Бившият футболист на Милан Давиде Калабрия продължава кариерата си в гръцкия Панатинайкос, но все още изпитва горчивина от начина, по който приключи ерата му на „Сан Сиро“.
„Честно казано, вече не исках да се налага да се занимавам с определени хора“, споделя той в емоционално интервю за "Rivista Undici".
29-годишният защитник прекара целия си футболен живот с фланелката на „росонерите“ – премина през академията, утвърди се в първия отбор и дори получи капитанската лента. Въпреки това, само дни след публичен сблъсък с тогавашния треньор Серджо Консейсао през януари 2025 г., той беше изпратен под наем в Болоня за последните шест месеца от договора си.
Гордост, примесена с разочарование
„В живота всичко има начало и край, така че рано или късно щеше да се случи“, каза Калабрия. „Надявах се да е по-късно, но съм изключително горд, че бях в Милан толкова много години. Малцина могат да го кажат, особено ако са минали през академията, станали са капитани и са печелили трофеи.“
„Съотборниците ми се сменяха, треньорите, директорите и собствениците също, но аз оставах. Не съжалявам за нищо, горд съм с опита си там. Като дете, което подкрепяше Милан, никога не съм и мечтал, че един ден мога да стана капитан“, добави той.
Калабрия подчертава, че е заварил отбора в труден период и го е напуснал като тим, борещ се за Скудетото и други отличия.
Повратната точка: Конфликтът с Консейсао
Без съмнение, повратният момент е бил публичният спор със Серджо Консейсао на терена след последния съдийски сигнал при драматичната победа с 3:2 над Парма. Двамата влязоха в разгорещен спор и се наложи да бъдат разтървавани от други играчи. Това се оказа и последният мач на Калабрия за клуба.
„Свърши се, както се свърши. Имаше неща, които нараниха всички, по време на един лош сезон, обусловен от определени фактори“, обясни защитникът. „Мисля, че аз загубих най-много от тази ситуация, може би обичах Милан твърде много и ми беше трудно просто да подмина някои неща. Тези месеци бяха тежки, докато горчивината не избухна и не беше взето решение да се разделим.“
Серджо Консейсао беше вторият треньор начело на отбора през кампанията, след като Пауло Фонсека беше уволнен през декември 2024 г., само месеци след раздялата със Стефано Пиоли.
„След толкова години ми стана тъжно да си тръгна заради някои неприятни инциденти“, добавя Калабрия. „Мисля, че тези моменти донякъде съсипаха имиджа ми, без дори да съм направил нещо особено нередно... Бях капитан, беше ме грижа твърде много и много хора идваха при мен, за да излеят разочарованията си. Чрез разговори и уважение се развиваш, но може би това се обърна срещу мен в онзи период.“
Той разкри и любопитен анекдот с директора на Болоня, Джиджи Сартори:
„Казаха ми, че Сартори се е пошегувал с бившия ми агент: „Ако някога се скара с треньора, да знаеш, че ние сме тук и сме готови.“ Е, два дни по-късно, всички видяхте какво се случи, за съжаление...“
Сълзи на раздяла и ново начало
Раздялата с Милан се случва светкавично. „Всичко стана толкова бързо, беше сюрреалистично. Да напусна „Миланело“ и никога повече да не стъпя там. Наистина ми беше трудно да го приема след толкова години. Работниците и съотборниците ми ме молеха да не си тръгвам. Да не нося никога повече фланелката на клуба, който толкова много обичам. Беше тежък удар.“
Калабрия обаче получава своето отмъщение, когато по-късно през сезона с отбора на Болоня побеждава Милан на Консейсао и печели Купата на Италия. След края на договора си той се присъедини към Панатинайкос като свободен агент, но остава верен привърженик на „росонерите“.
„Този Милан може да се бори за Скудетото. Най-накрая имат човек в лицето на Макс Алегри, който може да създаде и защити обединен колектив и да постави солидни основи в защита. Алегри е победител, има опит“, завърши Калабрия.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
