор. В Германия просто го няма този уау ефект. Тук всеки отбор може да победи всеки отбор, дори в юношите, а и не само в юношите, ами дори и по различните лиги. Има доста случаи, в които отбори от регионалните лиги в Четвърта лига могат да победят отбор от Бундеслигата. Просто самият манталитет на момчетата е съвсем различен, докато в България това нещо го подценяваме страшно много и си мислим, че в другите страни играят някакъв страхотен футбол, извънземен футбол. Пък в същото време ние имаме така доста футболисти, които са доста талантливи, но им трябва работа. Трябва им точно това, което говорихме сега - тази инфраструктура, трябва да се работи с тях на индивидуална основа, за да могат да тръгнат в насоката, която те искат и която ни се иска на всички нас.

Има ли някой български футболист, който в момента ти приковава повече вниманието?

Ами да, има. Илия Груев е от доста отдавна в Германия. Естествено е, че за него се сещам. Като цяло той е израснал в Германия. Неговият манталитет е по съвсем различен начин, за което много се радвам, че  играе, нали за България и че може точно този манталитет и като качествата, които той има като футболист, да ги инвестира в нашия отбор и да бъде на ниво в българския национален отбор, защото много хора го гледат.

Ние трябва да имаме много повече такива играчи. Футболисти, които са лидери, които имат този манталитет, които искат да дърпат отбора напред. Десподов също е играч с много добра функция и качества, които са по-характерни за европейския футболист. Така че има футболисти в България. Но аз пак казвам, че просто това, което имаме в момента като национален отбор са пак единици, които влизат от различни отбори и т.н. Но идеята е да се създаде национален отбор в България, който наистина чрез годините да има няколко набора, а не да има спад в един набор, примерно един набор е добър и после да има 10 години спад, в който няма нищо отдолу като материал да идва. Значи трябва да има някаква система и структура за създаването на футболисти, за да може след време да берат хората, които са в България, плодовете на това, което те правят и на старанието им.

Получавал ли си предложение да се завърнеш в България?

Не, на този етап не съм. Нямам. До момента не съм говорил с никого от България.

А би ли се върнал?

На този етап не, защото съм доста в началото на кариерата си като треньор и това, което ще науча в Германия, в други страни в момента, е доста важно и не съм сигурен дали ще успея да го науча това в България, което тук мога да науча на този етап. Но и точно това е идеята, човек да се развива, да види от всички страни. С Борусия играем в Испания, играем в големи страни, в Англия ходим на турнири, играем срещу големи отбори. И точно този опит, който трупам в момента, за мен е изключително важен и никога човек не знае след години какво може да се случи.

В момента с какъв треньорски лиценз разполагаш?

В момента разполагам с най-високия треньорски лиценз за юноши в Германия, който е B+. В България този лиценз го няма. След B идва директно A лиценз. В Германия не може да се квалифицираш директно за А лиценз, след като завършиш B лиценз. И този лиценз, който аз съм изкарал в момента, е за работа с юноши на най-високо ниво в Германия и се изисква от всички отбори, които са от ранга на Борусия Дортмунд, за да можеш да бъдеш там като треньор. Съответно нали това също е много важно. В Германия като квалификация да може да се квалифицираш за този лиценз, за да може да го изкараш, защото това е нещо, което се изисква в големите клубове.

На твоя набор в момента какво им казваш, че е най-важно да правят по време на мач?

Ами в сегашния ми набор, това са децата, които са в U10. Това са деца, които са на 9 години. Сега ще навършат тази година 10 години. В този набор е много важно да се създаде една основа, в която тази основа да върви след години да се продължи с нея и да работят с тази основа. Говоря най-вече, както вече уточнихме, на техническа основа, да се развие по някакъв начин и също това, което е много важно на тази възраст, e да се дадат едни функции, които тези деца и като качество не само във футбола, но извън футбола като дисциплина, като внимание в тренировката. Като това примерно да има феърплей между тях. Да успяват да разбират това, което ние им обясняваме. Това са неща, които ще им потрябват и после, не само във футбола, като това да бъдат по-самостоятелни, което е също много важно в тази възраст. Има хора или деца, които не си оправят сами чантите и такива неща.

Това са много важни неща, които са навързани едно след друго. Когато има дисциплина, когато имат структура, когато знаят какво трябва да правят, работата с тях е много по-лесна. Така че ние по този начин работим вече с тях на ментална основа. И когато ти създадеш една основа в тяхното развитие, просто работата с тях става след това много по-лесна и след това с тях може да се работи на всеки детайл. 

Но в този бранш или в този отдел, в който само в момента, в 10-годишните, най-важното е да създадем точно тази основа и те да играят футбол без страх, със самочувствие, да изпитат самата игра отново ситуациите без страх, за да могат да разберат кое е правилно и кое грешно. Ти трябва да попаднеш първо в тази ситуация. И ние като хора, които сме изпитали на наш гръб, като футболисти и после като треньори, вече да им обясним защо не е правилно или защо е правилно. Така, че чрез изпитването на самата ситуация и чрез изиграването на много мачове, и през тренировките, които ние тренираме, те успяват да натрупат опит, след което в следващите набори това нещо им помага на тях да се развиват.

В социалните мрежи доста често споделяш видеа от терена на “Сигнал Идуна Парк”. Често ходиш и на мачовете. Какво е чувството да си пред тази публика на Борусия Дортмунд, която е известна със страстността си?

Ами това е религия мога да кажа в Дортмунд. Така може да се каже, че този клуб е религия. Хората в града, не само хората, ами хората около града, има доста хора, които от други страни идват да подкрепят. Атмосферата на стадиона просто всеки мач е невероятна и за всеки футболист ще бъде страхотно удоволствие да играе пред толкова много хора. Просто любовта към спорта, любовта към този клуб е огромна в този град, в Дортмунд, и това нещо дава изключителна сила на самите футболисти и на хората да продължават да работят. 

Естествено, че ходя често на мачовете, защото имам тази възможност най-напред като служител на клуба и съответно се възползвам от нея, защото просто е много приятно да отидеш на мач, да видиш как се движат футболистите отгоре. Всеки треньор си прави по този начин собствен анализ. Така вижда как се движат самите играчи. Има някакво наблюдение отгоре, което е малко по-различно от набора, който аз водя. Съответно за мен е едно страхотно удоволствие и както и за всеки друг човек, който е на стадиона, просто създават изключителна атмосфера. Всички хора. 83 000 има на абсолютно всеки мач.

Няма как да не те попитам и за фурора, който прави Байер Леверкузен, защото ще видим край на доминацията на Байерн Мюнхен. Как се стигна до това и защо според теб Чаби Алонсо е толкова успешен начело на Леверкузен?

Ами Чаби Алонсо беше доста добър футболист. Игра в големи отбори и с големи хора работи като специалисти. С Моуриньо работи, с Анчелоти работи, със страхотни личности работи. Мога да кажа, че работата му в момента, която той извършва в Леверкузен, наистина е невероятна от гледна точка на начина, по който работи с младите футболисти. Това бяха футболисти, които допреди една, две години малко хора ги познаваха в Бундеслигата. Точно това е нещо, което наистина го отличава от другите треньори - работата му с младите като подрастващи, начинът му като авторитет, който останалите футболисти имат към него. Това нещо се забелязва дори на тренировките, които съм гледал. Начинът, по който работи, показва им всеки детайл, дава им наставления сам. Той също изпитва удоволствие от това да играе. Не е типичният треньор на линията отстрани, който дава само наставления и команди.

Не казвам, че е грешно, но явно като стереотип, явно като начин на работа, това нещо е по-печелившо за футболистите. Когато имат някого, на когото да се радват и на когото да гледат като идол. Той играе в момента не само ролята на треньор, ами ролята на идол за тях. Това е невероятно усещане. Това са млади футболисти, които са в началото на кариерата си. При положение, че говорим за Флориан Вирц, който е един от най-надеждните играчи на немския футбол и това е нещо, което мисля просто инспирира го през цялото време да играе на това ниво. Съответно Чаби Алонсо е просто изключителна личност, която наистина направи така, че Леверкузен да изглежда по съвсем различен начин.

Като за финал, предстои европейско в Германия. Очакваш ли Бундестима да има шанс за европейската титла? И кой е твоят фаворит?

Ами Германия мисля, че винаги има шансове за титлата. Това е било винаги, независимо, че е в криза. Бих казал, че в последните два, три мача, които изиграха с Нагелсман, показаха едно добро лице, което бих искал да видя съответно и на европейското първенство, което е след няколко месеца. Но мисля, че Германия на собствен терен и пред собствена аудитория ще се представи доста добре тази година и със сигурност мога да кажа, че може би ще достигне минимум до четвъртфинал. 

Англия мисля, че ще играе голяма роля тази година като фаворит. За Франция няма нужда да говорим. Така че мисля, че ще бъде тази година изключително интересно и това, че ще бъде отново в Германия ще повдигне отново духа на всички хора, ще се обединят. Германия е една страна, в която футболът е на почит и мисля, че ще стане доста интересно във всички от градовете в Германия да се види европейското.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ